всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - пети състав

Съдебен състав – Съд – пети състав

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Допустимо ли е държава членка да се позовава на незаконосъобразността на решение на Комисията като основание за неизпълнение на задължението си да възстанови държавна помощ, обявена за несъвместима с общия пазар?
Съществува ли абсолютна невъзможност за изпълнение на решението на Комисията относно възстановяването на държавната помощ?
Спазено ли е задължението за лоялно сътрудничество между държавата членка и Комисията при изпълнението на решението за възстановяване на държавна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

Незаконосъобразност на недиференцираното прилагане на прага от 2,6% за изплащане на компенсаторна помощ
Незаконосъобразност на разликата в третирането между селскостопанските сектори по отношение на максималния размер на компенсаторната помощ

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Когато се определя дали граничен работник е частично безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от компетентната държава членка, или е напълно безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от държавата членка, в която пребивава, има ли значение дали съгласно националното законодателство на компетентната държава членка или на държавата членка, в която пребивава работникът, той се счита за частично или напълно безработен, или понятията „частично безработен“ и „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване съгласно правото на Общността?
Ако класификацията съгласно националното право е ирелевантна и „частично безработен“ или „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване съгласно правото на Общността, какъв критерий следва да се приложи?
От решаващо значение ли е в това отношение дали съществува продължаваща връзка с държавата по заетост, и ако да, какви условия трябва да са изпълнени, за да има такава връзка
Съществува ли такава връзка, ако: (а) има конкретна перспектива служителят да бъде нает отново от бившия работодател или (б) служителят продължава да работи в същата държава, макар и в по-малка степен?
Алтернативно, при определяне дали е изпълнен критерият, посочен в въпрос 3 по-горе, следва ли да се приложи по-формален тест, като например дали съществува продължаващо трудово правоотношение за целите на трудовото право?
С оглед на отговорите на горните въпроси, следва ли граничен работник, който непосредствено след прекратяване на пълната си заетост започва работа при същия работодател по договор за работа на непълно работно време, да се счита за частично безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламента или за напълно безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Явяват ли се авансите по издръжка за малолетни деца на самостоятелно заети лица, предоставяни по силата на Австрийския федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschußgesetz 1985 UVG, действаща редакция в BGBl. стр. 451), семейни обезщетения по смисъла на член 4, параграф 1, буква (h) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 от 2 юни 1983 година и изменен с Регламент (ЕИО) № 3427/89 от 30 октомври 1989 година, и следователно приложим ли е член 3 от този регламент относно равното третиране в такъв случай?
Ако на първия въпрос следва да се отговори отрицателно:
Дискриминирани ли са малолетни деца, които, подобно на своите родители, които са самостоятелно заети в Република Австрия, са германски граждани, но обичайно пребивават в Република Австрия и кандидатстват за предоставяне на аванси по издръжка по силата на Австрийския федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschußgesetz 1985), като членове на семейството, в противоречие с член 52 от Договора за ЕО или първата алинея на член 6 от Договора за ЕО, поради това че правото на такива аванси им се отказва по член 2, параграф 1 от UVG на основание, че са германски граждани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Понятието „период на командироване“ по смисъла на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги обхваща ли частичния период, прекаран, независимо дали случайно или не, от граничен работник, който идва от предприятие в държава членка и извършва, в рамките на дни, седмици или месец, част от своите услуги на съседната територия или територии на една или повече други държави членки?
Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че са нарушени, когато държава членка, поради императивни съображения, свързани с обществения интерес, изисква от всяко предприятие от друга държава членка, което наема лица, дори временно, на територията на първата държава, да спазва нейното законодателство или национални колективни трудови договори относно минималното възнаграждение, когато този интерес вече е защитен от правилата на държавата, в която е установен доставчикът на услуги, и работниците там вече се намират в сравнима или подобна позиция не само въз основа на законодателството относно минималното възнаграждение, но и въз основа на общото им положение (влияние на данъчното облагане, социална защита при болест, включително по задължителната допълнителна застраховка, която се прилага във Франция, и при трудови злополуки, вдовство, безработица, пенсиониране и смърт)?
