Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-441/98: Michailidis, Заключение от 16 март 2000 г.
1. Представлява ли такса, наложена от държава-членка върху износ на вътрешни стоки към друга държава-членка, пропорционално на тяхната стойност, такса с еквивалентен ефект на митнически сбор върху износа, като се има предвид, че тази такса, която се налага неизменно върху определена категория вътрешни стоки, съгласно обективни критерии и в рамките на обща система на данъчно облагане, не се налага върху вътрешни продукти, които се разпространяват на вътрешния пазар, или върху подобни стоки, които се внасят в страната от друга държава-членка
Алтернативно, представлява ли горепосочената пропорционална вноска, дължима от износителите на тютюн — която се събира и кредитира като доход на IKA, социалноосигурителна институция, в полза на Отдела за пенсии на тютюневите работници — поради своята цел, а именно увеличаване на финансовите ресурси на конкретния осигурителен отдел, несъвместимост с правото на Общността, тъй като тя представлява в по-широк смисъл вноска в полза на осигурително тяло с цел постигане на социалноосигурителните цели по отношение на конкретната група работници, които могат да бъдат наети в предприятия като ищеца и във всеки случай имат право, дори чрез налагането на такси като тази в настоящия случай, на социално осигуряване съгласно съответните разпоредби на конституцията на съответната държава-членка?
2. Ако на първата част от първия въпрос се отговори утвърдително, длъжна ли е по принцип държава-членка да възстанови на търговец финансови такси върху стойността на изнесените стоки, които трябва да се считат за наложени в нарушение на правото на Общността, на основание че е установено, че лицето, което е било длъжно да плати въпросните такси, действително ги е прехвърлило върху други лица, а именно купувачите на стоките, и не следва, нито търговецът твърди, че тази такса е причинила увеличение на цената на продуктите и намаляване на обема на неговите продажби, в резултат на което той е понесъл последваща загуба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/98: Michailidis, Заключение от 16 март 2000 г.
Наложената от държава членка такса върху износа на суров тютюн за други държави членки представлява такса с еквивалентен ефект на износно мито, която е несъвместима с член 9 и 12 от Договора за ЕО (сега член 23 ЕО и 25 ЕО) и член 16 от Договора за ЕО (отменен с Договора от Амстердам), освен ако не се прилага по обективни критерии и в рамките на обща данъчна система за компенсиране на аналогичен вътрешен данък върху суровия тютюн, прилаган на същия етап от търговията, върху същата данъчна основа и със същата ставка, и ако основанието за възникване на данъчното задължение е същото като за данъка върху износа. Обстоятелството, че приходите от такса върху износа се използват за финансиране на социалноосигурителни плащания за работници в съответния сектор, не променя нейния характер на такса с еквивалентен ефект на износно мито.
Данъчнозадължено лице, което е било задължено да плати такса, представляваща такса с еквивалентен ефект на износно мито, може да бъде лишено от правото да иска възстановяване на платените суми само ако съответният данъчен орган докаже, че данъчнозадълженото лице е прехвърлило цялата данъчна тежест върху трети лица и по този начин не е понесло вреда или икономическа загуба, независимо дали под формата на намалени продажби или по-ниска печалба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/97: EKW и Wein & Co., Съдебно решение от 9 март 2000 г.
Член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО), изключва ли поддържането в сила на такса върху доставката срещу възнаграждение на сладолед (включително плодове, преработени в него или добавени към него) и напитки, във всеки случай включително опаковките и принадлежностите, продавани заедно с продуктите, като ставката на тази такса е 10 % от възнаграждението в случая на сладолед и алкохолни напитки и 5 % от възнаграждението в случая на безалкохолни напитки, когато възнаграждението за целите на съответните разпоредби на закона за данъка върху оборота се определя по такъв начин, че да се изключват данъкът върху добавената стойност, таксата за обслужване и самата такса върху напитките?
Член 3, параграф 2 или второто изречение на член 3, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета (директива за акцизите) от 25 февруари 1992 година изключва ли поддържането в сила на такса като описаната в първия въпрос?
Член 92, параграф 1 от Договора за ЕИО изключва ли разпоредба, освобождаваща от таксата върху напитките продажбата на вино директно от лозето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/97: Комисия/Франция, Съдебно решение от 24 февруари 2000 г.
Съвместимо ли е определянето на обхвата на социалната осигурителна вноска върху алкохолни напитки с изискванията на член 3, параграф 2 от Директива 92/12/ЕИО, разглеждан във връзка с Директива 92/83/ЕИО?
Допустимо ли е определянето на данъчната основа на социалната осигурителна вноска върху алкохолни напитки въз основа на обема на напитката, а не на съдържанието на чист алкохол, съгласно изискванията на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/98: Epson Europe, Заключение от 17 февруари 2000 г.
Следва ли член 5, параграф 4 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система на данъчно облагане, приложима в случаите на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, доколкото определя лимити от 15% и 10% за дерогацията, предоставена на Португалия, да се тълкува в смисъл, че тези лимити се отнасят само до облагането с корпоративен данък (в Португалия)
Или се прилагат за всеки данък върху дохода от акции, удържан върху дивиденти, независимо от законодателния акт, който го предвижда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/98: Dounias, Съдебно решение от 3 февруари 2000 г.
1. Противоречи ли методът, предвиден в Закон № 1477/1984, по-специално членове 1, параграф 2, 2, параграф 3, 3, параграф 3 и 4, параграф 3 от него, и член 16 от Закон № 1642/1986 за изчисляване на облагаемата стойност за целите на данъците, предвидени в тези закони, на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност, по-специално членове 30 и 95 от Договора от Рим?
2. Приложим ли е пряко Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г., когато данък, предвиден в законодателството на държава членка, се прилага върху стоки, внесени от друга държава членка?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, противоречи ли член 11 от този регламент на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
4. Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли позоваването в горепосочените разпоредби на Закони № 1477/1984 и 1642/1986 на Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г. на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
5. Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, противоречи ли член 16 от Кодекса за законодателството относно митническата тарифа (Кодифициращ указ от 25/30 юли 1920 г.), изменен с член 1 от Закон 428/1943, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него?
6. Противоречи ли административната процедура за уреждане на спорове, предвидена в член 10 от горепосочения Кодекс за законодателството относно митническата тарифа и член 136 от Президентски указ № 636/1977, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато вътрешен данък се налага върху стоки, внесени от друга държава членка?
7. Противоречат ли разпоредбите на член 50 от Президентски указ № 341/1978, във връзка с член 152 от Данъчнопроцесуалния кодекс и член 4 от Закон № 1406/1983, на разпоредбите на Договора от Рим и по-специално на член 30 от него, когато пред административен съд се води производство за установяване на отговорността на държавата с цел получаване на обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на разпоредбите, уреждащи Европейската икономическа общност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/98: Amengual Far, Съдебно решение от 3 февруари 2000 г.
Могат ли държавите членки съгласно член 13, буква Б, буква б) от Директива 77/388/ЕИО да установят като общо правило облагането с данък върху добавената стойност при отдаването под наем на недвижими имоти и като изключение да освободят само отдаването под наем на недвижими имоти, предназначени за жилищни цели?
Ако член 13, буква Б, буква б) от Директива 77/388/ЕИО не е правилно транспониран, следва ли тази разпоредба на Общността да има директен ефект, доколкото в нея се установява основно правило, че отдаването под наем на недвижими имоти е освободено от ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/98: Heerma, Съдебно решение от 27 януари 2000 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че когато единствената икономическа дейност на дадено лице се състои в отдаването под наем на материално имущество на дружество по персонални дружества, в което то е съдружник, това отдаване под наем, макар и да представлява икономическа дейност, не може да се счита за независима дейност поради това, че съдружникът и дружеството трябва да се считат за едно данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 1?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/97: Комисия/Обединеното кралство, Заключение от 27 януари 2000 г.
Неспазване на задълженията по Договора за създаване на Европейската общност, изразяващо се в това, че Обединеното кралство не е обложило с данък върху добавената стойност (ДДС) таксите за ползване на съществуващи платени пътища и мостове, в нарушение на членове 2 и 4 от Шестата директива за ДДС, и поради това не е предоставило на Комисията съответните суми от собствени ресурси и лихви за забава.
Искане за ограничаване във времето на последиците от евентуално осъдително решение, така че да се изключи ретроспективното преизчисляване на собствените ресурси от 1984 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-408/97: Комисия/Нидерландия, Заключение от 27 януари 2000 г.
Нарушение на задълженията по член 2 и член 4 от Шестата директива относно ДДС, като не се облагат с ДДС таксите за ползване на транспортна инфраструктура (пътни такси).
Държавните органи действат като публични органи по смисъла на член 4, параграф 5 от Шестата директива и следователно не подлежат на облагане с ДДС за съответната дейност.
Действието е частично недопустимо поради липса на достатъчно конкретни доказателства и твърдения от страна на Комисията.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.