Транспорт
Транспорт
Дело C-266/17: Verkehrsbetrieb Hüttebräucker и BVR Busverkehr Rheinland, Заключение от 13 септември 2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA представено на 13 септември 2018 година ( 1 ) Съединени дела C‑266/17 и C‑267/17 Rhein-Sieg-Kreis срещу Verkehrsbetrieb Hüttebräucker GmbH BVR Busverkehr Rheinland GmbH (C‑266/17), в присъствието на: Regionalverkehr Köln GmbH и Rhenus Veniro GmbH & Co. KG срещу Kreis Heinsberg (C‑267/17), в присъствието на: WestVerkehr GmbH (Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) „Преюдициално запитване — Транспорт — Обществени услуги за пътнически превоз с автомобилен транспорт — Пряко възлагане на обществени поръчки за обществени услуги: вътрешен оператор — Условия за прилагане на Регламент (ЕО) № 1370/2007 — Сходен контрол — Последващо пряко възлагане от вътрешния оператор — Момент, към който следва да са изпълнени условията за пряко възлагане“ 1. Двете преюдициални запитвания са отправени във връзка с обществени поръчки за обществени услуги за пътнически автобусен превоз, пряко възложени (или в процедура по възлагане) от германски местни органи на съответните им „вътрешни оператори“. Запитващата юрисдикция подчертава, че правната форма на нито една от тези поръчки не е концесия за превозни услуги. 2. Широкото разпространение на този механизъм на пряко възлагане, при който не се прилагат правилата на свободната конкуренция и който облагодетелства общинските транспортни предприятия, буди безпокойство у останалите предприятия от частния сектор, чийто пазарен дял намалява, докато публичните предприятия запазват или увеличават своя дял. 3. Запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място и преди всичко, дали прякото възлагане на тези обществени поръчки на вътрешни оператори се урежда от lex specialis, който в този случай би бил член ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/17: Harms, Съдебно решение от 12 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав) 12 септември 2018 година(*) „Преюдициално запитване — Въздушен транспорт — Регламент (ЕО) № 261/2004 — Член 8, параграф 1 — Възстановяване на цената на билет при отмяна на полет — Комисиона, събирана от лице, което действа като посредник между пътника и въздушния превозвач при закупуването на билета — Включване“ По дело C‑601/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Hamburg (Районен съд Хамбург, Германия) с акт от 6 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 18 октомври 2017 г., в рамките на производство по дело Dirk Harms, Ann-Kathrin Harms, Nick-Julius Harms, Tom-Lukas Harms, Lilly-Karlotta Harms, Emma-Matilda Harms, срещу Vueling Airlines SA, СЪДЪТ (осми състав), състоящ се от: J. Malenovský (докладчик), председател на състава, D. Šváby и M. Vilaras, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Vueling Airlines SA, от B. Liebert, Rechtsanwältin, – за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от G. Braun и N. Yerrell, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-516/18: Sun Express Deutschland, Определение от 22 август 2018 г.
Приложимост на член 100 от Процедурния правилник на Съда при отпадане на предмета на спора вследствие на извънсъдебно споразумение между страните.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/18: Neldner, Определение от 22 август 2018 г.
При кои условия делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда на Европейския съюз след уведомяване от националния съд за отпаднала необходимост от решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/16: Georgsmarienhütte и др., Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Нарушава ли [спорното решение] Договора за функционирането на [ЕС], доколкото Комисията квалифицира ограничаването на размера на допълнителната такса по EEG като помощ по смисъла на член 107 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/17: Bosphorus Queen Shipping, Съдебно решение от 11 юли 2018 г.
Трябва ли изразът „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се тълкува с оглед на определението на израза „свързани интереси“, съдържащо се в член 2, точка 4 от [Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г.]?
Съгласно определението, съдържащо се в член 2, точка 4, буква в) от Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г., посочена в първия преюдициален въпрос, изразът „свързани интереси“ означава наред с друго благополучието на съответния район, включително опазването на живите ресурси на морето, на флората и фауната. Прилага ли се тази разпоредба и по отношение на опазването на живите ресурси на морето и на флората и фауната в ИИЗ или тази разпоредба от Конвенцията се отнася само до опазването на интересите на крайбрежния район?
При отрицателен отговор на първия въпрос: какво се има предвид под израза „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно под израза „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35?
Какво означава изразът „ресурсите на нейното териториално море или [ИИЗ]“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „ресурси в [териториалните морски води или ИИЗ на] тази държава“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Трябва ли под понятието „живи ресурси“ да се разбират само подлежащите на улов видове или в обхвата на това понятие попадат и видовете, свързани или зависими от подлежащите на улов видове по смисъла на член 61, параграф 4 от Конвенцията от [Монтего Бей], като например растителни и животински видове, използвани за храна от подлежащите на улов видове?
Как следва да се тълкува изразът „заплашва да причини“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], респ. „е заплаха“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Следва ли опасността от причиняване на щети да се определи с оглед на понятието за абстрактна или конкретна опасност или по друг начин?
Трябва ли при преценката за наличие на условията за упражняване на правомощието от крайбрежната държава, предвидени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, определящият критерий да е обстоятелството, че причинените тежки щети или опасността от тежки щети представляват последица, която е по-тежка от причиненото значително замърсяване или опасността от значително замърсяване на морската среда по смисъла на член 220, параграф 5
Как следва да се определи значителното замърсяване на морската среда и как това замърсяване следва да се вземе предвид при оценката на причинените тежки щети или на опасността от тежки щети?
Кои обстоятелства трябва да се вземат предвид при оценката на тежестта на причинените щети или на щетите, за които съществува опасност да бъдат причинени
Трябва ли при оценката да се вземат предвид например продължителността и географският обхват на отрицателните последици, изразяващи се в щети
Ако това е така, как следва да се оценят продължителността и размерът на щетите?
Директива 2005/35 установява минимални стандарти и не възпрепятства държавите членки да приемат по-строги мерки срещу замърсяване от корабите в съответствие с международното право (член 1, параграф 2). Съществува ли възможността за прилагане на по-строги правила и по отношение на член 7, параграф 2 от Директивата, в който е уредено правомощието на крайбрежната държава да предприема действия срещу транзитно преминаващ кораб?
Може ли при тълкуването на условията за упражняването на правомощието на крайбрежната държава, установени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се придаде значение на конкретните географски и екологични особености, както и на уязвимостта на района на Балтийско море?
Имат ли се предвид под израза „явни обективни доказателства“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно „несъмнено, обективно доказателство“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, наред с доказателствата, че даден кораб е извършил нарушенията, до които се отнасят посочените разпоредби, също и доказателствата за последиците от изхвърлянето
Какви доказателства трябва да се изискват за това, че е налице опасност от тежки щети за крайбрежието, за свързаните с него интереси или за ресурсите на териториалното море или на [ИИЗ], например за популациите на птиците и за рибните запаси, както и за морската среда в района
Означава ли изискването за наличие на явни обективни доказателства, съответно на несъмнено, обективно доказателство, че например оценката на отрицателното въздействие на изхвърления нефт върху морската среда винаги трябва да се основава на конкретно разследване и проучване на отрицателното въздействие на извършеното изхвърляне на нефт върху морската среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/17: Wirth и др., Съдебно решение от 4 юли 2018 г.
Следва ли понятието „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на Регламент № 261/2004, и по-специално на член 2, буква б), да се тълкува в смисъл, че обхваща хипотезата на въздушен превозвач, който, както този в главното производство, отдава под наем на друг въздушен превозвач въздухоплавателното средство заедно с неговия екипаж, в рамките на договор за лизинг на въздухоплавателно средство с екипаж („мокър лизинг“), но не поема отговорност за изпълнението на тези полети, при положение че в издадено на пътниците потвърждение за резервацията на място в даден полета се посочва, че този полет се изпълнява от първия превозвач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/17: Verbraucherzentrale Baden-Württemberg, Заключение от 28 юни 2018 г.
1) Трябва ли въздухоплавателните тарифи за вътреобщностни въздухоплавателни услуги, които тарифи е необходимо да се посочват съгласно член 23, параграф 1, второ и трето изречение от Регламент № 1008/2008/ЕО, да бъдат в определена валута, ако не са в евро
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: В каква местна валута могат да бъдат посочени тарифите по член 2, точка 18 и член 23, параграф 1, второ и трето изречение от Регламент № 1008/2008/ЕО, когато установен в една държава членка (в случая Германия) въздушен превозвач рекламира и предлага на потребител в интернет въздухоплавателна услуга с място на излитане в друга държава членка (в случая Обединеното кралство)
Във връзка с това релевантно ли е, че за предложението се използва интернет адрес със специфичен за определена страна домейн от първо ниво (в случая www.germanwings.de), който насочва към държавата членка по седалището на въздушния превозвач, и че потребителят пребивава в тази държава членка
Има ли значение, че всички или повечето въздушни превозвачи посочват съответните цени в местната валута, използвана в мястото на излитане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/18: flightright, Определение от 27 юни 2018 г.
Тълкува ли се член 5, параграф 1, буква в), точка iii) от Регламент № 261/2004 в смисъл, че пътник, информиран за анулиране на полета по-малко от седем дни преди предвидения час на заминаване, има право на обезщетение, ако пренасочването позволява достигане на крайната дестинация повече от два, но по-малко от три часа след предвидения час на пристигане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/18: flightright, Определение от 27 юни 2018 г.
Отпада ли правото на обезщетение по член 5, параграф 1, буква в), подточка iii от Регламент № 261/2004, когато предложената алтернативна превозваческа услуга води до пристигане на крайната дестинация между две и три часа след планираното пристигане на анулирания полет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.