Социална политика
Социална политика
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Представлява ли правната уредба в училищния сектор, така както е описана, еквивалентна мярка по смисъла на клауза 5 от Директива [1999/70]?
2) Кога трябва да се приеме, че дадено трудово правоотношение е в „държавния“ сектор по смисъла на клауза 5 от Директива [1999/70], и по-специално че става дума за „специфични сектори и/или категории работници“, което следователно може да обоснове последици, които са различни от тези при трудовите правоотношения в частния сектор?
3) Като се имат предвид уточненията, направени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО [...] и в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО [...], включват ли се последиците от незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение в понятието „условия за наемане на работа“ по клауза 4 от Директива [1999/70]
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, оправдана ли е с оглед на клауза 4 разликата между обичайно предвидените от националното право последици от незаконосъобразното прекратяване на срочно трудово правоотношение и на трудово правоотношение за неопределено време?
4) По силата на принципа на лоялно сътрудничество, забранено ли е държава членка в рамките на производство по преюдициално запитване за тълкуване да опише на Съда [...] национална правна уредба, която умишлено не отговаря на действителността, и длъжен ли е съдията, при липсата на каквото и да е друго тълкуване на националното право, което да отговаря и на произтичащите от принадлежността към Европейския съюз задължения, да тълкува, ако е възможно, националното право в съответствие с даденото от държавата тълкуване?
5) Включва ли се посочването на случаите, при които срочният трудов договор може да се преобразува в трудов договор за неопределено време, в предвидените в Директива [91/533] и по-специално в член 2, параграф 1 и параграф 2, буква д) условия, приложими по отношение на трудов договор или трудово правоотношение?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, противоречи ли на член 8, параграф 1 от Директива [91/533] и на целите, посочени в Директива [91/533], по-специално в съображение 2 от нея, изменение с обратно действие на правната уредба, което не гарантира на работниците или служителите възможността да се ползват от правата си по тази директива, тоест не гарантира спазването на посочените в документа за назначаване условия на труд?
7) Трябва ли общите принципи на действащото право [на Съюза] относно правната сигурност, защитата на оправданите правни очаквания, равните процесуални възможности, ефективната съдебна защита, правото на независим съд, и по-общо на справедлив процес — гарантирани от [член 6 ДЕС] във връзка с член 6 от [Европейската] конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и с член 46, член 47 и член 52, параграф 3 от [Хартата] — да се тълкуват в смисъл, че не допускат, в приложното поле на Директива [1999/70], италианската държава, след значителен период от време (три години и шест месеца), да приеме законова разпоредба като член 9 от Декрет-закон № 70 от 13 май 2011 г., преобразуван в Закон № 106 от 12 юли 2011 г., с който член 10 от Законодателен декрет [№ 368/2001] е допълнен с параграф 4 bis, променящ последиците от висящите производства и причиняващ пряка вреда на работниците в полза на работодателя (държавата), и премахващ предвидената в националната правна уредба възможност за санкциониране на представляващото злоупотреба използване на срочни трудови договори?
1) Следва ли клауза 5, точка 1, от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на член 4, параграф 1, последно изречение и параграф 11 от Закон [№ 124/1999], който урежда заместванията за срок от една година за длъжностите, „които са действително свободни и незаети към 31 декември“, и предвижда, че заемането на длъжностите се извършва чрез замествания за срок от една година „в очакване на приключването на конкурсните процедури за назначаването на преподаватели на постоянна длъжност“, тъй като тази разпоредба позволява да се използват срочни трудови договори, без да се посочва точен срок за приключването на конкурсите, и не предвижда право на обезщетение?
2) Представляват ли организационните нужди на описаната по-горе италианска училищна система обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1 от [Рамковото споразумение], благодарение на които италианската правна уредба — която не предвижда право на обезщетение при наемането на училищен персонал на срочни договори, става съвместима с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) Попада ли в приложното поле на [Директива 2008/94], и по-специално на член 1, параграф 1, член 2, параграфи 3 и 4, член 3, член 5 и член 11 от нея, разпоредбата на член 57 от [Закона за работниците и служителите] във връзка с член 116, параграф 2 от [ЗПТС], съгласно която Кралство Испания има практика да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател трудови възнаграждения за времето на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба пред компетентния съд?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, практиката на Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им трудови възнаграждения с падеж, настъпил по времето на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за неоснователно, а не и когато по същия ред е обявено за нищожно, противоречи ли на член 20 от [Хартата] и във всички случаи — на установения в правото на Съюза общ принцип на равенство и на надопускане на дискриминация?
