Данък върху добавената стойност

1) Може ли понятието „икономически дейности“ по член 4, параграф 2 да обхваща продажби на акции и ценни книжа от лице, което не е търговец на акции и ценни книжа
2) Може ли множествеността на продажбите на акции от лице, което не е търговец на акции, на голям брой купувачи в един и същи ден, включваща сложна подготовка за значителен период от време, сама по себе си да представлява „икономически дейности“ по смисъла на член 4, параграф 2
3) Ако отговорът на въпрос 1 и/или 2 е положителен, трябва ли продажбите на акции от такъв доверител да се считат за извършени от „данъчно задължено лице, действащо като такова“ по смисъла на член 2, параграф 1
4) При отговора на въпроси 1 и/или 2 и/или 3, има ли значение дали продажбата на акции и ценни книжа е преобладаващата цел на дейността, в рамките на която се извършват продажбите, и ако да, как следва да се определи такава дейност и нейният обхват?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Lenz

Английски

Дело C-110/94: Inzo/Belgische Staat, Заключение от 23 ноември 1995 г.

Следва ли дейността на дружество, създадено с конкретна цел („търсене и изследване, установяване, експлоатация и насърчаване на всички процеси за обработка на морска и солена вода, както и получаване и продажба на вода“), която в случая се е ограничила само до възлагане и заплащане на обширно проучване на рентабилността на процеса, който трябва да бъде разработен, което е показало нерентабилността на проекта и незабавно е довело до ликвидация на дружеството, да се счита за икономическа дейност по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Lenz

Нидерландски

Дело C-215/94: Mohr/Finanzamt Bad Segeberg, Заключение от 23 ноември 1995 г.

1. Дали земеделски производител, който е данъчно задължено лице и окончателно прекратява производството на мляко, извършва доставка на услуги по смисъла на член 6, параграф 1 от Шестата директива от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (77/388/ЕИО)?
2. Явява ли се обезщетението, получено за такова прекратяване съгласно Регламент (ЕИО) № 1336/86 на Съвета от 6 май 1986 година (ОВ 1986 L 119, стр. 21), парично плащане, което подлежи на облагане по член 11, буква А, параграф 1, буква а) от Шестата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Немски

Дело C-166/94: Pezzullo Molini Pastifici Mangimifici/Ministero delle Finanze, Заключение от 26 октомври 1995 г.

Забранено ли беше от разпоредби на правото на Общността, които имат предимство пред националното право, налагането на лихва за забава, предвидена в член 191 от Италианския митнически закон, по отношение на окончателния внос към момента на разглежданата в главното производство вносна операция (1982 г.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Италиански

Дело C-144/94: Ufficio IVA di Trapani/Italittica, Съдебно решение от 26 октомври 1995 г.

Позволява ли член 10, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО на държавите членки да определят, че „получаването на цената“ се счита за събитието, което за всички доставки на услуги прави данъка „дължим“?
Задължена ли е държава членка, която се възползва от „дерогацията“, предвидена в член 10, параграф 2, да определи „определен срок от датата на данъчното събитие“, в който фактурата или документът, служещ като фактура, трябва да бъде издаден, дори когато „получаването на цената“ все още не е настъпило?
Задължена ли е държава членка, която се възползва от посочената „дерогация“, да установи подробни правила за документиране и отчитане на извършената услуга и плащането за нея винаги когато фактурата или документът, служещ като фактура, не е издаден или „получаването на цената“ не е настъпило?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съдебни решения

Италиански

Дело C-16/95: Комисия/Испания, Заключение от 12 октомври 1995 г.

Неизпълнение на задължението за спазване на шестмесечния срок за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, както се изисква от член 7, параграф 4 от Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година относно процедурите за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Fennelly

Испански

Дело C-291/92: Finanzamt Uelzen/Armbrecht, Съдебно решение от 4 октомври 1995 г.

Когато се прехвърля недвижим имот, представлява ли частта от имота, използвана за стопански цели, отделен обект на доставка по смисъла на член 5, параграф 1 от Шестата директива?
Счита ли се недвижим имот, част от помещенията на който се използват за частни цели, а друга част — за стопански цели, за изцяло използван за целите на облагаемите сделки на предприятието по смисъла на член 17, параграф 2 от Шестата директива, или е възможно само частта, използвана за целите на предприятието, да бъде причислена към предприятието?
Може ли корекцията на приспаднатия данъчен кредит по член 20, параграф 2 от Шестата директива да бъде ограничена до частта от недвижимия имот, използвана за стопански цели?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Немски

Дело C-453/93: Bulthuis-Griffioen/Inspecteur der Omzetbelasting, Съдебно решение от 11 август 1995 г.

Следва ли търговец да се счита за систематично стремящ се към реализиране на печалба по смисъла на член 13А, параграф 2, буква а) от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, когато той е физическо лице, което структурно се стреми да постигне положителен резултат, така че неговите приходи да надвишават разходите му, но този положителен резултат не може да бъде по-висок от това, което може да се счита за разумно възнаграждение за извършената от самия търговец работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Съдебни решения

Cosmas

Нидерландски

Дело C-144/94: Ufficio IVA di Trapani/Italittica, Заключение от 13 юли 1995 г.

1) Позволява ли член 10, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО на държавите членки да определят, че „получаването на цената“ се счита за събитието, което за всички доставки на услуги прави данъка дължим
2) Задължена ли е държава членка, която се възползва от „дерогацията“, предвидена в член 10, параграф 2, да определи „определен срок от датата на настъпване на данъчното събитие“, в рамките на който фактурата или документът, служещ като фактура, трябва да бъде издаден, дори когато „получаването на цената“ все още не е настъпило
3) Задължена ли е държава членка, която се възползва от посочената „дерогация“, да установи подробни правила за документиране и отчитане на извършената услуга и плащането за нея, когато фактурата или документът, служещ като фактура, не са издадени или „получаването на цената“ не е настъпило?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-62/93: BP Soupergaz/Гръцка държава, Съдебно решение от 6 юли 1995 г.

1. Имало ли е право гръцкото правителство, по каквато и да е причина,
(а) съгласно разпоредбите на член 37, параграфи 1 и 4 от Закон № 1642/1986, от една страна, да подлага вноса на готови петролни продукти на данък върху добавената стойност, изчислен върху основната цена, посочена по-горе, която се различава от предвидената в член 11А, параграф 1 и Б, параграфи 1 и 2 от Шестата директива на Съвета, и, от друга страна, да освобождава дружествата, търгуващи с петролни продукти, бензиностанциите и другите търговци на дребно от задължението да подават съответните декларации, като по този начин ги лишава от правото на приспадане на данъка;
(б) да освобождава от данък, съгласно член 37, параграф 6 от Закон № 1642/1986, услугите по транспорт и съхранение на петролни продукти, които не са свързани с транспортирането и др. на тези продукти от първата до друга посочена дестинация?
2. Ако отговорът е отрицателен, т.е. ако гръцкото правителство не е имало такова право, са ли член 11А, параграф 1 и Б, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1 и 2 от Шестата директива безусловни и достатъчно ясни, за да може ищецът да се позове на тях като на норма с по-висока юридическа сила пред Dioikitiko Protodikeio, пред който е висящо делото
Освен това, ако това е така, при прилагането на тези разпоредби от директивата, може ли данъчно задълженото лице да поиска със задна дата, считано от 1 януари 1987 г., когато Закон № 1642/86 е влязъл в сила, приспадане на данъка върху въпросните входящи доставки, който не е бил приспаднат, и възстановяване на сумата на всеки данък, платен на това основание за 1987 г., който не е бил дължим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения