Данъчни въпроси

Следва ли член 80, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че установените в него условия са изчерпателно посочени, или е допустимо данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията между свързани лица и извън изрично предвидените в тази разпоредба случаи, в частност когато данъчнозадълженото лице има пълно право на приспадане?
При обстоятелства като тези в главните производства член 80, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО има ли непосредствено действие и съответно може ли националната юрисдикция да го приложи пряко по отношение на споровете в главните производства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Данъчни въпроси | Косвени данъци

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Следва ли Директива 2008/7, и в частност член 5, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 1, буква д) от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска събирането на годишен налог като разглеждания в главното производство, който се плаща на италианските търговски, промишлени, занаятчийски и земеделски камари от всяко предприятие, вписано или посочено във водения от тези камари регистър?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Данъчни въпроси | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2012 г.

1. Когато държава членка (като Обединеното кралство) включва в нормативната данъчна основа печалбите и загубите на дружество, което е учредено и регистрирано за данъчни цели в друга държава членка (като Нидерландия), доколкото печалбите произтичат от дейност, извършвана от нидерландското дружество в Обединеното кралство посредством установен там постоянен обект, налага ли Обединеното кралство ограничение на свободата на установяване на граждани на държава членка на негова територия съгласно член 49 ДФЕС (предишен член 43 ЕО) с това, че не допуска прехвърлянето на загуби, реализирани на територията му от установен в Обединеното кралство постоянен обект на чуждестранно дружество, на местно за Обединеното кралство дружество чрез групово данъчно облекчение в случаите, когато част от тези загуби или отчетена при изчислението им сума „съответстват на или представляват сума, която за целите на облагането с чуждестранен данък подлежи (за който и да било период) на приспадане или отчисляване от реализираните извън Обединеното кралство печалби на дружеството или на друго лице“, т.e. с това, че допуска прехвърлянето на реализирани в Обединеното кралство загуби в случаите на установен в Обединеното кралство постоянен обект само когато е неоспоримо, че към момента на предявяване на искането не е възможно приспадане или отчисляване в държава, различна от Обединеното кралство (включително в друга държава членка, като Нидерландия), като не е достатъчно лицето да не е претендирало данъчно облекчение, от което има право да се ползва в чужбина, и в случай че не съществува равностойно условие, приложимо по отношение на прехвърлянето на загуби, реализирани в Обединеното кралство от местно дружество?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, това ограничение може ли да се обоснове:
а) единствено с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби или
б) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки, или
в) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки и необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, ограничението пропорционално ли е на подобно основание или основания?
4. Ако ограничаването на правата на нидерландското дружество не е обосновано или доколкото то не е пропорционално на никое основание, правото на Съюза изисква ли Обединеното кралство да предостави на установеното там дружество средство за обезщетяване, каквото е правото да се иска групово данъчно облекчение чрез приспадане от печалбите на дружеството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Заключения

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

1) Принципът за борба със злоупотребата с право в данъчната област, както е определен в [посочените по-горе] Решение […] по дело Halifax и др. […] и Решение дело Part Service […], представлява ли основен принцип на общностното право, приложим единствено в областта на хармонизираните данъци и в областите, уредени от норми на вторичното общностно право, или се отнася — в хипотезата на злоупотреба с основни свободи — и за областта на нехармонизираните данъци, каквито са преките данъци, когато облагането има за предмет транснационални икономически факти, като например придобиване от дружество на права на плодоползване върху акции на друго дружество, чието седалище е в друга държава членка или в трета държава?
2) Независимо от отговора на предходния въпрос, има ли общностен интерес от предвиждане от страна на държавите членки на подходящи средства за борба срещу избягването на данъци в областта на нехармонизираните данъци; такъв интерес допуска ли в контекста на мярка за данъчна амнистия да не се прилага принципът за забрана на злоупотребата с право, признат и като национална правна норма, и налице ли е в такъв случай нарушение на принципите, произтичащи от член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз?
3) Принципите, регулиращи единния пазар, съдържат ли забрана за приемане, освен на извънредни мерки за пълен отказ от данъчното вземане, и на извънредна мярка за уреждане на данъчни спорове, чието прилагане е ограничено във времето и зависи само от заплащането на минимална част от дължимия данък?
4) Принципът за недопускане на дискриминация и правната уредба в областта на държавните помощи възпрепятстват ли разглеждания в настоящото дело режим за уреждане на данъчните спорове?
5) Принципът за ефективно прилагане на общностното право допуска ли извънредна и ограничена във времето процесуална норма, която изключва от контрола за законосъобразност (и по-специално от контрола за правилно тълкуване и прилагане на общностното право) на юрисдикцията, която действа като последна инстанция и която следва да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициални въпроси за валидност или за тълкуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Допуска ли член 17, параграф 2, буква б) от Шеста директива държава членка да обуслови правото на приспадане на данъка върху добавената стойност при внос от ефективното предварително плащане на този данък от лицето — платец на данъка, когато същото лице има и правото на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Френски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2012 г.