3) В духа на предходния въпрос, може ли юрисдикция като запитващата да не приложи правна уредба, която допуска Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им трудови възнаграждения с падеж, настъпил по време на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за неоснователно, а не и когато по същия ред е обявено за нищожно, щом не е установена обективна разлика между двете хипотези, що се отнася до изплащането на трудови възнаграждения с падеж, настъпил през време на производството по оспорване на законността на уволнението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 21 от [Хартата] във връзка с член 7, параграф 1, член 16 и член 17 от Директива [2000/78] да се тълкуват смисъл, че:
a) работник, за когото работодателят първоначално е установил неправилна референтна дата за повишаване в степен въз основа на законодателно уредено дискриминиращо въз основа на възраст зачитане на предходни периоди на заетост, при всички случаи има право на изплащане на разликата във възнаграждението, произтичаща от недискриминационно определена референтна дата за повишаване
б) или те следва да се тълкуват в смисъл, че съответната държава членка има възможност чрез недискриминационно зачитане на предходните периоди на заетост да премахне дискриминацията[,] основана на възраст[,] и без финансова компенсация (чрез промяна на референтната дата за повишаване в степен при едновременно удължаване на периода за повишаване в степен), особено ако целта на това разрешение, което не се отразява на възнаграждението, е да запази ликвидността на работодателя, както и да предотврати прекомерните усилия за преизчисляване?
2) При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква б)[, м]оже ли такова недискриминиращо зачитане на предходни периоди на заетост:
a) да бъде въведено от законодателя и с обратно действие (в случая със Закона от 27 декември 2011 г., обнародван в BGBl I[, 129/2011], с обратно действие от 1 януари 2004 г.) или
б) то се прилага едва от датата на приемането или на обнародването на новите разпоредби за зачитане и повишаване?
3) При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква б)[, т]рябва ли разпоредбите на член 21 от Хартата във връзка с член 2, параграфи 1 и 2 от Директива [2000/78], както и член 6, параграф 1 от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че:
a) законодателна уредба, която предвижда по-дълъг период за повишаване за периодите на заетост в началото на кариерата […] и по този начин затруднява повишаването в следващата степен на заплащане, представлява непряка дискриминация, основана на възраст,
б) и при утвърдителен отговор на горния въпрос, следва ли да се тълкува в смисъл, че такава уредба е подходяща и необходима с оглед малкия професионален опит в началото на кариерата?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква б)[, т]рябва ли разпоредбите на член 7, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 1 и с член 6, параграф 1 от Директива [2000/78] да се тълкуват в смисъл, че е възможно и оправдано от съображения за защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания да се запазят последиците от старата, дискриминираща въз основа на възраст, схема единствено от съображения в полза на работника, за да се защити от неблагоприятни условия на заплащане в резултат на новата, недискриминираща разпоредба (клауза за гарантиране на възнаграждението)?
5) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква б) и на третия въпрос, буква б):
a) може ли за определянето на периодите на служба, които се зачитат, законодателят да предвиди, изискване (задължение) за съдействие на работника или служителя и да постави преминаването в новата система на зачитане и повишаване в зависимост от изпълнението на това задължение?
б) може ли работник, който не оказва очакваното от него съдействие за новото определяне на референтната дата за повишаване в степен съгласно новата недискриминираща система за зачитане и повишаване и който поради това съзнателно не се ползва от недискриминиращата уредба и доброволно остава в старата, дискриминираща въз основа на възраст, система на зачитане и повишаване, да се позовава на дискриминация[,] основана на възраст[,] съгласно старата система или оставането в старата дискриминационна система единствено от съображение да може да предяви парични претенции, представлява злоупотреба с право?
6) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква а) или на първия въпрос, буква б) и на втория въпрос, буква б)[,] изисква ли принципът на ефективност по правото на Съюза съгласно член 47, параграф 1 от [Хартата] и съгласно член 19, параграф 1 ДЕС погасителната давност на произтичащи от правото на Съюза права да не започва да тече преди недвусмисленото изясняване на правното положение чрез постановяване на съответно решение на Съда на Европейския съюз?
7) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква а) или на първия въпрос, буква б) и на втория въпрос, буква б)[,] изисква ли принципът на равностойност по правото на Съюза да се разшири предвидено в националното законодателство спиране на давностния срок за исковете, с които се упражняват права, основани на нова система на зачитане и повишение (член 53a, параграф 5 от [BBG]), по отношение на исковете за изплащане на разликата в заплащането, която произтича от стара, дискриминираща въз основа на възраст, система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) Клаузите на Рамковото споразумение […] приложими ли са по отношение на моряшкия труд, и по-специално клауза 2, точка 1 от [Рамковото споразумение] относима ли е към срочните работници, наети на [фериботи], които извършват ежедневни курсове?
2) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него допуска ли национална правна уредба, предвиждаща (член 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването) посочване на „продължителността“ на договора, но не на „срока“ му, и съвместима ли е с посочената директива възможността за предвиждане на продължителност на договора чрез посочване на краен срок, който е сигурен по отношение на съществуването („максимум 78 дни“), но не и по отношение на настъпването си?
3) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него, допуска ли национална правна уредба (членове 325, 326 и 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), в която обективните причини за сключване на срочен договор се изразяват в самото предвиждане на плаването или плаванията, които предстои да бъдат извършени, като по този начин предметът на договора (престацията) съвпада с основанието (мотива за сключване на договора като срочен)?
4) Рамковото споразумение […] допуска ли национална правна уредба (в случая разпоредбите на Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), която в случай на използване на последователни срочни договори (попадащи в обхвата на злоупотребата по смисъла на клауза 5) изключва възможността за тяхното преобразуване в безсрочни трудови договори (мярка, предвидена в член 326 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването само когато наетият на служба работи непрекъснато в продължение на повече от една година и когато периодът между прекратяване на даден договор и сключването на следващия договор е не повече от шестдесет дни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли първичното и/или вторичното право на Съюза, а в конкретния случай по-специално Директива [2000/78], да се тълкува в смисъл, че с оглед на целите на всеобхватната забрана за допускане на неоправдана дискриминация, основана на възраст, тази забрана се разпростира и по отношение на нормите от националното право относно заплатите на държавните служители […]?
В резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, когато съгласно определена национална разпоредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се определя в зависимост от неговата възраст при постъпването му на държавна служба, а впоследствие се повишава преимуществено в зависимост от неговото старшинство, в рамките на публичната служба?
Допуска ли тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза подобна национална разпоредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава придобития професионален опит?
При положителен отговор на първите три въпроса, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза следва ли, че е налице дискриминация, основана на възраст, ако със закон, установяващ преходен режим, който урежда реда и условията за прекласиране съгласно новата система за заплащане на [заварените] държавни служители, се определя ранг на заплатата по новата система и те се класират в него, като се взема предвид единствено размерът на основната заплата, която те са получавали съгласно старата (дискриминационна) система за заплащане към посочена в новия закон референтна дата за целите на преминаването към новата система, като съгласно този закон релевантна за повишението на заплатите на тези държавни служители в последващи рангове е единствено продължителността на придобития след влизането в сила на новия закон опит, без да се отчита абсолютната продължителност на целия придобит от тях опит, като по този начин на практика се запазва и продължава допусканата със старата уредба дискриминация, основана на възраст, и това състояние продължава до евентуалното достигане на възможно най-високия ранг?
Допуска ли тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза това запазване и продължаване на неравното третиране да бъде оправдано с преследваната от законодателя цел, според която със закона, уреждащ прехода към новата система за заплащане на държавните служители, не следва да се защитават (единствено) придобитите права към настъпването на посочената в закона референтна дата за преминаване към новата система, а (също) и гарантираните от стария режим прогнозни очаквания за доходите, които [заварените] държавни служители са можели да получат в рамките на цялата продължителност на професионалния им живот, като им бъде изплащана гарантираната им със старата система заплата за съответното длъжностно ниво?
Допустимо ли е продължаващата дискриминация на [заварените] държавни служители да бъде оправдана с довода, че алтернативните разрешения на установените с новия режим правила (състоящи се в индивидуално прекласиране на [заварените] държавни служители в зависимост от техния опит) са свързани с по-голяма административна тежест?
При обстоятелства като относимите към главните производства правото на Съюза, и по-специално член 17 от Директива 2000/78, съдържа ли изискване на дискриминираните държавни служители да бъде изплатена с обратна сила определена парична сума, чийто размер да съответства на разликата между размера на действително получената заплата и размера на заплатата за най-високия ранг от тяхната длъжностна степен?
