Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1) Следва ли правото на Общността да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на установяването от страна на държава членка на разпоредби като тази на член 29 от италианския Закон № 428 от 29 декември 1990 г., която обвързва възстановяването на данъци, събрани в нарушение на правото на Общността, със срокове на погасяване или преклузия и с доказателствени условия, различни и по-ограничителни от предвидените в общите разпоредби на гражданското право
По-конкретно, във връзка с принципа, според който условията за упражняване на правото на възстановяване, установени в националното законодателство, „не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се отнасят до аналогични искове по националното право“, се иска да се изясни какво трябва да се разбира под израза „аналогични искове по националното право“. 2) Противопоставят ли се основните принципи на правния ред на Общността на това държава членка — ограничително и само по отношение на специфична област, съставена от хомогенна категория данъчни вземания, в която преобладават тези, които са от значение за правния ред на Общността — да установи специална и изключителна уредба с цел да ограничи и стесни правото на повторно получаване на недължимо платени суми, като по този начин създаде изключение от общите условия за повторно получаване на недължимо платени суми, установени в член 2033 от Гражданския кодекс
По-конкретно, може ли принципът на недискриминация да се тълкува ограничително и следователно може ли да се счита, че е съвместима с него разпоредба на държава членка, като тази, съдържаща се в параграф 2 на член 29 от Закон № 428 от 29.12.1990 г., само поради факта, че условията, които тя установява за възстановяване на данъчни вземания, релевантни според правото на Общността, макар и да са по-ограничителни спрямо общия режим на гражданското право, все пак са по-малко тежки от специалните условия за възстановяване, предвидени в параграф 3 на същия член
3) Противопоставят ли се посочените основни принципи на правния ред на Общността на това — след многократните решения на Съда на Европейските общности, с които са обявени за несъвместими с правото на Общността различни данъци в областта на митническите вносни такси, производствените данъци, акцизните данъци, „sovrapprezzo“ (надбавка към цената, дължима от италианските производители и вносители към компенсационния фонд за захарта) и държавните такси — държава членка да приеме процесуална разпоредба, като тази, съдържаща се в член 29 от Закон № 428 от 29.12.1990 г., която конкретно намалява възможността да се предяви иск за възстановяване на тези неправомерно събрани данъци в нарушение на правото на Общността
4) Ако един закон като посочения — приет уж с цел да адаптира националното законодателство към съдебната практика на Съда на Европейските общности — приет освен това с три години и половина закъснение спрямо решението на Съда, с което се обогатява неправомерно забавилата се държава, не е несъвместим с правото на Общността и по-конкретно с постановеното по отношение на недопускането на доказателства в решение от 9 ноември 1983 г., San Giorgio, 199/82, и по-конкретно, ако не е несъвместимо тълкуването и прилагането на посочения член 29 въз основа на предположението, че — „като се има предвид, че е обществено известно прехвърлянето на акцизните данъци“ — достатъчно ли е доказването чрез презумпции, за да се приеме прехвърлянето и следователно да се отхвърли искането за възстановяване
5) Допустимо ли е, следователно, съгласно правото на Общността националният съдия или неговият технически консултант да определят прехвърлянето на данъка, използвайки такива прости презумпции, които по необходимост биха били типични свободни доказателства, като по този начин систематично се изключват исканията за възстановяване, както се случва на практика, така че длъжникът администрация никога да не признава, че е длъжна да извърши възстановяване
6) Може ли да бъде наложена и във всеки случай тълкувана с обратно действие разпоредба като тази, съдържаща се в параграфи 4 и 8 на посочения член 29, която налага процесуални формалности (например задължение за уведомяване на определени отдели на самия длъжник орган), които никога не са били установявани в предходни случаи на възстановяване, разглеждани в общата уредба на материята?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Принципите на правната сигурност, ефективната защита на правата, произтичащи от правото на Общността, и недопускането на дискриминация по отношение на средствата за защита на тези права (съгласно които процесуалните условия на вътрешното право не трябва да бъдат по-неблагоприятни и във всеки случай не трябва да правят упражняването на тези права прекомерно трудно), както са формулирани в съдебната практика на Съда на Европейските общности, изключват ли въвеждането на национални разпоредби, като тези, предвидени в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., които, макар и да се представят като тълкувателни разпоредби и следователно имат обратно действие, всъщност заменят (петгодишен) срок за обикновения (десетгодишен) давностен срок, който е бил в сила преди това, и които, като намаляват допълнително срока до три години, третират тези срокове като вече започнали да текат към момента на влизането им в сила, като по този начин дерогират, без видимо оправдание, и от общия принцип, установен в член 252 от преходните и заключителни разпоредби на Гражданския кодекс, съгласно който, в случай че упражняването на право се подчинява на по-кратък срок от този, предвиден в предходните закони, новият срок, приложим и за упражняването на вече възникнали права, започва да тече едва от влизането в сила на новата разпоредба?