Съвместима ли е с правото на Съюза национална разпоредба, която допуска прекратяване на висящи производства пред последна инстанция по данъчни дела при специфични условия относно срокове и изход на делото в предходни инстанции?
Възпрепятства ли принципът за забрана на злоупотребата с право и другите основни принципи на правото на Съюза прилагането на подобна национална мярка в областта на прякото данъчно облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Определения

Дело C-*/: *************, Определение от ..2012 г.

Приложима ли е забраната за злоупотреба с право и принципите на правото на Съюза към национална разпоредба, която предвижда прекратяване на висящи производства по данъчни дела чрез заплащане на определена сума, когато жалбата е подадена преди повече от десет години и администрацията е загубила в предходните инстанции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Определения

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Допускат ли член 10 ЕО, понастоящем член 4 ДЕС, и членове 2 и 22 от Шеста директива италианска правна норма, съдържаща се в член 3, параграф 2 bis от Декрет-закон № 40/2010, която прегражда възможността за компетентната данъчна юрисдикция да се произнесе по съществуването на твърдяната данъчна претенция, своевременно предявена от администрацията с жалба срещу неблагоприятно решение, и която по този начин предвижда по същество пълен отказ от претендираното задължение за заплащане на ДДС, когато в две съдебни инстанции е прието, че то не съществува, без да има никакво, дори частично плащане на претендираното задължение от страна на данъчнозадълженото лице, което се ползва от този отказ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Трябва ли член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която ползването от страна на управителя за лични или на неговото семейство нужди на част от сграда, построена или държана от данъчнозадължено юридическо лице по силата на вещно право върху недвижим имот, се разглежда — доколкото представлява отдаване под наем или аренда на недвижимо имущество по смисъла на посочения член 13, Б, буква б) — като освободена доставка на услуги, когато този дълготраен актив поражда право на приспадане на платения по получени доставки данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Следва ли член 168, буква а) от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че след като данъчнозадълженото лице е упражнило правото си на избор и е включило недвижимия имот, представляващ капиталова стока, в имуществото на предприятието, то се презюмира (предполага до доказване на противното), че тази стока ще се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки?
Следва ли член 168, буква а) от Директивата [ДДС] да се тълкува в смисъл, че правото на приспадане на данъчен кредит за закупуване на недвижим имот, включен в активите на предприятието на данъчнозадължено лице, възниква незабавно в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че недвижимият имот не може да се използва предвид липсата на задължително по закон разрешение за експлоатация на имота?
Съответства ли на Директивата и съдебната практика по тълкуването ѝ административна практика, като тази на Националната агенция за приходите, при която се постановява отказ на упражненото право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадължени по ЗДДС лица за закупени от тях капиталови стоки на основание, че същите се ползват за лични нужди от собствениците на дружествата, без за това ползване да се начислява ДДС?
В хипотеза като тази в главното производство налице ли е за дружеството жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит за покупката на недвижим имот — мезонет в гр. София?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав