Данък върху добавената стойност

Следва ли търговец да се счита за систематично стремящ се към реализиране на печалба по смисъла на член 13A, параграф 2, буква а) от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. (77/388/ЕИО) относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, когато той е физическо лице, което структурно се стреми да постигне положителен резултат, така че доходите му да надвишават разходите му, но този положителен резултат не може да бъде по-висок от това, което се счита за разумно възнаграждение за извършената от търговеца работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Cosmas

Нидерландски

Дело C-4/94: BLP Group/Commissioners of Customs & Excise, Съдебно решение от 6 април 1995 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Lenz

Дело C-291/92: Finanzamt Uelzen/Armbrecht, Заключение от 6 април 1995 г.

1. Дали частта от недвижим имот, използвана за стопански цели, представлява самостоятелен предмет на доставка по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО при продажбата на този имот, при условие че частта от недвижимия имот, използвана за частни цели, към момента на продажбата принадлежи към частното имущество на продавача и е била държана от него извън обхвата на облагането с данък върху оборота
2. Доколкото частта от недвижим имот, използвана за частни цели, е освободена от данък върху оборота въз основа на горното, следва ли тя да се счита за използвана за целите на облагаеми сделки по смисъла на член 17, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО
3. Може ли корекцията на приспадане на данъка върху входящите доставки по член 20, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО да бъде ограничена само до частта от недвижимия имот, използвана за стопански цели, като тази корекция не обхваща частта, използвана за частни цели, която е освободена от данък върху оборота на основанията, посочени в отговора на първия въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Немски

Дело C-62/93: BP Soupergaz/Гръцка държава, Заключение от 9 март 1995 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Гръцки

Дело C-4/94: BLP Group/Commissioners of Customs & Excise, Заключение от 26 януари 1995 г.

1) Като се имат предвид член 2 от Първата директива и член 17 от Шестата директива, когато данъчно задължено лице („А“) предоставя услуги на друго данъчно задължено лице („Б“), и тези услуги се използват от Б за освободена сделка (продажба на акции), която е третирана като „инцидентна финансова сделка“ и чиято цел и резултат е да се наберат средства за погасяване на всички задължения на Б, тези услуги, предоставени от А, следва ли да се считат за: (a) услуги, използвани за целите на освободена сделка, така че данъчният кредит по тях не подлежи на приспадане; (b) услуги, използвани за целите на облагаеми сделки (а именно основната дейност на Б по извършване на облагаеми доставки), така че данъчният кредит по тях подлежи на пълно приспадане; (c) услуги, използвани както за освободени, така и за облагаеми сделки, така че данъчният кредит по тях подлежи на приспадане съгласно член 17, параграф 5 от Шестата директива?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага буква (c) и ако държава членка е упражнила правото си по член 17, параграф 5 от Шестата директива и е приела специален метод по член 17, параграф 5, буква (c) за определяне на размера на приспадаемия данъчен кредит, има ли член 19 от Шестата директива приложение при определянето на размера на приспадаемия данъчен кредит?
3) Ако отговорът на втория въпрос е, че член 19 се прилага при определянето на размера на приспадаемия данъчен кредит, допуска ли член 19, параграф 2 пълно приспадане на данъчния кредит чрез изключване на продажбата на акции от изчисляването на приспадаемия дял по член 19, параграф 1 като „инцидентна финансова сделка“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Lenz

Дело C-33/93: Empire Stores/Commissioners of Customs and Excise, Съдебно решение от 2 юни 1994 г.