2. Изключва ли принципът, че процесуалните условия на вътрешното право за защита на правата, произтичащи от правото на Общността, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни искове от вътрешен характер (решения от 15 декември 1976 г. по дела 33/76 Rewe срещу Landwirtschaftskammer Saarland и 45/76 Comet BV срещу Produktschap voor Siergewassen, потвърдени в последващи други решения), въвеждането на национална разпоредба, като тази, съдържаща се в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., която, макар и привидно насочена към уеднаквяване на сроковете за възстановяване на суми, платени във връзка с митнически операции, всъщност (както е видно от заглавието и действителния текст на разпоредбата) има за последица разширяване на сроковете, предвидени по-рано в член 91 от Митническия закон (които се прилагат само в случай на изчислителни грешки или когато е приложено мито, различно от предвиденото в тарифата), към обективно недължими плащания, извършени в резултат на нарушения на правото на Общността, докато аналогични искове за възстановяване на обективно недължими плащания по обикновеното вътрешно право (член 2033 от Гражданския кодекс) подлежат на десетгодишен давностен срок?
3. Явява ли се принципът, установен от Съда на Европейските общности по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General — според който, докато дадена директива на ЕИО не е правилно транспонирана, неизпълняващата държава членка не може да се позовава на забавянето на дадено лице да започне производство срещу нея, за да защити правата, предоставени му от разпоредбите на директивата, и че срокът, предвиден от националното право, в който трябва да бъде започнато производството, не може да започне да тече преди този момент — като приложение на принципа на правната сигурност, задължителен за националните съдилища по същия начин, както писмените разпоредби на правото на Общността?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, има ли посоченият принцип, установен по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General, поради това, че представлява конкретно приложение на един от основните принципи на правото на Общността, общ, директен ефект, т.е. прилага ли се пряко и може ли да бъде позоваван пред националните съдилища от частноправни субекти винаги, когато дадена директива не е правилно транспонирана — както в случая с Директива 83/643/ЕИО, която е предмет на решението по дело 340/87 Commission срещу Италия [1989] ECR 1483 — и във всеки случай, когато се запазват или въвеждат национални разпоредби, които установяват правила, несъвместими с предвиденото от пряко приложими разпоредби на правото на Общността, като тези на Договора, забраняващи такси с еквивалентен ефект, и на Общата митническа тарифа, които са предмет на решението на Съда по дело C-209/89 Commission срещу Италия и на решението от 5 октомври 1995 г. по дело C-125/94 Aprile Srl, in liquidation срещу Amministrazione delle Finanze dello Stato, когато националните разпоредби, запазени в сила, изискват плащане, в противоречие с правото на Общността, на недължими такси в обстоятелства (като митническо оформяне на стоки), при които търговецът не е в състояние да откаже плащането
Следователно се пита дали държавата членка, която не е изпълнила задължението да приложи разпоредби на правото на Общността с директен ефект, има право да се позовава на изтичането на срокове или давностни срокове, които са изтекли през времето, когато несъвместимите национални разпоредби са били в сила.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. За целите на разширяване и изясняване на решението, постановено с решение от 20 април 1993 г. по съединени дела C-71/91 и C-178/91 Ponente Carni/Amministrazione delle Finanze dello Stato [1993] ECR I-1915, следва ли разпоредбите на Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането и/или запазването от държава членка на национална разпоредба като тази, въведена от италианския законодател в член 13, параграф 2 от Декрет № 641 на Президента на Републиката от 26 октомври 1972 г., когато прилагането на тази разпоредба води до ограничаване на временните последици от решение на Съда на Европейските общности?