В същия контекст, по друг начин: следва ли временните национални задължения, определени за служителите, да се разбират само като минималната часова ставка на заплащане, без да се оценява общото положение по отношение на социалната защита, на която се ползват служителите, които са длъжни в работата си да се придвижват от една държава в друга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Съвместима ли е с член 95, първа алинея от Договора за ЕО (сега член 90, първа алинея ЕО) френската система за облагане на моторни превозни средства, която прилага формула за изчисляване на данъчната мощност, неблагоприятна за превозни средства с шестстепенна ръчна скоростна кутия или петстепенна автоматична трансмисия, когато повечето от тези превозни средства са вносни и това води до дискриминационен или протекционистки ефект спрямо подобни национални превозни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Допустимо ли е съгласно правото на Общността и по-специално съгласно членове 6, 52, 58 и/или 73б от Договора за ЕО законодателството на държава членка да допуска групово данъчно облагане (което позволява разпределения да се изплащат от дъщерно дружество на неговото майчино дружество без начисляване на авансов корпоративен данък ("ACT")) само когато и двете дружества са установени в тази държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е „не“, пораждат ли горепосочените разпоредби на Договора за ЕО реституционно право за дъщерно дружество, установено в държава членка, на майчино дружество, установено в друга държава членка, и/или за самото майчино дружество да претендира сума под формата на лихва върху ACT, който дъщерното дружество е платило на основание, че националното законодателство не е позволявало да се направи групово данъчно облагане, или такава сума може да бъде претендирана само, ако изобщо е възможно, чрез иск за обезщетение съгласно принципите, установени от Съда на Европейските общности в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur SA v Федерална република Германия и R v Secretary of State for Transport, ex parte Factortame и др., и в дело C-66/95 R v Secretary of State for Social Security, ex parte Eunice Sutton, и във всеки случай задължен ли е националният съд да предостави средство за защита, дори ако съгласно националното право не може да се присъди лихва (независимо дали пряко или чрез реституция или обезщетение) върху главни суми, които вече не се дължат на ищците?
Възпрепятствано ли е съгласно правото на Общността национален съд да откаже или намали иск, предявен пред него от дъщерно дружество, установено в тази държава членка, и неговото майчино дружество, установено в друга държава членка, за възстановяване или обезщетение на финансовата загуба, която са претърпели вследствие на авансовото плащане на корпоративен данък от дъщерното дружество, единствено на основание, че те не са подали заявление до данъчните органи за ползване на данъчния режим, който би освободил дъщерното дружество от авансови плащания, и следователно не са използвали наличните правни средства за обжалване на отказите на данъчните органи, като се позоват на примата и директния ефект на разпоредбите на правото на Общността, когато по националното право е отказано на дъщерните дружества и техните майчини дружества, установени в други държави членки, ползването на този данъчен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално данъчно законодателство, което предоставя възможност за избор на групово данъчно облагане само когато и дъщерното, и майчиното дружество са установени в същата държава членка?
Дават ли разпоредбите на Договора за ЕО право на дъщерно дружество или на неговото майчино дружество, установено в друга държава членка, да получи лихви върху авансово платения корпоративен данък, когато националното законодателство не е позволило избор на групово данъчно облагане?
Може ли национален съд да отхвърли или ограничи иск за връщане или обезщетение на финансови загуби, произтичащи от плащането на авансов корпоративен данък, само на основание, че ищците не са поискали прилагане на групово данъчно облагане или не са използвали налични вътрешноправни средства за защита, въпреки че националното законодателство изключва такава възможност за тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Може ли търговец да отнесе стоки, използвани за смесени цели (делови и неделови), изцяло към своето частно имущество, независимо от степента, в която те се използват за неговата стопанска дейност?
Когато лице е придобило стоки от частно лице за целите на своята стопанска дейност без право на приспадане на данъка върху добавената стойност и впоследствие ги отчуждава, подлежи ли тази сделка изцяло на облагане с данък върху оборота съгласно членове 2, параграф 1 и 11.А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

Нарушение на правото на защита и на принципа на правната сигурност
Нарушение на принципа на равно третиране

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form