1) Налице ли е пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/43 [...], когато, след като е публикувал предложение за работа, целящо да привлече вниманието, работодател заяви публично: „Трябва да се съобразявам с изискванията на моите клиенти. Ако Вие ми кажете: „Искам този продукт или искам това или онова“ и аз ви отговоря: „Аз не го правя, ще Ви изпратя тези хора“, то Вие ще ми отговорите „Вашата врата не ми трябва“. Това означава да закрия бизнеса си. Ние трябва да отговаряме на изискванията на клиентите. Това не е мой проблем. Не аз съм създал този проблем в Белгия. Искам дружеството ми да функционира и в края на годината да бъде реализиран желаният оборот, и как да постигна това... Трябва да го постигна, като се съобразявам с желанията на клиента!“?
2) Достатъчно ли е, за да се установи наличието на пряка дискриминация, засягаща условията за достъп до работа като наето лице, да се констатира, че работодателят прилага критерии за подбор с пряко дискриминационен характер?
3) Може ли с цел да се установи наличието на пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/43 [...] при проверката на евентуалния дискриминационен характер на политиката по наемане на работа от страна на даден работодател да се отчита фактът, че дружество, свързано с този работодател, наема само монтьори от местен произход?
4) Какво следва да се разбира под „факти, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация“ съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2000/43 [...]
С каква строгост трябва да подхожда национална юрисдикция при преценката на фактите, които могат да породят презумпция за дискриминация?
а) До каква степен по-ранни дискриминационни действия (публично обявяване през април 2005 г. на критерии за подбор, които са с пряко дискриминационен характер) представляват „факти, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация“ съгласно член 8, параграф 1 от Директива [2000/43]?
б) Може ли дискриминация, установена през април 2005 г. (публично изявление през април 2005 г.), впоследствие да породи презумпция за провеждане на политика по наемане на работа с пряко дискриминационен характер
Предвид фактите по спора в главното производство, достатъчно ли е, за да се породи презумпцията (че даден работодател прилага и продължава да прилага политика по наемане на работа с дискриминационен характер), че през април 2005 г., в отговор на въпроса дали в качеството си на работодател не третира по еднакъв начин лицата с чужд произход и лицата с местен произход и следователно дали в известна степен не е проявил расизъм, той отговаря публично: „Трябва да се съобразявам с изискванията на своите клиенти. Ако Вие ми кажете: „Искам този продукт или искам това или онова“ и аз ви отговоря: „Аз не го правя, ще Ви изпратя тези хора“, то Вие ще ми отговорите „Вашата врата не ми трябва“. Това означава да закрия бизнеса си. Ние трябва да отговаряме на изискванията на клиентите. Това не е мой проблем. Не аз съм създал този проблем в Белгия. Искам дружеството ми да функционира и в края на годината да бъде реализиран желаният оборот, и как да постигна това... Трябва да го постигна, като се съобразявам с желанията на клиента!“?
в) Предвид фактите по спора в главното производство, може ли такава презумпция да бъде породена от съвместно съобщение в пресата на работодателя и националния орган за борба с дискриминацията, в което фактите, свързани с дискриминация, се признават най-малкото имплицитно?
г) Фактът, че даден работодател не наема за монтьори лица с чужд произход, поражда ли презумпция за непряка дискриминация, когато известно време преди това същият работодател е имал големи затруднения, свързани с назначаването на монтьори, и освен това заявява публично, че клиентите му не изпитват охота да сътрудничат на монтьори, които са с чужд произход?
д) Достатъчен ли е само един факт, за да се породи презумпция за дискриминация?
е) Предвид фактите по спора в главното производство, може ли презумпция за допусната от работодателя дискриминация да бъде изведена единствено от наемането на монтьори от местен произход от дружество, свързано с този работодател?
5) С каква строгост трябва да подхожда националната юрисдикция при преценката на доказателствата, които трябва да бъдат представени във връзка с оборването на презумпция за дискриминация по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 2000/43 [...]
Може ли презумпция за дискриминация по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 2000/43 [...] да бъде оборена само по силата на изявлението на работодателя пред пресата, че не допуска или вече не допуска дискриминация и че монтьорите с чужд произход са добре дошли; и/или само по силата на изявлението на работодателя, че с изключение на дружеството сестра всички свободни длъжности за монтьори в неговото дружество са запълнени, и/или по силата на изявлението, че за чистачка е наета жена от тунизийски произход, и/или предвид фактите по спора в главното производство презумпцията може да бъде оборена само посредством реалното наемане на монтьори от чужд произход и/или посредством спазването на ангажиментите, поети в съвместното съобщение за пресата?
6) Какво трябва да се разбира под „ефективни, пропорционални и възпиращи“ санкции по смисъла на член 15 от Директива 2000/43 [...]
Предвиденото в член 15 от Директива 2000/43 [...] условие позволява ли на националната юрисдикция просто да заключи, че е налице пряка дискриминация, предвид фактите по спора в главното производство
Или напротив, това условие налага на националната юрисдикция да издаде разпореждане за преустановяване на деянието, както е предвидено в националното право
Предвид фактите по спора в главното производство, в каква степен националната юрисдикция е длъжна да разпореди публикуването на решението, което следва да се вземе, като ефективна, пропорционална и възпираща санкция?