Това тълкуване на първичното и/или вторичното право на Съюза допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва правото на плащане (последващо плащане под формата на дължим със задна дата остатък от заплатата) на определена сума или на обезщетение с изискването държавните служители да предявят тези претенции в относително кратки срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 12 юни 2014 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2003/88/ЕО — Организация на работното време — Платен годишен отпуск — Финансово обезщетение в случай на смърт“ По дело C‑118/13 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landesarbeitsgericht Hamm (Германия) с акт от 14 февруари 2013 г., постъпил в Съда на 14 март 2013 г., в рамките на производство по дело Gülay Bollacke срещу K + K Klaas & Kock B.V. & Co. KG, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: A. Tizzano, председател на състав, E. Levits (докладчик), M. Berger, S. Rodin и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: M. Wathelet, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за K + K Klaas & Kock B.V. & Co. KG, от M. Scheier, Rechtsanwalt, — за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители, — за датското правителство, от M. Wolff и V. Pasternak Jørgensen, в качеството на представители, — за унгарското правителство, от M. Fehér, K. Szíjjártó и K. Molnár, в качеството на представители, — за правителството на Обединеното кралство, от L. Christie, в качеството на представител, подпомаган от E. Dixon, barrister, — за Европейската комисия, от M. van Beek и F. Schatz, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ P. MENGOZZI представено на 12 юни 2014 година ( 1 ) Дело C‑316/13 Gérard Fenoll срещу Centre d’aide par le travail La Jouvene, Association de parents et d’amis de personnes handicapées mentales (APEI) (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) „Социална политика — Понятие за работник — Директива 2003/88/ЕО — Лице, прието в център за подпомагане чрез работа — Лице с увреждания — Право на платен годишен отпуск — Харта на основните права — Прилагане ratione temporis — Директен ефект на директива — Хоризонтален спор“ 1. Може ли лице, което поради увреждането си е настанено в специална структура за прием, която сред предлаганите дейности включва не само медико-социални, но и професионални дейности, да се позовава на правото на платен годишен отпуск, провъзгласено в член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време ( 2 ), а впоследствие и в член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 3 ) (наричана по-нататък Хартата)? Това е въпросът в настоящото преюдициално запитване. I – Правна уредба А– Правото на Съюза 2. Член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, посветен на справедливите и равни условия на труд, гласи: „1. Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му. 2. Всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ Y. BOT представено на 12 юни 2014 година ( 1 ) Дело C‑311/13 O. Tümer срещу Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Преюдициално запитване, отправено от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия) „Преюдициално запитване — Директива 80/987/ЕИО — Директива 2002/74/ЕО — Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател — Работник или служител, гражданин на трета държава, който не притежава валидно разрешение за пребиваване — Право на гарантиране на вземанията по трудови правоотношения“ 1. Може ли на работник или служител, гражданин на трета държава, да бъде отказано правото в случай на неплатежоспособност на своя работодател да получи гаранция за дължимите си вземания по трудови правоотношения с мотива, че пребивава незаконно на територията на съответната държава членка? 2. По същество това е въпросът, поставен от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия), след като Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (управителен съвет на Института за социално осигуряване на работниците и служителите) ( 2 ) отхвърля подаденото от г‑н Tümer заявление за изплащане на обезщетение при неплатежоспособност на работодателя. 3. В настоящото заключение ще предложа на Съда да отговори отрицателно на този въпрос, който е свързан с тълкуването на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател ( 3 ), изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година ( 4 ). 4. В този смисъл ще защитя най-напред тезата, че от правното основание на ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ P. CRUZ VILLALÓN представено на 3 юни 2014 година ( 1 ) Дело C‑328/13 Österreichischer Gewerkschaftsbund срещу Wirtschaftskammer Österreich, Fachverband Autobus-, Luftfahrt- und Schifffahrtsunternehmungen (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия) „Социална политика — Директива 2001/23/ЕО — Гарантиране на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия — Член 3, параграф 3 — Прекратяване на колективен трудов договор, приложим за прехвърлителя и за приобретателя — Запазено действие на колективния трудов договор — Последици за приобретателя“ 1. Австрийският Oberster Gerichtshof (Върховен съд) е отправил до Съда два преюдициални въпроса, свързани с тълкуването на член 3, параграф 3 от Директива 2001/23/ЕО ( 2 ). По-конкретно, запитващата юрисдикция се интересува дали колективен трудов договор, чието действие се продължава във времето след неговото прекратяване при определени условия (договор „със запазено действие“), представлява „колективен трудов договор“ по смисъла на посочената директива. Въпросът се корени в това, че в Австрия тези договори „със запазено действие“ продължават да бъдат в сила или до сключването на ново индивидуално споразумение между работодателя и работниците, или докато не бъде сключен нов колективен трудов договор. 2. Както е известно, съгласно Директива 2001/23/ЕО при прехвърляне на предприятия работниците и служителите имат право да запазят своите условия на труд. Ето защо от значение е да се изясни дали колективният трудов договор със запазено действие в посочения смисъл е естествено продължение на съществуващ преди него колективен трудов договор, или, напротив — същият следва да се счита за нов колективен трудов договор, което предполага невъзможност да се запазят предвидените в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1. Доколкото предвижда, че „[о]тказът на работник да премине от работа на пълно работно време към работа на непълно работно време, или обратно, сам по себе си не представлява основателна причина за прекратяване на трудовото правоотношение, без да се засяга възможността за прекратяване в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори и практиката, по други причини, които могат да възникнат от оперативните изисквания в съответното учреждение“ трябва ли клауза 5, точка 2 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска националните законодателства на държавите членки да предвиждат възможност за работодателите да преобразуват трудовото правоотношение на непълно работно време в трудово правоотношение на пълно работно време дори когато работникът не е съгласен?
2. Изключва ли [Директива 97/81] разпоредба на националното право (като член 16 от [Закон № 183/2010]), съгласно която работодателите могат да преобразуват трудовото правоотношение на непълно работно време в трудово правоотношение на пълно работно време дори когато работникът не е съгласен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.