всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-195/22: PTTAZ/Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Допустимо ли е в обжалването да се преразглеждат факти и доказателства при липса на твърдение и доказване на тяхното изопачаване?
Може ли срещу Европейската комисия да бъде предявен иск за неправомерно бездействие по член 265 ДФЕС заради отказ да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС?
Обхваща ли понятието „неправомерно бездействие“ по член 265 ДФЕС пропуск за приемане на подготвителен акт, когато този акт не е необходима предпоставка за производство, водещо до акт с обвързващо правно действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-39/22: Velasco Granda и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Допустимо ли е производството за установяване на бездействие по член 265 ДФЕС, когато исканите мерки от страна на Комисията не пораждат задължителни правни последици спрямо жалбоподателите?
Може ли позоваването на правото на ефективна правна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да преодолее преценката за недопустимост на жалбата за бездействие?
Съществува ли противоречие между обжалваното определение и практиката на Съда относно възможността за установяване на бездействие на Комисията при наличие на релевантни условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-39/22: Velasco Granda и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Допустимо ли е физически или юридически лица да обжалват бездействието на Комисията при незапочване на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка по член 258 ДФЕС по реда на член 265 ДФЕС?
Какво включва понятието „неправомерно бездействие“ по член 265 ДФЕС и при какви условия пропускът за приемане на подготвителен акт може да бъде предмет на съдебен контрол?
При какви предпоставки жалбата може да бъде отхвърлена с определение по член 181 от Процедурния правилник на Съда, без да се провежда устна фаза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/22: Mara-Tóni, Определение от 6 септември 2022 г.

Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник относно съдържанието и мотивите на преюдициалното запитване?
Позволява ли представената от националния съд информация на Съда да даде полезен отговор и на заинтересованите страни да представят становища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/22: Mara-Tóni, Определение от 6 септември 2022 г.

Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда по отношение на изложението на фактическата и правната рамка на спора, причините за съмненията относно тълкуването на релевантните разпоредби на правото на Съюза и връзката между тях и националното право?
Допуска ли се преюдициално запитване, когато липсват достатъчно фактически и правни данни, позволяващи на Съда да прецени необходимостта от отговор за разрешаването на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/22: GZ и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Признава ли се на физическите лица правото да обжалват отказа на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка?
Допустима ли е жалба за бездействие по член 265 ДФЕС срещу отказа на Комисията, когато исканите мерки не пораждат задължителни правни последици за жалбоподателя?
Налице ли е нарушение на правото на ефективна съдебна защита и достъп до безпристрастен съд по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз при отказ на Комисията да образува процедура за нарушение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/22: GZ и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Има ли бездействие на Комисията по отношение на задълженията ѝ съгласно член 17 ДЕС във връзка с практики в Испания в областта на социалната политика?
Могат ли мерките, поискани от жалбоподателите от Комисията, да се квалифицират като актове, пораждащи задължителни правни последици за тях или изменящи съществено тяхното правно положение?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита и на безпристрастен съд по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с обявяването на жалбата за явно недопустима?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-36/22: González Sordo и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Попада ли обжалваното бездействие на Комисията в приложното поле на член 265 ДФЕС, като поражда задължителни правни последици за жалбоподателите или съществено изменя тяхното правно положение?
Налице ли е нарушение на правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права във връзка с недопустимостта на жалбата за бездействие?
Съответства ли постановеният извод за недопустимост на жалбата за бездействие с практиката на Съда относно задълженията на Комисията и възможността за съдебен контрол върху нейното бездействие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-392/21: Inspectoratul General pentru Imigrări (Acquisition de lunettes par un travailleur), Заключение от 14 юли 2022 г.

1. Трябва ли изразът „специални коригиращи средства“, посочен в член 9 от [Директивата за екранното оборудване], да се тълкува в смисъл, че не може да обхваща диоптричните очила?
2. Следва ли под израза „специални коригиращи средства“, посочен в член 9 от [Директивата за екранното оборудване], да се разбира единствено средство, което се използва само на работното място и/или при изпълнение на работните задължения?
3. Обхваща ли задължението за предоставяне на специално коригиращо средство, предвидено в член 9 от [Директивата за екранното оборудване], само закупуване на средството от работодателя или може да се тълкува разширително, тоест да включва и хипотезата, при която работодателят поема необходимите разходи, направени от работника, за да се снабди със средството?
4. Съвместимо ли е с член 9 от [Директивата за екранното оборудване] покриването на тези разходи от работодателя под формата на общо увеличение на заплатата, изплащано постоянно под формата на „увеличение във връзка с тежки условия на труд“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-311/21: TimePartner Personalmanagement, Заключение от 14 юли 2022 г.

1. Как следва да се дефинира понятието „цялостна защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници“, използвано в член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104], по-специално, обхваща ли повече от това, което националното право и правото на Съюза задължително изискват като защита за всички работници?
2. Какви условия и критерии трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се съдържат в колективен трудов договор и се отклоняват от установения в член 5, параграф 1 от [Директива 2008/104] принцип на равно третиране, спазват цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници?
а) Отнася ли се проверката за спазването на цялостната защита — абстрактно погледнато — до уговорените в колективен трудов договор условия на труд на наетите чрез агенции за временна заетост работници, попадащи в обхвата на такъв колективен трудов договор, или е необходима сравнителна оценка на условията на труд, определени в колективен трудов договор, и условията на труд в предприятието, на което са предоставени наетите чрез агенции за временна заетост работници (ползвател)?
б) В случай на дерогиране от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, изисква ли предвиденото в член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104] спазване на цялостната защита да е налице безсрочно трудово правоотношение между агенциите за временна заетост и наетите чрез агенции за временна заетост работници?
3. Трябва ли националният законодател да изисква от социалните партньори условията и критериите за спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104], ако им предоставя възможността да сключват колективни трудови договори, съдържащи договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране, и ако националната система относно колективните трудови договори предвижда изисквания, които пораждат очаквания за постигане на подходящ баланс между интересите на страните по колективния трудов договор (т.нар. гаранция за основателността на колективните трудови договори)?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос:
a) Гарантирано ли е спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104] чрез правна уредба, която както действащата от 1 април 2017 г. редакция на Arbeitnehmerüberlassungsgesetz [(Закон за предоставяне на работници от агенции за временна заетост)] предвижда минимална работна заплата на наетите чрез агенции за временна заетост работници, максимална продължителност на предоставянето на тези работници на един и същ ползвател, ограничаване във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, невалидност на отклоняваща се от принципа на равно третиране разпоредба на колективен трудов договор относно наети чрез агенции за временна заетост работници, които през последните шест месеца преди предоставянето им на ползвателя са напуснали същия[…] или работодател, който заедно с ползвателя образува група по смисъла на параграф 18 от Aktiengesetz (Закон за акционерните дружества), както и задължението на ползвателя по принцип да представя на наетите чрез агенции за временна заетост работници достъп до местата за отдих и общите помещения (като места за грижи за деца, столове за хранене и транспортни услуги) при същите условия като действащите за постоянно наетите работници?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
– Важи ли това и ако в аналогична правна уредба като […] действащата до 31 март 2017 г. редакция на Arbeitnehmerüberlassungsgesetz (Закон за дейността на агенциите за временна заетост) не е предвидено ограничение във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането и изискването предоставянето да е само „временно“, не е конкретизирано със срок?
5. При отрицателен отговор на третия въпрос: в случай на договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране чрез колективни трудови договори съгласно член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104], могат ли националните съдилища да подлагат на неограничен контрол тези колективни трудови договори по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници при дерогирането или по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници, или член 28 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] и/или позоваването на „автономността на социалните партньори“ в съображение 19 от [Директива 2008/104] изискват на страните по колективни трудови договори да се предостави свобода на преценка, която подлежи само на ограничен съдебен контрол, и при утвърдителен отговор — какъв е обхватът ѝ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11516171819183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form