Данък върху добавената стойност
Данък върху добавената стойност
Дело C-459/21: The Navigator Company и Navigator Pulp Figueira, Определение от 9 декември 2022 г.
Изисква ли принципът на еквивалентност уеднаквяване на режима на приспадане на ДДС с този на приспадане на разходи при директните данъци?
Обхваща ли принципът на еквивалентност само процедурните правила или се прилага и спрямо материалноправните разпоредби, уреждащи правото на приспадане на ДДС?
Може ли националната правна уредба да предвижда изключване на правото на приспадане на ДДС за определени разходи, дори когато за същите разходи е налице по-благоприятен режим на приспадане при директното облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-378/21: Finanzamt Österreich (TVA facturée par erreur à des consommateurs finals), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Дължи ли се данъкът върху добавена стойност от издателя на фактура съгласно член 203 от Директивата за ДДС, когато, както в настоящия случай, няма опасност от загуба на данъчни приходи, тъй като получателите на услугите са крайни потребители, които нямат право да приспадат този данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-516/21: Finanzamt X () и machines fixés à demeure), Заключение от 8 декември 2022 г.
Обхваща ли данъчното задължение по член 135, параграф 2, [първа алинея,] буква в) от Директива[та за ДДС], свързано с отдаването под наем на постоянно инсталирано оборудване и машини: — само изолираното (самостоятелното) отдаване под наем на такова оборудване и машини, или също — отдаването под наем (под аренда) на такова оборудване и машини, което въз основа на сключен между същите страни договор за отдаване под аренда на сграда (и като съпътстваща доставка към него) е освободено от данък по силата на член 135, параграф 1, буква л) от [Директива 2006/112]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/21: Luxury Trust Automobil, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Трябва ли член 42, буква а) във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че определяне на получателя на доставката като лицето — платец на ДДС, e налице и когато във фактурата, в която не е посочен размер на ДДС, е отбелязано „освободена вътреобщностна тристранна операция“?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Може ли такова отбелязване върху фактурата да бъде надлежно коригирано впоследствие (чрез вписване „вътреобщностна тристранна операция съгласно член 25 от UStG [1994]. Данъчното задължение преминава върху получателя на доставката“)?
б) Необходимо ли е за наличието на надлежно коригиране коригираната фактура да достигне до получателя на фактурата?
в) Има ли коригирането обратно действие към датата на първоначалното фактуриране?
Трябва ли член 219а от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че следва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали, ако във фактурата (все още) няма определяне на „придобиващ“ като лицето — платец на ДДС, или следва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали при евентуално надлежно определяне на „придобиващия“ като лицето — платец на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/20: Norddeutsche Gesellschaft für Diakonie, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли член 4, параграф 4, втора алинея във връзка с член 21, параграф 1, буква а) и параграф 3 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че разрешават на държава членка да определи за данъчнозадължено лице член на ДДС групата (консолидиращото лице) вместо ДДС групата (на кръга от консолидиращо лице и интегрирани дружества)?
Трябва ли при проверката, която следва да се извърши съгласно точка 46 от решение от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C‑108/14 и C‑109/14, EU:C:2015:496, т. 44 и 45), а именно дали изискването за финансово интегриране, съдържащо се в член 2, параграф 2, точка 2, първо изречение от UStG, представлява допустима мярка, която е необходима и подходяща за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци, да се прилага строг, или широк критерий?
Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 4, първа алинея от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка въз основа на типизиране да приеме, че дадено лице не е независимо по смисъла на член 4, параграф 1 от тази директива, когато във финансово, икономическо и организационно отношение това лице е интегрирано в предприятието на друг предприемач (консолидиращото лице) по такъв начин, че консолидиращото лице може да налага волята си на това лице и по този начин да препятства формирането на различна воля у това лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/20: Finanzamt T (Prestations internes d’un groupement TVA), Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли предвиденото в член 4, параграф 4, втора алинея от [Шеста директива] право на държавите членки да разглеждат като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията им, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, да се упражнява така, че
а) едно от тези лица да се разглежда като едно данъчнозадължено лице, което е данъчнозадължено лице за всички сделки на тези лица, или така, че
б) разглеждането като едно данъчнозадължено лице непременно — а оттам и като възникват значителни данъчни загуби — трябва да води до формирането на отделна от тясно обвързаните едно с друго лица ДДС група, която представлява специално създаден за целите на ДДС фиктивен субект?