2. Съвместима ли е член 5 от Договора за ЕО, както е тълкуван в съдебната практика на Съда, с национална разпоредба (член 13 от Декрет № 641/72 на Президента на Републиката), която по отношение на процесуалните правила, свързани със съдебни искове за възстановяване на такси, платени в нарушение на Директива 69/335/ЕИО на Съвета, предвижда тригодишен срок, считано от датата на плащането, въпреки че такъв срок не е предвиден от националното законодателство за искове за възстановяване на суми, платени без основание между частни лица?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли Съдът на Европейските общности да постанови, че правният ред на Общността допуска национална разпоредба, която определя начален момент на срока, който започва да тече (в ущърб на гражданин на държава членка, който се позовава на разпоредбите на директива с цел да получи възстановяване на такса, която е платена без основание), преди тази директива да е била правилно транспонирана в националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1) Допустимо ли е съгласно правото на Общността национално законодателство, което определя, по отношение на започването на производство за защита на право, произтичащо от правото на Общността, срок, който започва да тече преди правилното и пълно транспониране в националното право на директивата, предоставяща това право?
2) Допустимо ли е съгласно правото на Общността да се предоставя на страна, чиито права са признати за нарушени и на която е предоставено възстановяване на претендираните суми, средство за защита, при което правилата относно размера се различават от и са по-неблагоприятни от тези, предвидени за искове за възстановяване между частни лица, и са съществено определени с акт, приет от същия държавен орган, който е нарушил правата на увредената страна чрез неизпълнение на задълженията си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
Допустимо ли е, в производство пред италиански съд за възстановяване на такси, платени въз основа на национални разпоредби, които, с оглед на тълкуването, дадено от Съда на Европейските общности в съединени дела C-71/91 и C-178/91 Ponente Carni и други срещу Amministrazione delle Finanze dello Stato, са в противоречие с член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година, национална разпоредба, която, като изключва такива искове от приложното поле на обикновените правила относно искове за възстановяване на неправомерно платени такси и ги подчинява на специални правила относно възстановяването на такси, платени по погрешка, изисква правото на иск да бъде упражнено в срок, който започва да тече от момента на плащането, а не от момента, в който съответната общностна директива е правилно транспонирана в националното право, да бъде съвместима с принципите, установени в тази директива и възприети при нейното тълкуване, както и с общите принципи на общностното право, утвърдени от Съда на Европейските общности в дело C-208/90?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Попада ли отказът на Комисията за предоставяне на достъп до писма, изпратени до национални съдилища в рамките на сътрудничеството по прилагане на членове 85 и 86 от Договора, в обхвата на изключението за защита на обществения интерес (съдебни производства) по Решение 94/90?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕО при отказа на Комисията за достъп до исканите документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Нарушени ли са разпоредбите на Кодекса за поведение и Решение 94/90 относно правото на достъп до документи чрез неправилно прилагане на изключението за защита на обществения интерес (съдебни производства)?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕО при отказа за достъп до документи?
Нарушено ли е правото на изслушване чрез позоваване на ново основание за отказ в потвърдителното решение (трето основание, повдигнато в съдебното заседание)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство и/или административна практика в държава-членка, която забранява на корабни компании, установени в други държави-членки, да акостират своите кораби при влизане в пристанищата на първата държава или да ги отвързват при отпътуване, освен ако не използват услугите, предоставяни от местно предприятие въз основа на неговата изключителна концесия за акостиране и отвързване, което води до заплащане на такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги?
2. Следва ли Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. във връзка с член 59 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска в държава-членка да се налага изискване услугите по акостиране да са задължителни и на корабни компании, установени в друга държава-членка, да се начисляват тарифи, които не са определени със закон, а само по административна преценка, за пристигането или отпътуването на техните кораби в или от първата държава-членка?
3. Следва ли членове 3, 5, 90, параграф 1, 85 и 86 от Договора, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство и/или административна практика в държава-членка, която предоставя на предприятие, установено в тази държава, изключително право да предоставя услуги по акостиране, така че тези услуги да могат да бъдат направени задължителни, да се начисляват такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги, да се прилагат тарифи, определени по споразумение и/или административна преценка, и да се налагат тарифни условия, които се различават от едно пристанище до друго, дори за еднакви услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Членове 5 и 189 от Договора за ЕИО допускат ли държавите членки да приемат разпоредба, която е в противоречие с Директива 75/442 ЕИО от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 г., докато тече срокът за нейното транспониране?
Допускат ли същите разпоредби от Договора държавите членки да приемат и въведат уредба, с която въпросната директива се транспонира, но чиито разпоредби противоречат на предписанията на тази директива?
Представлява ли отпадък по смисъла на член 1, буква а) от тази директива вещество от приложение І към Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година за изменение на Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците, включено пряко или непряко в промишлен производствен процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.