Социална политика
Социална политика
Дело C-356/21: TP (Monteur audiovisuel pour la télévision publique), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи прилагането на тази директива и съответно на санкциите, предвидени в националното право съгласно член 17 от нея, по отношение на свободата на избор на страна по договор, стига изборът да не се основава на пол, раса, етнически произход или народност, когато проява на дискриминация би могъл да бъде отказът да се сключи граждански договор, по силата на който би следвало да работи физическо лице, осъществяващо независима икономическа дейност, ако основание за отказа би била сексуалната ориентация на потенциалния съдоговорител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/21: Universität Koblenz-Landau/EACEA, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Нарушено ли е правото на Universität Koblenz-Landau на повторно откриване на устната фаза на производството поради нови факти, които могат да окажат решаващо влияние върху изхода на делото?
Спазено ли е правото на Universität Koblenz-Landau да бъде изслушана във връзка с невъзможността да представи определени документи поради тяхното изземване от националните органи?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност при определянето на размера на възстановяваните суми по договорите за субсидии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/21: Inspectoratul General pentru Imigrări (Acquisition de lunettes par un travailleur), Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Трябва ли изразът „специални коригиращи средства“, посочен в член 9 от [Директива 90/270], да се тълкува в смисъл, че не може да обхваща диоптричните очила?
Следва ли под израза „специални коригиращи средства“, посочен в член 9 от [Директива 90/270], да се разбира единствено средство, което се използва само на работното място и/или при изпълнение на работните задължения?
Обхваща ли задължението за предоставяне на специално коригиращо средство, предвидено в член 9 от [Директива 90/270], само закупуване на средството от работодателя, или може да се тълкува разширително, тоест да включва и хипотезата, при която работодателят поема необходимите разходи, направени от работника, за да се снабди със средството?
Съвместимо ли е с член 9 от [Директива 90/270] покриването на тези разходи от работодателя под формата на обща добавка към заплатата, изплащана постоянно под формата на „добавка за тежки условия на труд“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/21: TimePartner Personalmanagement, Съдебно решение от 15 декември 2022 г.
1) Как следва да се дефинира понятието „цялостна защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници“, използвано в член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104], по-специално, обхваща ли повече от това, което националното право и правото на Съюза задължително изискват като защита за всички работници?
2) Какви условия и критерии трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се съдържат в колективен трудов договор и се отклоняват от установения в член 5, параграф 1 от Директива 2008/104 принцип на равно третиране, спазват цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници?
а) Отнася ли се проверката за спазването на цялостната защита — абстрактно погледнато — до уговорените в колективен трудов договор условия на труд на наетите чрез агенции за временна заетост работници, попадащи в обхвата на такъв колективен трудов договор, или е необходима сравнителна оценка на условията на труд, определени в колективен трудов договор, и условията на труд в предприятието, на което са предоставени наетите чрез агенции за временна заетост работници (ползвател)?
б) В случай на дерогиране от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, изисква ли предвиденото в член 5, параграф 3 от Директива 2008/104 спазване на цялостната защита да е налице безсрочно трудово правоотношение между агенцията за временна заетост и наетите чрез агенции за временна заетост работници?
3) Трябва ли националният законодател да изисква от социалните партньори условията и критериите за спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2008/104, ако им предоставя възможността да сключват колективни трудови договори, съдържащи договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране, и ако националната система относно колективните трудови договори предвижда изисквания, които пораждат очаквания за постигане на подходящ баланс между интересите на страните по колективния трудов договор (т.нар. презумпция за справедливост на колективните трудови договори)?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос:
а) Гарантирано ли е спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2008/104 чрез правна уредба, която както действащата от 1 април 2017 г. редакция на [AÜG] предвижда минимална работна заплата на наетите чрез агенции за временна заетост работници, максимална продължителност на предоставянето на тези работници на един и същ ползвател, ограничаване във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, неприлагане на отклоняваща се от принципа на равно третиране разпоредба на колективен трудов договор относно наети чрез агенции за временна заетост работници, които през последните шест месеца преди предоставянето им на ползвателя са напуснали същия, или работодател, който заедно с ползвателя образува група по смисъла на параграф 18 от [Закона за акционерните дружества], както и задължението на ползвателя по принцип да предоставя на наетите чрез агенции за временна заетост работници достъп до местата за отдих и общите помещения (като места за грижи за деца, столове за хранене и транспортни услуги) при същите условия като действащите за постоянно наетите работници?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Важи ли това и ако в аналогична правна уредба като в действащата до 31 март 2017 г. редакция на Arbeitnehmerüberlassungsgesetz не е предвидено ограничение във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането и изискването предоставянето да е само „временно“ не е конкретизирано със срок?
5) При отрицателен отговор на третия въпрос:
В случай на договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране чрез колективни трудови договори съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2008/104, могат ли националните съдилища да подлагат на неограничен контрол тези колективни трудови договори по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници при дерогирането или по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или позоваването на „автономността на социалните партньори“ в съображение 19 от Директива 2008/104 изискват на страните по колективни трудови договори да се предостави свобода на преценка, която подлежи само на ограничен съдебен контрол, и при утвърдителен отговор какъв е обхватът ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/20: Lufthansa CityLine, Заключение от 1 декември 2022 г.
