Данък върху добавената стойност
Данък върху добавената стойност
Дело C-482/21: Euler Hermes, Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Следва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на пропорционалност, данъчна неутралност и ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която предвиденото в посочената разпоредба намаляване на данъчната основа в случай на неплащане не е приложимо за застраховател, който на основание договор за застраховане на търговски вземания плаща на застраховано лице като обезщетение за неплатено вземане част от сумата за данъчната основа за съответната облагаема сделка с включен ДДС, когато с този договор тази част от вземането и всички свързани с нея права се прехвърлят на застрахователя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/21: Napfény-Toll, Заключение от 2 февруари 2023 г.
Трябва ли принципът на правна сигурност, както и принципът на ефективност, които са част от [правото на Съюза], да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която не предоставя на съда никаква свобода на преценка, като правната уредба по член 164, параграф 5 от [стария данъчно-процесуален кодекс], и съдебната практика, основана на тази правна уредба, по силата на които срокът в областта на данъка върху [ДДС], в рамките на който се погасява правото на данъчната администрация да установи данъчното задължение, спира да тече през цялата продължителност на съдебните проверки, независимо от броя на повторно образуваните данъчно административни производства и без да се поставя горна граница за кумулираната продължителност на спиранията при последователно провеждани няколко съдебни проверки, включително когато юрисдикцията, която се произнася по решение на данъчния орган, прието в рамките на повторно образувано производство в резултат на предходно съдебно решение, констатира, че данъчният орган не е спазил указанията, съдържащи се в това съдебно решение, с други думи, когато отговорността за образуването на новото съдебно производство е на посочения данъчен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/21: Cartrans Preda, Заключение от 19 януари 2023 г.
3) С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?
4) Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?
5) Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?
6) Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък 4 % (или евентуално 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба), възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-729/21: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Łodzi, Определение от 16 януари 2023 г.
Какво следва да се разбира под „прехвърляне на универсалитет от вещи“ по смисъла на член 19, първа алинея от Директива 2006/112 и какви са критериите за квалифициране на дадена операция като такова прехвърляне?
Необходимо ли е получателят на прехвърления универсалитет да запази правната идентичност на прехвърлителя или да продължи същата дейност за приложимостта на член 19, първа алинея от Директива 2006/112?
Допустимо ли е националното право да предвиди освобождаване от ДДС при прехвърляне на универсалитет от вещи, без да поставя условие за правоприемство на получателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-729/21: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Łodzi, Определение от 16 януари 2023 г.
Може ли националната правна уредба да предвиди, че прехвърлянето на съвкупност или част от активи не подлежи на облагане с ДДС, без да се изисква наличие на правоприемство между прехвърлителя и приобретателя?
Включва ли понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ и частичното прехвърляне на материални и нематериални активи, когато не всички активи на предприятието са прехвърлени, но съвкупността от тях позволява продължаване на самостоятелна икономическа дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/21: Fluvius Antwerpen, Заключение от 12 януари 2023 г.
1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик?
2. При отрицателен отговор на този въпрос: трябва ли член 14, параграф 2, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето, в съответствие с разпореждане от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация?
3. Трябва ли член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че ако Fluvius Antwerpen има право да получи компенсация за незаконно получаваната енергия, то трябва да се приеме за данъчнозадължено лице, тъй като незаконното потребление е резултат от „икономическа дейност“ на Fluvius Antwerpen, а именно експлоатацията на материална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа?
4. Следва ли, ако член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/EО трябва да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява икономическа дейност, член 13, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че Fluvius Antwerpen е публичноправен орган, и ако това е така, трябва ли член 13, параграф 1, трета алинея да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия е резултат от дейност на Fluvius Antwerpen, която не е незначителна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/22: A.T.S. 2003, Определение от 9 януари 2023 г.
Допуска ли Директива 2006/112/ЕО национална практика, според която правото на приспадане на ДДС може да бъде отказано на основание, че данъчнозадълженото лице е организирало икономическата си дейност по начин, водещ до намаляване на разходите му, без наличие на напълно изкуствена конструкция, създадена единствено с цел данъчно предимство?
Какви са условията и доказателствените изисквания за отказ на правото на приспадане на ДДС, по-специално относно необходимостта от установяване на обективни данни за измама или участие в измама с ДДС?
Достатъчно ли е нарушението на национални правила, уреждащи доставките на услуги, за да обоснове отказ на правото на приспадане на ДДС, или е необходимо да се докаже връзка между това нарушение и измамата или участието в измамна схема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/22: Fallimento Villa di Campo, Определение от 21 декември 2022 г.
Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда относно съдържанието на преюдициалното запитване, по-специално във връзка с връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното законодателство?
Позволява ли предоставената от националната юрисдикция информация на Съда да прецени приложимостта на разпоредбите на правото на Съюза към конкретния случай?
Необходим ли е отговорът на преюдициалното запитване за решаването на основния спор предвид липсата на достатъчни разяснения от страна на националната юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/22: Fallimento Villa di Campo, Определение от 21 декември 2022 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно точни сведения относно фактическия и правния контекст на спора, както и причините за необходимостта от тълкуване на правото на Съюза, за да бъде допустимо съгласно член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Какви са последиците при липса на достатъчно сведения във връзка с допустимостта на преюдициалното запитване пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-459/21: The Navigator Company и Navigator Pulp Figueira, Определение от 9 декември 2022 г.
Допуска ли принципът на равностойност национална правна уредба, която предвижда пълно или частично изключение от правото на приспадане на ДДС за определени разходи, дори когато националното право позволява по-благоприятен режим за приспадане при облагане с пряк данък?
Явява ли се релевантно сравняването между режима на приспадане на ДДС и режима за приспадане на разходи при пряк данък за целите на прилагането на принципа на равностойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.