За целите на член 11A, параграф 1, буква а) от Шестата директива на Съвета относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (Директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г.), когато доставчик на стоки, поръчани по пощата от каталог („каталожни стоки“), прилага схеми, подробно описани в приложеното решение, съгласно които, обобщено:
(i) когато потенциален клиент предостави задоволителна информация за себе си (по-специално относно кредитоспособността), доставчикът се задължава да достави на това лице без допълнително заплащане, ако и когато то бъде одобрено и или поръча каталожни стоки, или, според случая, поръча каталожни стоки и извърши плащане за тях, артикул, избран от него от асортимент стоки, предлагани от доставчика, които може и да не са налични в неговия каталог; и
(ii) когато съществуващ клиент намери и представи на доставчика нов потенциален клиент, който предостави задоволителна информация за себе си (по-специално относно кредитоспособността), доставчикът се задължава да достави на този съществуващ клиент без допълнително заплащане, ако и когато представеното лице бъде одобрено и или поръча каталожни стоки, или, според случая, поръча каталожни стоки и извърши плащане за тях, артикул, избран от съществуващия клиент от асортимент стоки, предлагани от доставчика, които може и да не са налични в неговия каталог,
и артикулите, които не са налични в каталога („некаталожни стоки“), доставени по този начин, не са предмет на други доставки от доставчика и нямат определена нормална продажна цена, по отношение на всяка схема:
(1) Явява ли се доставката на некаталожни стоки извършена срещу възнаграждение, различно от сумата, платима на доставчика за каталожните стоки, поръчани от него?
(2) Ако отговорът на (1) е „да“, как се определя данъчната основа
Явява ли се данъчната основа
(i) покупната цена, платена от доставчика за стоките, или
(ii) цената, на която доставчикът би продал стоките, ако те също се предлагат в неговия каталог (изчислена в съответствие с процедурите за ценообразуване на доставчика), или
(iii) някаква друга и ако да, каква сума?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Van Gerven

Дело C-38/93: Glawe/Finanzamt Hamburg-Barmbek-Uhlenhorst, Съдебно решение от 5 май 1994 г.

В случай на игрални автомати, предлагащи възможност за печалба, представлява ли данъчната основа по смисъла на член 11, буква А, параграф 1, буква а) от Шестата директива общата сума на залозите, направени без приспадане на автоматично изплатените на играчите печалби?
Ако изплатените печалби трябва да бъдат приспаднати:
Изисква ли принципът на индивидуално облагане печалбите да се приспадат само до размера на индивидуалния залог за една игра или серия от игри?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Представляват ли автоматично изплатените печалби изцяло или частично — до размера на индивидуалния залог за една игра или серия от игри — отстъпки по смисъла на член 11, буква А, параграф 3, буква б) от Шестата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Немски

Дело C-33/93: Empire Stores/Commissioners of Customs and Excise, Заключение от 16 март 1994 г.

1) Дали доставката на стоки, които не са включени в каталога („non-catalogue goods“), извършена по схемите, описани от националния съд, се извършва срещу възнаграждение, отделно от сумата, платима на доставчика за поръчаните от каталога стоки
2) Ако отговорът на първия въпрос е „да“, как следва да се определи данъчната основа
Явява ли се данъчната основа: (i) покупната цена, платена от доставчика за стоките, или (ii) цената, на която доставчикът би продал стоките, ако те също се предлагат в неговия каталог (изчислена в съответствие с процедурите за ценообразуване на доставчика), или (iii) някаква друга и ако да, каква сума?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Van Gerven

Дело C-16/93: Tolsma/Inspecteur der Omzetbelasting, Съдебно решение от 3 март 1994 г.

Следва ли услуга, която се състои в изпълнение на музика на обществено място, за която не е уговорено заплащане, но въпреки това се получава плащане, да се счита за доставка на услуги, извършена срещу възнаграждение по смисъла на член 2 от Шестата директива относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че макар полученото плащане да не е уговорено, то все пак се иска и, с оглед на обичайната практика, може да се очаква, въпреки че неговият размер не е нито определен, нито определим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Lenz

Нидерландски

Дело C-38/93: Glawe/Finanzamt Hamburg-Barmbek-Uhlenhorst, Заключение от 3 март 1994 г.

1. В случай на игрални автомати, предлагащи възможност за печалба, представлява ли данъчната основа по смисъла на член 11, буква А, параграф 1, буква а) от Шестата директива общата сума на залозите, поставени в автоматите, без приспадане на автоматично изплатените на играчите печалби?
2. Ако изплатените печалби трябва да бъдат приспаднати:
Изисква ли принципът на индивидуалното облагане печалбите да бъдат приспадани само до размера на индивидуалния залог за една игра или серия от игри?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Представляват ли автоматично изплатените печалби изцяло или частично – до размера на индивидуалния залог за една игра или серия от игри – отстъпки по смисъла на член 11, буква А, параграф 3, буква б) от Шестата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs