Социална политика

1) Дали задължението, наложено на държавите членки да предприемат всички подходящи мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Европейската общност или от действията на институциите на Общността (член 10 ЕО), и принципът на върховенство на правото на Общността над националното право сами по себе си и без необходимост от специални разпоредби на националното право, предоставят на националните съдилища правомощието да не прилагат всички разпоредби на националното право, които са в противоречие с правото на Общността, независимо от мястото на тези разпоредби в йерархията на нормите (правилници, закони и дори Конституция)?
2) a) Когато испанските административни и съдебни органи са длъжни да се произнесат относно правото на работник, чийто работодател е обявен в несъстоятелност, да получи от [Fogasa] обезщетението, дължимо му вследствие на прекратяване на трудов договор, което съгласно националното законодателство е гарантирано в случай на несъстоятелност, прилагат ли те правото на Общността, въпреки че членове 1 и 3 от Директива 80/987 не предвиждат изрично обезщетение при прекратяване на договора?
б) Ако да, при прилагането на Директива 80/987 и разпоредбите на националното право, транспониращи нейното съдържание, обвързани ли са испанските административни и съдебни органи от принципа на равенство пред закона и забраната за дискриминация, произтичащи от правото на Общността, както са тълкувани от Съда ..., независимо че това тълкуване не съвпада с тълкуването в съдебната практика на испанския Конституционен съд на еквивалентното основно право, закрепено в испанската Конституция?
в) Ако да, налага ли основното право на равенство пред закона, произтичащо от правото на Общността, задължение да се третират еднакво случаите, в които правото на работник да получи обезщетение при прекратяване на договора е установено с съдебно решение, и случаите, в които това право произтича от споразумение между работника и работодателя, сключено под надзора и с одобрението на съд?
3) a) Когато преди влизането в сила на Директива 2002/74 държава членка вече е предоставила на работниците законово право на защита от гаранционна институция в случай на несъстоятелност на работодателя по отношение на обезщетение при прекратяване на договора, може ли да се приеме, че държавата членка прилага правото на Общността от датата на влизане в сила на тази директива на 8 октомври 2002 г., въпреки че срокът за транспониране на директивата не е изтекъл, когато се урежда плащането от гаранционната институция на такова обезщетение при прекратяване на договора в случай, че работодателят е обявен в несъстоятелност след 8 октомври 2002 г.?
б) Ако да, при прилагането на Директива [2002/74] и разпоредбите на националното право, транспониращи нейното съдържание, обвързани ли са испанските административни и съдебни органи от принципа на равенство пред закона и забраната за дискриминация, произтичащи от правото на Общността, както са тълкувани от Съда ..., независимо че това тълкуване не съвпада с тълкуването в съдебната практика на испанския Конституционен съд на еквивалентното основно право, закрепено в испанската Конституция?
в) Ако да, налага ли основното право на равенство пред закона, произтичащо от правото на Общността, задължение да се третират еднакво случаите, в които правото на работник да получи обезщетение при прекратяване на договора е установено с съдебно решение, и случаите, в които това право произтича от споразумение между работника и работодателя, сключено под надзора и с одобрението на съд?