Социална политика
Социална политика
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допустимо ли е държава членка да приеме национална правна уредба, която въвежда мерки за предотвратяване на злоупотребата с последователни срочни трудови договори в обществения сектор, когато вече съществува еквивалентна правна мярка във вътрешното право?
Съвместимо ли е с правото на Съюза националното право да приема, че подновяването на последователни срочни трудови договори в обществения сектор е оправдано от „обективни причини“ само защото такива договори се основават на законови разпоредби, макар че в действителност задоволяват устойчиви и дълготрайни нужди?
Съставлява ли намаляване на общото ниво на закрила по смисъла на клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение национална правна уредба, която изключва от закрилата работници, сключили първи или единствен срочен трудов договор, или въвежда по-ограничителни условия за преквалифициране на договорите?
Допустимо ли е въвеждането на абсолютна забрана за преобразуване на срочни трудови договори в договори с неопределена продължителност в обществения сектор, когато съществуват други ефективни мерки за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата?
Задължена ли е националната юрисдикция да остави без приложение национални разпоредби, които противоречат на Рамковото споразумение, и да приложи еквивалентна правна мярка, съществувала преди транспонирането на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 98/59 […] да се тълкува в смисъл, че задължението съгласно тази разпоредба „своевременно“ да се започнат консултации, когато работодателят „планира колективни уволнения“ на работници, налага консултациите да започнат, след като се установи, че приетите във връзка с търговската дейност стратегически решения или промени налагат колективни уволнения на работници
Или посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за започване на консултации възниква още от момента, в който работодателят планира да предприеме мерки или промени, свързани с търговската дейност, като изменение на производствения капацитет или съсредоточаване на производството, които се очаква да наложат колективно уволнение на работници?
2) С оглед на указанието в член 2, параграф 3, първа алинея от Директива [98/59] информацията да се съобщава своевременно по време на консултациите трябва ли член 2, параграф 1 от Директивата да се тълкува в смисъл, че задължение[то] съгласно тази разпоредба да се започнат „своевременно“ консултации, когато се „планира“ колективно уволнение на работници, изисква консултациите да започнат още преди направената от работодателя преценка да е достигнала етап, на който той може да конкретизира и предаде на работниците информацията по член 2, параграф 3, буква б) [от посочената директива]?
3) Трябва ли член 2, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 4 от Директива [98/59] да се тълкува в смисъл, че ако е контролиран от друго дружество, задължението за работодателя да започне консултации с представителите на работниците възниква, когато работодателят или дружеството майка, което го контролира, планира да извърши колективно уволнение на работници, наети от работодателя?
4) Когато трябва да се проведат консултации в дъщерно дружество, което е част от група, и задължението по член 2, параграф 1 от Директива [98/59] „своевременно“ да се започнат консултации, в случай че се „планират“ колективни уволнения, трябва да се прецени предвид разпоредбите на член 2, параграф 4 от същата директива, възниква ли задължението за започване на консултации още от момента, в който ръководството на групата или на дружеството майка планира колективно уволнение, но тази преценка все още не засяга конкретно работниците в определено контролирано дъщерно дружество, или задължението за започване на консултации в дъщерното дружество възниква едва от момента, в който ръководството на групата или на дружеството майка изрично планира колективни уволнения в засегнатото дъщерно дружество?
5) Когато работодателят е предприятие (дъщерно дружество, част от група), контролирано по смисъла на член 2, параграф 4 от Директива [98/59] от второ предприятие (дружество майка или ръководството на група), трябва ли член 2 от Директива [98/59] да се тълкува в смисъл, че посочената в него процедура по консултиране следва да приключи, преди дружеството майка или ръководството на групата да вземе решение относно извършването на колективни уволнения в дъщерното дружество?
6) Ако Директива [98/59] трябва да се тълкува в смисъл, че процедурата по консултиране, която следва да се проведе в дъщерното дружество, трябва да приключи, преди дружеството майка или ръководството на групата да вземе решение, което води до колективни уволнения на работници, единствено решението, чиято непосредствена последица е извършването на колективни уволнения в дъщерното дружество, от значение ли е в това отношение, или процедурата по консултиране трябва да приключи още преди дружеството майка или ръководството на групата да вземе търговско или стратегическо решение, според което в дъщерното дружество са възможни колективни уволнения, но те все още не са напълно сигурни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Позволяват ли членове 3 и 4 от Директива 80/987 от 20 октомври1980 година в частта, уреждаща изплащането на дължимите вземания по трудови възнаграждения на работници или служители, тези вземания — когато те са предявени срещу гарантиращата институция — да бъдат лишени от първоначалното си естество на вземания по трудови възнаграждения и да бъдат прекласифицирани като вземания от социалноосигурително естество само защото изплащането им е било поверено от държавата членка на социалноосигурителна институция и следователно позволяват терминът „възнаграждение“ да се замени в националното право с термина „социалноосигурително обезщетение“?
