Данък върху добавената стойност

Следва ли член 26, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада доставка на услуги, при която едно предприятие предоставя ваучери на свои служители като част от въведена от него програма, чиято цел е да се отличат и наградят най-заслужилите и най-добрите в работата си служители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Capeta

Английски

Дело C-616/21: Gmina L., Заключение от 10 ноември 2022 г.

Трябва ли разпоредбите от Директивата за ДДС, и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) следва да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС при реализирането на програма за отстраняване на азбеста от находящи се на територията ѝ недвижими имоти, които са собственост на жители, без последните да заплащат във връзка с това никакви разходи
Представлява ли тази дейност действия, с които общината се ангажира като държавен орган с цел изпълнение на нейните задачи по опазване на здравето и живота на жителите и по опазване на околната среда, за които общината не се счита за данъчнозадължено лице по ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Kokott

Полски

Дело C-612/21: Gmina O., Заключение от 10 ноември 2022 г.

1. Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) действа в качеството на данъчнозадължено лице по ДДС, когато реализира проект, чиято цел е увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, задължавайки се по силата на гражданскоправен договор, сключен със собственици на недвижими имоти, да изгради и инсталира системи за използване на възобновяеми енергийни източници в техните недвижими имоти и след изтичане на определено време да прехвърли правото на собственост върху тези системи на собствениците на недвижими имоти?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли в данъчната основа по смисъла на член 73 от тази директива да се включи получената от община (орган на публична власт) субсидия от европейски средства за реализиране на проекти за използване на възобновяеми енергийни източници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Kokott

Полски

Дело C-641/21: Climate Corporation Emissions Trading, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.

Трябва ли Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че националните административни органи и съдилища са длъжни да разглеждат мястото на доставка на услуга, което съгласно позитивното право формално се намира в другата държава членка, в която е седалището на получателя на доставката, като намиращо се на територията на страната, когато местното данъчнозадължено лице, което извършва доставката, е трябвало да знае, че с предоставената услуга участва в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Szpunar

Немски

Дело C-397/21: HUMDA, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.

1) Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност и данъчен неутралитет, в смисъл че не допускат национална правна уредба и основаващата се на нея национална практика, по силата на които, когато данъчнозадължено по ДДС лице издаде поради грешка фактура с ДДС за освободена от ДДС доставка и внесе този данък в държавния бюджет, което обстоятелство може да се докаже, и получателят на фактурата плати този ДДС на издателя, който го е фактурирал, националният данъчен орган не възстановява този ДДС нито на издателя, нито на получателя на фактурата?
2) При утвърдителен отговор от Съда на Европейския съюз на първия преюдициален въпрос, трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност, данъчен неутралитет и недопускане на дискриминация, в смисъл че не допускат национална правна уредба, която в описания [в първия преюдициален въпрос] случай не позволява на получателя на фактурата да поиска възстановяването на ДДС направо от националния данъчен орган или позволява това само когато се окаже невъзможно или изключително трудно да се претендира въпросната сума на ДДС чрез друг гражданскоправен способ, по-специално когато издателят на фактурата междувременно е обявен в ликвидация?
3) При утвърдителен отговор на предходния преюдициален въпрос, длъжен ли e националният данъчен орган да плати лихви върху подлежащия на възстановяване ДДС, и ако това е така — за какъв период от време и прилагат ли се в това отношение общите правила за възстановяване на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Capeta

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Правосъдие и вътрешни работи

Унгарски

Дело C-1/21: Direktor na Direktsia “Obzhalvane i danachno-osiguritelna praktika”, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.

1) Съвместното тълкуване на чл. 9 от [Конвенцията за ЗФИ] и на разпоредбата на чл. 273 от Директива[та за ДДС] допуска ли в хармонизираната област на ДДС национален правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчно незадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е платецът на ДДС?
2) Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, и по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?
3) Противоречи ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на данъчно незадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на проявлението на обективни обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Български

Дело C-293/21: Vittamed technologijos, Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.

Трябва ли членове 184—187 от Директива[та за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице е (или не е) длъжно да коригира приспаданията на данък върху добавената стойност (ДДС), начислен при получаването на стоки и услуги за целите на производството на дълготрайни активи, когато тези активи вече не са предназначени да бъдат използвани в рамките на облагаеми икономически дейности, тъй като собственикът (на капитала) на данъчнозадълженото лице е решил да извърши ликвидация на това лице и последното е подало искане за дерегистрация по ДДС?
Зависи ли отговорът на този въпрос от мотивите за вземане на решението за ликвидация на данъчнозадълженото лице, и по-специално от факта, че решението за започване на ликвидация е взето поради нарастващи загуби, липса на поръчки и съмнения на едноличния собственик на капитала относно рентабилността на планираната (предвидената) икономическа дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Capeta

Литовски

Дело C-250/21: Szef Krajowej Administracji Skarbowej, Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.

Следва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че услугите, извършвани от инвеститор по договор за синтетична секюритизация, състоящи се в предоставянето на разположение на инициатора на определена сума срещу прехвърлянето на инвеститора на постъпленията от посочените в този договор вземания, които остават в активите на инициатора, попадат в обхвата на понятието за отпускане на кредит по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Medina

Полски

Дело C-235/21: RAIFFEISEN LEASING, Съдебно решение от 29 септември 2022 г.

Следва ли член 203 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че договор за финансов лизинг, след чието сключване не е издадена от страните данъчна фактура, може да се счита за „фактура“ по смисъла на тази разпоредба, и при утвърдителен отговор — кои са данните, които този договор трябва задължително да съдържа, за да се счита за такава фактура?
Освен това релевантно ли е да се анализира дали от посочения договор произтича обективно разпознаваема воля на продавача на стока или доставчика на услуги, че става въпрос за фактура, която може да породи за купувача убеждението, че въз основа на същия договор може да приспадне платения по получената доставка ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Rantos

Словенски

Дело C-330/21: The Escape Center, Съдебно решение от 22 септември 2022 г.

Трябва ли член 98, параграф 2 от Директива[та за ДДС] във връзка с точка 14 от приложение III към тази директива да се тълкува в смисъл, че правото на използване на спортни съоръжения попада в обхвата на намалената ставка на ДДС само ако във връзка с използването им не се предоставя индивидуална или групова инструкторска помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Collins