1) Третира ли национална законова разпоредба работниците на непълно работно време по по-неблагоприятен начин, отколкото сравними работници на пълно работно време по смисъла на клауза 4.1 от [Рамковото споразумение], ако позволява като единно условие за допълнително възнаграждение на работници на непълно и на пълно работно време да се предвиди превишаването на един и същ брой отработени часове, и съответно по този начин допуска определящо да е общото възнаграждение, а не допълнителното възнаграждение като елемент на трудовото възнаграждение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Съвместима ли е с клауза 4.1 и с принципа pro rata temporis, установен в клауза 4.2 от [Рамковото споразумение] разпоредба от националното законодателство, която допуска правото на допълнително възнаграждение да бъде обусловено от превишаването на един и същ брой отработени часове за работниците на пълно и на непълно работно време, ако целта на допълнителното възнаграждение е да компенсира особено натоварване в работата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-666/21: Åklagarmyndigheten, Заключение от 24 ноември 2022 г.
1) Следва ли изразът „автомобилен превоз на стоки“ в член 2, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 561/2006 да се тълкува като включващ превоз от превозно средство с обща маса, надхвърляща 3,5 тона, чиято основна употреба е да подсигурява временна зона за живеене за лично ползване?
2) При такива обстоятелства релевантен ли е товарният капацитет на превозното средство или начинът, по който превозното средство е регистрирано в националния регистър за пътното движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/21: Ministero dell’Interno (Limite d’âge pour le recrutement des commissaires de police), Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли Директива [2000/78], член 3 ДЕС, член 10 ДФЕС и член 21 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната правна уредба, съдържаща се в Законодателен декрет № 334/[2000] и следващите изменения и допълнения, както и в източниците на вторичното право, приети от Министерството на вътрешните работи, която предвижда възрастова граница от [30] години за участие в процедура за подбор за длъжността комисар в системата на служителите от Polizia di Stato (държавната полиция)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-569/21: Ministero dell’Interno (Limite d’âge pour le recrutement de psychologues au sein de la police), Определение от 17 ноември 2022 г.
Допустимо ли е въвеждането на максимална възрастова граница от 30 години за участие в конкурс за назначаване на психолози в полицията, с оглед разпоредбите на Директива 2000/78 и Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли възрастовото ограничение за достъп до длъжността психолог в полицията да бъде оправдано като съществено и определящо професионално изискване по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78?
Отговаря ли подобно възрастово ограничение на изискването за обективна и разумна обосновка с легитимна цел по член 6, параграф 1 от Директива 2000/78?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-569/21: Ministero dell’Interno (Limite d’âge pour le recrutement de psychologues au sein de la police), Определение от 17 ноември 2022 г.
Попада ли националната правна уредба, определяща максимална възрастова граница за назначаване на комисари технически лица психолози в полицията, в приложното поле на Директива 2000/78/ЕО?
Представлява ли определянето на максимална възрастова граница пряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на Директивата и Хартата на основните права на ЕС?
Може ли подобно възрастово ограничение да бъде обосновано като необходимо и пропорционално средство за постигане на легитимна цел, свързана с естеството на професията или политиката по заетостта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/21: Curtea de Apel Alba Iulia и др., Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли разпоредбите на член 9, параграф 1 от Директива 2000/78, които гарантират съдебни процедури „за всички лица, които считат себе си засегнати поради неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране“, както и разпоредбите, съдържащите се в член 47, първа алинея от Хартата, които гарантират на всяко лице правото „на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 211, буква c) от Закона за социалния диалог, който предвижда, че тригодишният срок за предявяване на иск за обезщетение започва да тече „от датата, на която е настъпила вредата“, независимо дали ищците са знаели или не за настъпването на вредата (и за нейния размер)?
Трябва ли разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, както и на член 3, параграф 1, буква в) in fine от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 1, параграф 2 от Рамков закон № 330, както е тълкувана в решение на Върховния касационен съд при обстоятелства, при които засегнатите магистрати не са имали законовата възможност да поискат увеличение на възнаграждението при постъпването им в съдебната система след влизането в сила на Рамков закон № 330/2009 — нормативен акт, който изрично предвижда, че възнагражденията са и остават единствено предвидените в посочения закон, което е довело до възникване на дискриминация по отношение на възнагражденията в сравнение с техните колеги, включително въз основа на критерия за възраст, което всъщност означава, че само по-възрастните магистрати, встъпили в длъжност преди януари 2010 г. (по отношение на които са били постановени съдебни решения в периода между 2006 г. и 2009 г., чийто диспозитив е тълкуван през 2019 г. с решение на Върховен касационен съд), са получили през месеците декември 2019 г. — януари 2020 г. заплащане със задна дата на възнагражденията (равняващи се на предявените с исковата молба, която е предмет на настоящото производство) за периода от 2010 г. до 2015 г., въпреки че през този период засегнатите магистрати също са изпълнявали функциите на съдии, извършвали са същата трудова дейност при същите условия и в същата институция?
Трябва ли разпоредбите на Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат дискриминация само когато тя се основава на един от признаците, посочени в член 1 от тази директива, или напротив, тези разпоредби, евентуално допълнени от други разпоредби на правото на Съюза, по принцип не допускат служител да бъде третиран различно от друг по отношение на заплащането, когато през един и същи период и при едни и същи условия полага същия труд за един и същ работодател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.