2) Достатъчно ли е предвид социалната цел на Директивата националното законодателство да използва първоначалното вземане за възнаграждение на работника или служителя просто като база за сравнение, по отношение на която да се определя per relationem престацията, подлежаща на гарантиране чрез намесата на гарантиращата институция, или се изисква вземането на работника или служителя за възнаграждение спрямо неплатежоспособния работодател да бъде защитено чрез намесата на гарантиращата институция, като се гарантира, че неговите обхват, гаранции и срокове, както и процедурите за упражняването му, са същите като тези, които са налице за всяко друго вземане по трудово правоотношение по същата правна система?
3) Позволяват ли произтичащите от общностното законодателство принципи, и по-специално принципите на равностойност и ефективност, по отношение на неудовлетворените вземания на работници или служители, свързани с възнаграждението, за определения съгласно член 4 от Директива 80/987 период, да се прилага давностен режим, който е по-малко благоприятен в сравнение с режима, прилаган към вземания от подобно естество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли членове 10 и 12 от Директива 92/85 да се тълкуват в смисъл, че допускат националният законодател да обвързва предявяването на иск от бременна работничка, уволнена през периода на бременността, с предварително установени срокове като осемдневния срок, предвиден в член L. 337-1, параграф 1, втора алинея от Кодекса на труда, съответно петнадесетдневния срок, предвиден в четвърта алинея от същия параграф 1?
2) При положителен отговор на първия въпрос: не трябва ли осемдневният, съответно петнадесетдневният срок, да се считат за прекалено кратки, за да позволят на бременната работничка, уволнена през периода на бременността, да предяви своите права по съдебен ред?
3) Трябва ли член 2 от Директива 76/207 да се тълкува в смисъл, че допуска националният законодател да лиши бременната работничка или служителка, уволнена през периода на бременността, от упражняване на правото на иск за обезщетение за незаконно уволнение, с каквото разполагат по силата на членове L. 124-11, параграфи 1 и 2 от Кодекса на труда другите уволнени работници или служители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Съвместима ли е националната пенсионна схема, която предвижда различна пенсионна възраст и изискуем минимален стаж за мъжете и жените, с принципа на равно заплащане по член 141 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, без да уточни дали държавата членка следва да премахне по-неблагоприятните условия за мъжете или да въведе по-неблагоприятни условия за жените?
Попада ли националната система за пенсиониране на държавни служители и военни под приложното поле на член 141 ЕО относно равното заплащане между мъже и жени?
Могат ли разпоредбите, които предвиждат различна възраст за пенсиониране и минимален стаж за мъже и жени, да бъдат оправдани като мерки за компенсиране на социални неравенства между половете?
Следва ли да бъдат ограничени във времето последиците от решението за установяване на нарушение поради принципа на правната сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Попада ли в приложното поле на Директива 2000/78 национална правна уредба, която позволява на работодателите да уволняват работници или служители на възраст 65 или повече години на основание пенсиониране?
Попада ли в приложното поле на Директива 2000/78 национална правна уредба, която позволява на работодателите да уволняват работници или служители на възраст 65 или повече години на основание пенсиониране, ако тази уредба е била въведена след приемането на директивата?
Представляват ли член 109 и член 156 от Закона от 1996 г., както и членове 30 и 7 от правилника във връзка с приложения 8 и 6 към правилника национални разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия по смисъла на съображение 14 от директивата?
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат законодателство, с което се регламентира, че разлика в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако е установено, че тя съставлява пропорционално средство за постигане на законосъобразна цел, или този член изисква от държавите членки да определят видовете разлики в третирането, които могат да бъдат оправдани по този начин, чрез списък или друга мярка, подобна по форма и съдържание на член 6, параграф 1?