Ако правилният отговор на първия въпрос е отговор а): следва ли от практиката на Съда на Европейския съюз относно целите, различни от икономическата дейност на лицето, по смисъла на член 6, параграф 2 от [Шеста директива] (решение на Съда от 12 февруари 2009 г., Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie, C‑515/07, EU:C:2009:88), че в случай на данъчнозадължено лице, което:
а) от една страна, упражнява икономическа дейност и извършва възмездни доставки по смисъла на член 2, точка 1 от [Шеста директива], и
б) от друга страна, същевременно извършва дейност, с която се ангажира като държавен орган (свързана с упражняването на властнически правомощия дейност), по отношение на която съгласно член 4, параграф 5 от [Шеста директива] не се разглежда като данъчнозадължено лице,
безвъзмездната доставка на услуги от областта на икономическата му дейност за свързаната с упражняването на властнически правомощия област на дейност не подлежи на облагане съгласно член 6, параграф 2, буква б) от Шеста директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/21: Aquila Part Prod Com, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
1) Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 9, параграф 1 и член 10 от Директива [2006/112], както и с принципа на данъчна неутралност практика на данъчната администрация, съгласно която знанието на физическо лице, което е в правоотношение с действащо като довереник юридическо лице със собствена правосубектност, различна от тази на данъчнозадълженото лице в качеството му на доверител, автоматично и без никаква проверка се приравнява на знанието на данъчнозадълженото лице — при положение че няма правоотношение между посоченото физическо лице и данъчнозадълженото лице —, без да се вземат предвид разпоредбите на договора, сключен между доверителя и довереника или разпоредбите на чуждото право, уреждащо правоотношението по поръчката?
2) Трябва ли [член] 167, [член] 168, буква а) и [член] 178, буква а) от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че когато данъчната администрация установи наличието на верижно-кръгово фактуриране, този факт сам по себе си е обективно обстоятелство, което е достатъчно, за да се докаже данъчна измама, или в такъв случай данъчната администрация трябва да посочи също кой участник или кои участници във веригата са извършили данъчна измама и какъв е бил техният начин на действие?
3) Трябва ли посочените членове от Директива [2006/112] във връзка с изискванията за пропорционалност и разумност да се тълкуват в смисъл, че когато въз основа на конкретните обстоятелства по случая данъчната администрация установи, че данъчнозадълженото лице е трябвало да положи по-голяма грижа, от него може да се изисква да проверява обстоятелства, каквито данъчната администрация е могла да разкрие само чрез използването на публичноправни способи в рамките на ревизия, продължила приблизително пет години, във връзка с която са били необходими многобройни проверки, така че защитата на търговските тайни на данъчнозадължените лица не е била пречка за извършените проверки
В случай че се изисква по-голяма грижа, достатъчно ли е, за да се докаже, че е положена дължимата грижа, данъчнозадълженото лице да е разширило упражнявания от него контрол по отношение на възможните търговски партньори и спрямо обстоятелства извън посочените в решение [от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid (C‑80/11 et C‑142/11, EU:C:2012:373)], така че разполага с вътрешни правила за снабдяване, за да осигури проверката на положението на такива партньори, да не приема плащания в брой, да включва в сключените от него договори клаузи относно възможни рискове и да проверява и други обстоятелства при осъществяването на сделките?
4) Трябва ли посочените членове от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че ако данъчната администрация установи, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в данъчната измама, е достатъчно в този случай събраните от нея доказателства да сочат, че при полагане на дължимата грижа данъчнозадълженото е можело да знае, че участва в данъчната измама, а не че то е знаело, че участва в данъчна измама поради активното си поведение в нея
В случай че се докаже активното участие на данъчнозадълженото лице в данъчната измама или че то е знаело за нея, трябва ли данъчната администрация да докаже действието с цел измама на данъчнозадълженото лице, материализирано в съгласуваното му поведение с участниците преди него по веригата, или е достатъчно въз основа на обективни доказателства тя да докаже, че участниците във веригата са се познавали?
