Социална политика
Социална политика
Дело C-715/20: X (Absence de motifs de résiliation), Заключение от 30 март 2023 г.
1. Трябва ли член 1 от Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), както и клаузи 1 и 4 от това рамково споразумение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение на работодателя за писмено мотивиране на решението за прекратяване на трудов договор само за трудовите договори за неопределено време, поради което основателността на мотивите за прекратяване на договорите, сключени за неопределено време, подлежи на съдебен контрол, а същевременно не предвижда такова задължение на работодателя (т.е. за посочване на основанията за прекратяването) за срочните трудови договори (поради което на съдебен контрол подлежи единствено въпросът за съответствието на прекратяването с разпоредбите относно прекратяването на договорите)?
2. Възможно ли е страните по дело, ако са субекти на частното право, да се позовават на клауза 4 от посоченото рамково споразумение и на общия принцип на правото на Съюза за забрана на дискриминацията (член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз), съответно пораждат ли посочените разпоредби хоризонтален ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/22: Keolis Agen, Заключение от 23 март 2023 г.
1) Трябва ли член 7, параграф 1 от [Директивата за работното време] да се тълкува в смисъл, че е пряко приложим в отношенията между частен оператор в сектора на транспорта, на който само е възложена обществена услуга, и неговите работници или служители, особено като се има предвид либерализацията на сектора на железопътния пътнически превоз?
2) Какъв е разумният период на прехвърляне на полагаемия платен годишен отпуск от четири седмици по смисъла на член 7, параграф 1 от [Директивата за работното време], когато периодът на придобиване на право на платен отпуск е една година?
3) Противоречи ли на член 7, параграф 1 от [Директивата за работното време] прилагането на неограничен период на прехвърляне на отпуск, след като няма нормативна или договорна национална правна уредба, регламентираща това прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/21: MÁV-START, Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Трябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата [на основните права на Европейския съюз] да се тълкува в смисъл, че междудневната почивка по член 3 от [посочената] директива съставлява част от междуседмичната почивка?
[Т]рябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че в съответствие с целта на [тази] директива посочената разпоредба установява единствено минималната продължителност на междуседмичната почивка, с други думи, че междуседмичната почивка трябва да бъде с минимална продължителност от 35 часа без прекъсване, освен при наличието на обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда, които не позволяват това?
Трябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато правото на съответната държава членка и приложимият колективен трудов договор предвиждат предоставянето на непрекъсната междуседмична почивка от най-малко 42 часа, е задължително след положен труд в рамките на работния ден, предхождащ междуседмичната почивка, да бъде предоставена и гарантираната от националното право и колективния трудов договор междудневна почивка от 12 часа, освен при наличието на обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда, които не позволяват това?
Трябва ли член 3 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че работниците имат право на почивка с определена минимална продължителност, която трябва да се предоставя за всеки период от 24 часа, включително когато, независимо от причините, през следващите 24 часа не следва полагане на труд?
При утвърдителен отговор на [четвъртия въпрос] трябва ли членове 3 и 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че междудневната почивка трябва да се предоставя преди междуседмичната почивка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-666/21: Åklagarmyndigheten, Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Следва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 3, буква з) от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че понятието „автомобилен превоз на стоки“ по смисъла на тази първа разпоредба обхваща автомобилния превоз, извършван с превозно средство, чиято максимално допустима маса по смисъла на член 4, буква м) от посочения регламент надхвърля 7,5 тона, включително когато е адаптирано така, че да служи не само като временно жилищно пространство за лично ползване, но и за натоварване на стоки с нетърговска цел, като се вземат предвид евентуално товарният капацитет на това превозно средство и категорията, в която то е регистрирано в националния регистър за пътното движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-524/21: Agenţia Judeţeană de Ocupare a Forţei de Muncă Ilfov, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Допускат ли разпоредбите на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 с оглед на самостоятелното понятие „състояние на неплатежоспособност“ национално законодателство за транспониране на Директивата — член 15, параграфи 1 и 2 от Закон № 200/2006 за учредяване и използване на Гаранционен фонд за вземания по трудови правоотношения на работниците и служителите във връзка с член 7 от [Методологичните правила] — с тълкуването, дадено от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) […], според което за определяне на 3‑месечния период, за който Гаранционният фонд може да поеме и изплаща вземанията за заплати, по които длъжник е неплатежоспособният работодател, се взема предвид само датата на откриване на производството по несъстоятелност?
Допускат ли разпоредбите на член 3, [втора алинея] и член 4, параграф 2 от Директива 2008/94 член 15, параграфи 1 и 2 от Закон № 200/2006 за учредяване и използване на Гаранционен фонд за вземания по трудови правоотношения на работниците и служителите — както е тълкуван от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) […], според което максималният 3‑месечен период, за който Гаранционният фонд може да поеме и изплаща вземанията за заплати, по които длъжник е неплатежоспособният работодател, попада в референтния интервал между трите месеца непосредствено преди откриването на производството по несъстоятелност и трите месеца непосредствено след откриването на производството по несъстоятелност?
Съответства ли на социалната цел на Директива 2008/94 и на разпоредбата на член 12, буква а) от тази директива национална административна практика, съгласно която въз основа на решение на Curtea de Conturi (Сметна палата, Румъния) и при липсата на специална национална правна уредба, задължаваща работника да върне сумите, се пристъпва към събиране на сумите, за които се твърди, че са платени за периоди, които не са включени в регулаторната рамка или които са били поискани извън законоустановения давностен срок?
При тълкуването на понятието „злоупотреба“, съдържащо се в член 12, буква а) от Директива 2008/94, представлява ли достатъчна обективна обосновка актът на пристъпване към събиране от работника, с декларираната цел за спазване на общия давностен срок, на вземанията за възнаграждения, които Гаранционният фонд е платил по искане на ликвидатора?
Съвместими ли са с разпоредбите и целите на Директива [2008/94] национално тълкуване и национална административна практика, при които вземанията за трудови възнаграждения, чието възстановяване е поискано от работниците, са приравнени на данъчни вземания, върху които се начисляват лихви и неустойки за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-675/21: Strong Charon, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
1) Може ли да се продължи да се твърди, че липсата на каквато и да е конвенционална връзка между последователни доставчици на услуги представлява индикация за липса на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23, макар че, както и другите индикации, тя не е сама по себе си определяща и не трябва да се разглежда изолирано?
2) При дейност като частната охрана на индустриални обекти, в рамките на която новият доставчик е поел само един от четиримата работници, които са съставлявали икономическата единица (и следователно не е поел мнозинството от работниците), няма фактически елементи, които да позволяват да се заключи, че съответният работник притежава специфични умения и знания, които биха позволили да се твърди, че от гледна точка на уменията е поета съществена част от персонала от новия доставчик, и не е установено и прехвърляне на нематериални активи, може ли да се заключи, че липсва прехвърляне на каквато и да е икономическа единица, въпреки че определено оборудване (аларми, вътрешна телевизионна система, компютър) продължава да се предоставя на новия доставчик на услуги от клиента, като се има предвид, от една страна, относително ниската икономическа стойност на инвестицията, която това оборудване представлява в цялата операция, и, от друга страна, факта, че не би било икономически рационално да се изисква от клиента да го замени?
3) Ако „този въпрос трябва да бъде преценен in concreto от националния съд в светлината на критериите, установени от Съда [решение от 7 август 2018 г., Colino Sigüenza, C‑472/16, EU:C:2018:646], както и на целите, преследвани от Директива 2001/23, посочени по-специално в съображение 3 от нея“ [решение от 27 февруари 2020 г., Grafe и Pohle, C‑298/18, EU:C:2020:121, точка 27], трябва ли да се вземе предвид, че „Директива 2001/23 не цели единствено да защити, при прехвърляне на предприятие, интересите на работниците, а има за цел да осигури справедлив баланс между интересите на последните, от една страна, и тези на приобретателя, от друга страна“ [решение от 26 март 2020 г., ISS Facility Services, C‑344/18, EU:C:2020:239, точка 26], което повтаря мотивите, които Съдът вече е приел [в точка 25 от решение от 18 юли 2013 г., Alemo-Herron и др. (C‑426/11, EU:C:2013:521)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-675/21: Strong Charon, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Следва ли член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че липсата на договорна връзка между прехвърлителя и приобретателя на предприятие, стопанска дейност или част от предприятие или стопанска дейност е от значение за установяването на съществуването на прехвърляне по смисъла на тази директива?
Попада ли в приложното поле на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 положение, при което предприятие, което предоставя услуги и което за нуждите на един от своите клиенти му е изпратило екип, съставен от определен брой работници, се замества за този клиент за предоставянето на същите услуги от ново предприятие доставчик, като от една страна, последното предприятие наема на работа само ограничен брой от работниците, съставящи този екип, без преназначените работници да разполагат със специалните компетенции и познания, необходими за предоставянето на услугите на посочения клиент, и от друга страна, новият доставчик не поема материални или нематериални активи, които биха били необходими за непрекъснатото предоставяне на тези услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-710/21: IEF Service, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че по смисъла на този член дадено предприятие извършва дейност на територията на най-малко две държави членки и ако предлага услугите си в друга държава членка, наема там за тази цел самостоятелно зает инженер продажби и работник или служител, назначен в седалището на предприятието, обикновено всяка втора седмица полага труд от вкъщи в другата държава членка?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че работник или служител на такова предприятие, който пребивава във втората държава членка и подлежи на задължително социално осигуряване в нея, но последователно полага труд една седмица в държавата членка по седалището на работодателя, а следващата в държавата членка, в която пребивава и подлежи на социално осигуряване, „обикновено“ полага труд в двете държави членки по смисъла на този член?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че за изплащане на дължимите вземания на работник или служител, който обикновено работи или полага труд в две държави членки,
а) е отговорен гарантиращият орган на държавата членка, на чието законодателство е подчинен работникът или служителят в контекста на координацията на системите за социално осигуряване (социално осигуряване), ако гарантиращите органи съгласно член 3 от Директива 2008/94 в двете държави са структурирани така, че вноските от работодателя за финансиране на гарантиращия орган следва да се плащат като част от задължителните вноски за социално осигуряване,
б) или гарантиращият орган на другата държава членка, в която се намира седалището на предприятието в състояние на неплатежоспособност, или
в) гарантиращите органи и на двете държави членки, така че при подаване на искането работникът или служителят може да избира към кой от тях да се обърне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/22: KI (Transfert d’une étude notariale portugaise), Определение от 16 февруари 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС и какви последици настъпват при тяхното неспазване?
Необходимо ли е подробно представяне на фактическата и нормативната рамка на спора от националната юрисдикция, за да може Съдът да даде полезен отговор на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/22: KI (Transfert d’une étude notariale portugaise), Определение от 16 февруари 2023 г.
Допуснати ли са достатъчно точни сведения относно фактическия и правния контекст на спора в главното производство, както се изисква по член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Изпълнени ли са минималните процесуални изисквания за допустимост на преюдициалното запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.