Съществува ли съществена практическа разлика между критериите във връзка с изискването за оправданост, установени в член 2, параграф 2 от директивата относно непряката дискриминация, и критериите във връзка с изискването за оправданост, установени в член 6, параграф 1 от директивата относно пряката дискриминация на основание възраст, и при положителен отговор каква е тя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Какви са процесуалните последици по отношение на разноските при оттегляне на жалбата при установено бездействие на ответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Предполага ли прехвърлянето на част от предприятие или от стопанска дейност на друг работодател в резултат на договорно прехвърляне по смисъла на член 1, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2001/23 […] новият работодател да продължава да управлява частта от предприятието или стопанската дейност като самостоятелна в организационно отношение част от предприятие или от стопанска дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли член 6 от Директива 98/59 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 67 от Закона от 13 февруари 1998 г. […], която предвижда, че работникът може да оспори редовността на процедурата за информиране и консултиране — само ако работодателят не е изпълнил посочените в член 66, [параграф] 1, алинея 2 от същия закон условия, — и ако в срок от тридесет дни, считано от датата на поставяне на обявлението по член 66, [параграф] 2, алинея 2 от посочения закон, представителите на персонала в съвета за социално партньорство, а при липса на такъв — членовете на синдикалното представителство, а при липса на такова — работниците, които е трябвало да бъдат информирани и с които е трябвало да бъдат проведени консултации, са изложили пред работодателя възражения относно спазването на едно или няколко от условията по член 66, [параграф] 1, алинея 2, — и ако с препоръчано писмо по пощата уволненият работник е уведомил работодателя, че оспорва редовността на процедурата за информиране и консултиране и че иска да бъде възстановен на предишната си длъжност [и то в срок от тридесет дни, считано от датата на своето уволнение] или от датата, на която уволненията са придобили характер на колективно уволнение?
2) Ако се допусне, че член 6 от Директива 98/59 […] може да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат национална разпоредба като член 67 от Закона от 13 февруари 1998 г.[…], която предвижда, че работникът може да оспори редовността на процедурата за информиране и консултиране само ако работодателят не е изпълнил посочените в член 66, [параграф] 1, алинея 2 от същия закон условия и ако в срок от тридесет дни, считано от датата на поставяне на обявлението по член 66, [параграф] 2, алинея 2 от посочения закон, представителите на персонала в съвета за социално партньорство, а при липса на такъв — членовете на синдикалното представителство, а при липса на такова — работниците, които е трябвало да бъдат информирани и с които е трябвало да бъдат проведени консултации, са изложили пред работодателя възражения относно спазването на едно или няколко от условията по [посочения] член 66, [параграф] 1, алинея 2, и ако с препоръчано писмо по пощата уволненият работник е уведомил работодателя, че оспорва редовността на процедурата за информиране и консултиране и че иска да бъде възстановен на предишната си длъжност, и то в срок от тридесет дни, считано от датата на своето уволнение или от датата, на която уволненията са придобили характер на колективно уволнение, съвместима ли е подобна система с основните права на личността, които са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи общностният съд, и по-конкретно с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
3) Може ли национална юрисдикция, сезирана със спор между два частноправни субекта, в случая работник и неговия бивш работодател, да не приложи разпоредба от вътрешното право като член 67 от Закона от 13 февруари 1998 г.[…], която противоречи на разпоредбите на общностна директива, за да приложи други разпоредби от вътрешното право, за които смята, че правилно транспонират общностна директива, като съдържащите се в Колективния трудов договор № 24 от […] разпоредби, но чието прилагане на практика е осуетено от разпоредбата от вътрешното право, която противоречи на разпоредбите на общностна директива, в случая член 67 от Закона от ;
4) 1. Трябва ли член 2 от Директива 98/59 […], и по-конкретно параграфи 1, 2 и 3 от него, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 66, [параграф] 1 от Закона от 13 февруари 1998 г.[…], доколкото същият предвижда, че работодателят, който възнамерява да изпълни своите задължения във връзка с колективно уволнение, е длъжен само да докаже, че е изпълнил следните условия: 1° представил е на съвета за социално партньорство, а при липса на такъв — на синдикалното представителство, а при липса на такова — на работниците, писмен доклад, в който съобщава намерението си да извърши колективно уволнение; 2° трябва да може да докаже, че предвид намерението си да извърши колективно уволнение, е провел среща със съвета за социално партньорство, а при липса на такъв — със синдикалното представителство, а при липса на такова — с работниците; 3° дал е възможност на членовете, представляващи персонала в съвета за социално партньорство, а при липса на такъв — на членовете на синдикалното представителство, а при липса на такова — на работниците, да поставят въпроси във връзка с планираното колективно уволнение и в това отношение да изложат доводи или да направят насрещни предложения; 4° разгледал е въпросите, доводите и насрещните предложения, посочени в 3°, и се е произнесъл по тях.
2. Трябва ли същата разпоредба [на Директива № 98/59] да се разбира в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 67, алинея 2 от Закона от 13 февруари 1998 г.[…], доколкото същият предвижда, че уволненият работник може да оспорва редовността на процедурата за информиране и консултиране само ако работодателят не е спазил посочените в член 66, [параграф] 1, алинея 2 условия, за които става въпрос в горната точка 1?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.