5) Съвместима ли е с посочените членове от Директива [2006/112] и с правото на справедлив съдебен процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от [Хартата], както и с принципа на правна сигурност практика на данъчната администрация, при която тя приема акта си на основание на предполагаемо нарушение на разпоредбите относно безопасността на хранителната верига, които нямат отражение върху изпълнението от данъчнозадълженото лице на данъчните му задължения или върху движението по неговите сметки, каквито данъчната правна уредба не предвижда по никакъв начин спрямо данъчнозадълженото лице и които не оказват никакво въздействие върху обстоятелството дали проверяваните от данъчната администрация сделки действително са извършени и върху разглежданото в данъчното производство съдържание на знанието на данъчнозадължено лице?
6) При утвърдителен отговор на предходния преюдициален въпрос:
Съвместима ли е с посочените членове от Директива [2006/112] и с правото на справедлив съдебен процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от [Хартата], както и с принципа на правна сигурност практика на данъчната администрация, при която без участието на материално и териториално компетентния административен орган относно безопасността на хранителната верига, в акта си данъчната администрация прави констатации относно данъчнозадълженото лице, които попадат в обхвата на компетентност на административния орган, компетентен в областта на безопасността на хранителната верига, като въз основа на установените нарушения по отношение на безопасността на хранителната верига — извън обхвата на нейната компетентност — тя прилага данъчни последици за данъчнозадълженото лице, без то да е имало възможност да оспори установяването на нарушението на разпоредбите относно безопасността на хранителната верига в производство, което е независимо от данъчното производство и което зачита основните гаранции на данъчно задълженото лице и правата на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-620/21: MOMTRADE RUSE, Заключение от 1 декември 2022 г.
1. Тълкуването на чл. 132, § 1, б. „ж“ от Директивата за ДДС позволява ли на търговско дружество, регистрирано като доставчик на социални услуги в една държава членка (в случая България), да се позовава на тази разпоредба, за да получи освобождаване на извършени от него доставки на социални услуги в полза на физически лица, граждани на други държави членки на територията на тези държави
Има ли значение за отговора на този въпрос, че получателите на услугите са осигурявани на доставчика с посредничеството на търговски дружества, регистрирани в държавите членки, на чиято територия са предоставяни услугите?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, при тълкуването и прилагането на посочената разпоредба на Съюзното право, по какви критерии и съгласно българското и/или австрийското и германското право ли следва да се преценява дали ревизираното дружество е „организация, призната за благотворителна“ и следва да се счита за доказано извършването на доставки на услуги, „тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“?
3. Съгласно това тълкуване, регистрацията на търговско дружество като доставчик на социални услуги, както са дефинирани в националното законодателство, достатъчно ли е, за да се приеме, че дружеството представлява „организация, призната за благотворителна“ от съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/21: CIG Pannónia Életbiztosító, Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.
Следва ли член 132, параграф 1, буква в) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че е освободена от ДДС получаваната от застраховател услуга, изразяваща се във:
– проверка дали е правилна поставената на застрахованото лице диагноза за тежко заболяване,
– издирване на най-добрите съществуващи медицински услуги с оглед на успешното лечение на застрахованото лице, както и
– организиране на лечението в чужбина, ако това се покрива от застраховката и застрахованото лице го поиска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/21: Finanzamt M (Étendue du droit à déduction de la TVA), Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.
Може ли на втория приобретател на стока да бъде отказано право да приспада данъчен кредит във връзка с нейното придобиване, тъй като той е трябвало да знае, че при първото прехвърляне първоначалният продавач е извършил измама с ДДС, въпреки че и първият приобретател е знаел, че първоначалният продавач е извършил измама с ДДС при първото прехвърляне?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит по отношение на втория приобретател, да бъде ограничен до размера на причинената на държавния бюджет загуба на данъчни приходи вследствие на извършената данъчна измама?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: следва ли причинената на държавния бюджет загуба на данъчни приходи да се изчислява:
а) чрез сравняване на законово дължимия данък във веригата от доставки с действително определения данък,
б) чрез сравняване на законово дължимия данък във веригата от доставки с действително платения данък, или
в) по някакъв друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.