Дело C-441/98: Michailidis, Заключение от 16 март 2000 г.

1. Представлява ли такса, наложена от държава-членка върху износ на вътрешни стоки към друга държава-членка, пропорционално на тяхната стойност, такса с еквивалентен ефект на митнически сбор върху износа, като се има предвид, че тази такса, която се налага неизменно върху определена категория вътрешни стоки, съгласно обективни критерии и в рамките на обща система на данъчно облагане, не се налага върху вътрешни продукти, които се разпространяват на вътрешния пазар, или върху подобни стоки, които се внасят в страната от друга държава-членка

Алтернативно, представлява ли горепосочената пропорционална вноска, дължима от износителите на тютюн — която се събира и кредитира като доход на IKA, социалноосигурителна институция, в полза на Отдела за пенсии на тютюневите работници — поради своята цел, а именно увеличаване на финансовите ресурси на конкретния осигурителен отдел, несъвместимост с правото на Общността, тъй като тя представлява в по-широк смисъл вноска в полза на осигурително тяло с цел постигане на социалноосигурителните цели по отношение на конкретната група работници, които могат да бъдат наети в предприятия като ищеца и във всеки случай имат право, дори чрез налагането на такси като тази в настоящия случай, на социално осигуряване съгласно съответните разпоредби на конституцията на съответната държава-членка?

2. Ако на първата част от първия въпрос се отговори утвърдително, длъжна ли е по принцип държава-членка да възстанови на търговец финансови такси върху стойността на изнесените стоки, които трябва да се считат за наложени в нарушение на правото на Общността, на основание че е установено, че лицето, което е било длъжно да плати въпросните такси, действително ги е прехвърлило върху други лица, а именно купувачите на стоките, и не следва, нито търговецът твърди, че тази такса е причинила увеличение на цената на продуктите и намаляване на обема на неговите продажби, в резултат на което той е понесъл последваща загуба?