Съд - осми състав
Съдебен състав – Съд – осми състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II да се тълкува в смисъл, че исковата молба, с която се предявява иск за плащане, след като преди това е издадена швейцарска заповед за плащане, но не е поискано отхвърляне на подаденото срещу заповедта възражение, представлява документ за образуване на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Чл. 47 ал.2 от Хартата, който поставя изискването за безпристрастен съд и чл. 48 ал.1 от Хартата, който утвърждава презумпцията за невинност на обвиняемия, противопоставят ли се на задаване на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС, в което се приемат за установени определени фактически деяния на подсъдимите, ако преди задаване на преюдициалното запитване съдът е приложил всички изискуеми процесуални гаранции, свързани с постановяване на акт по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допуска ли хармонизацията, наложена с Директиви 2006/42, 2014/35 и 2014/68, държавите членки да предвиждат изисквания за безопасност — и евентуално при какви условия и в какви граници — приложими към регламентираните от тях съоръжения, при положение че въпросните изисквания не предполагат модифициране на онези съоръжения, които, видно от поставената маркировка „СЕ“, са в съответствие с изискванията на тези директиви?
Допуска ли наложената с въпросните директиви хармонизация държавите членки да предвиждат — само в хипотезата на използване на тези съоръжения в обществено достъпни помещения и с оглед на специфичните рискове за пожарната безопасност — изисквания за безопасност, които могат да доведат до модифициране на съоръжения, които същевременно, видно от поставената маркировка „СЕ“, са в съответствие с изискванията на тези директиви?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се даде положителен отговор, когато разглежданите изисквания за безопасност, от една страна, се налагат само при условие че в същите тези съоръжения са използвани алтернативни на флуорсъдържащите парникови газове запалими хладилни агенти, в съответствие с целите, посочени в Регламент № 517/2014, и от друга страна, се отнасят само до онези от въпросните съоръжения, които, макар да са в съответствие с изискванията на тези директиви, не предлагат, от гледна точка на риска от пожар в случай на използване на запалими хладилни агенти, безопасността на херметически затворените?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Какъв е обхватът на правото на достъп до процедури за преразглеждане по член 55, параграф 4 от Директива 2009/81 и поставя ли тази разпоредба изискване държавите членки да осигурят такъв достъп на оферент, чието изключване от процедурата е станало окончателно?
Съществува ли правен интерес за изключения оферент да оспорва решението за възлагане на поръчка след като изключването му е станало окончателно?
Има ли изключеният оферент способ за защита срещу договора, сключен със спечелилия оферент, когато изключването му вече е окончателно съгласно член 57, параграф 2 от Директива 2009/81?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Какви са кумулативните условия, които трябва да са налице, за да бъде дадено лице квалифицирано като „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на член 2, буква б) от Регламент № 261/2004?
В кои случаи въздушен превозвач може да бъде квалифициран като „опериращ въздушен превозвач“, когато са налице промени или липса на решение за изпълнение на конкретен полет?
Какви са възможностите за защита на пътниците при липса на задължение за обезщетение по Регламент № 261/2004 от страна на въздушния превозвач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 12, параграфи 1 и 2 и член 135, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че доставката след преобразуване на сграда, която преди преобразуване е била обект на първо обитаване по смисъла на член 12, параграф 1, буква а) или на член 12, параграф 2, трета алинея от Директива 2006/112, продължава да е освободена от ДДС, ако държавата членка не е предвидила подробни правила за прилагане на критерия за първо обитаване към преобразуванията на сгради?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли нормата на член 44 точка 1 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не се допуска съществуването на национална правна норма като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, която не включва в кръга на лицата, имащи право на жалба срещу наказателно постановление, собственика на вещите, отнети със същото, тогава когато последният не е извършител на инкриминираното деяние?
Следва ли нормите на член 22, параграф 7, както и на членове 29 и 44 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на национална правна уредба като тази на член 232, алинея 1 от ЗМ, която изключва обжалваемостта на издаденото срещу неизвестен извършител наказателно постановление, доколкото с последното съгласно националното законодателство може да бъде разпоредено отнемане в полза на държавата на имущество — собственост на трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Следва ли per argumentum a fortiori нормата на член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че същата е относима и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление и следва ли същата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, изключваща собственика на отнетото имущество от кръга на лицата, с право на обжалване и тази на член 232 от ЗМ, предвиждаща изрична необжалваемост на акт, с който по националното законодателство е допустимо отнемането на имущество, от трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е физическо или юридическо лице да предяви иск за бездействие срещу Комисията с цел да се установи, че тя не е започнала процедура за установяване на нарушение срещу държава членка?
Представлява ли отказът на Комисията да започне такава процедура обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС?
Изискват ли принципът на ефективна съдебна защита по член 47 и принципът на добра администрация по член 41 от Хартата на основните права на ЕС възможност частно лице да обжалва отказа на Комисията да предприеме действия срещу държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Може ли отказът на Европейската комисия да започне производство за установяване на нарушение срещу държава членка да бъде обжалван от физически или юридически лица по смисъла на член 263 ДФЕС?
Представлява ли отказът на Комисията да започне такова производство нарушение на правото на ефективна съдебна защита, гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Дава ли принципът на добра администрация по член 41 от Хартата право на частните лица да обжалват пред юрисдикциите на Съюза отказа на Комисията да предприеме действия по член 258 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) Тълкуването на член 45, § 4 от [Регламент № 1974/2006] позволява ли да се приеме, че в случай като настоящия е налице „преразпределение на стопанството“ или „мерки за комасация“, поради които бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, при липса на предприемане на необходимите мерки от страна на държавата членка за приспособяване на задълженията на бенефициера към новото положение на стопанството, налице ли е основание да не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, как следва да се тълкува, при установените в производството по същество факти, разпоредбата на чл. 31 от [Регламент № 73/2009] и какъв е характерът на срока по чл. 75, § 2 от [Регламент № 1122/2009]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.