Принципи на правото на Съюза

1. Трябва ли разпоредбите на Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането и/или запазването от държава членка на национална разпоредба като тази, въведена от италианския законодател в член 13, параграф 2 от Декрет № 641 на Президента на Републиката от 26 октомври 1972 г., когато прилагането на тази разпоредба има за последица ограничаване на времевите ефекти на решение на Съда на Европейските общности?
2. Съвместима ли е член 5 от Договора за ЕО, както е тълкуван в съдебната практика на Съда, с национална разпоредба (член 13 от Президентски декрет № 641/72), която, що се отнася до процесуалните правила, приложими към съдебни производства за възстановяване на такси, платени в нарушение на Директива 69/335/ЕИО на Съвета, предвижда тригодишен срок, считано от датата на плащането, въпреки че такъв срок не е предвиден от националното право за искове между частни лица за възстановяване на недължимо платени суми?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли от правния ред на Общността, че допуска национална разпоредба, която определя срок, чийто начален момент започва да тече (в ущърб на гражданин на държава членка, който се позовава на разпоредбите на директива с цел да получи възстановяване на такса, платена, но недължима) преди тази директива да е била правилно транспонирана в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1998 г.

Допустимо ли е съгласно правото на Общността национална правна уредба да предвижда срок за предявяване на иск за упражняване на право, предоставено от правото на Общността, като този срок започва да тече от момент, предхождащ правилното и пълно транспониране в националното право на директивата, която установява това право?
Допустимо ли е съгласно правото на Общността разпоредба относно условията за възстановяване на суми на субект, чиито права са признати за нарушени и на когото се възстановяват изисканите суми, да съдържа други и по-неблагоприятни правила относно определянето на дължимата сума в сравнение с тези, които се прилагат при искове за възстановяване между частни лица, като тези правила по същество се определят с акт на същия държавен орган, който поради собственото си неизпълнение на задълженията е причинил нарушението на правото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1998 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално процесуално правило, което предвижда преклузивен срок за предявяване на иск за възстановяване на суми, платени в нарушение на правото на Съюза, като този срок започва да тече преди правилното и пълно транспониране на съответната директива в националното право?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално правило, което предвижда по-неблагоприятни условия за начисляване на лихви при възстановяване на недължимо платени суми към държавата, отколкото тези, които се прилагат при възстановяване между частни лица, включително когато тези условия са определени от органа, причинил нарушението на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1998 г.

Допуска ли правото на Общността държава-членка да противопостави на искове за възстановяване на такси, събрани в нарушение на правото на Общността, национален срок за предявяване на иск от три години, който представлява дерогация от обикновените правила, приложими към искове между частноправни субекти за възстановяване на недължимо платени суми, за които е предвиден по-благоприятен срок, при условие че този срок се прилага по същия начин към искове, основани на правото на Общността, както и към искове, основани на националното право?
Допуска ли правото на Общността държава-членка да противопостави на искове за възстановяване на такси, събрани в нарушение на директива, национален срок за предявяване на иск, който започва да тече от датата на плащане на съответните такси, дори ако към тази дата съответната директива все още не е била правилно транспонирана в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1998 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1998 г.

Трябва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство и/или административна практика в държава членка, която забранява на корабоплавателни дружества, установени в други държави членки, да извършват приставане на корабите си при влизане в пристанища на първата държава или да ги отвързват при отплаване, освен ако не използват услугите, предоставяни от местно предприятие въз основа на изключителна концесия за приставане и отвързване, което води до заплащане на такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги?
Допускат ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. във връзка с член 59 от Договора налагането в държава членка на изискване, според което приставните услуги са задължителни и на корабоплавателни дружества, установени в друга държава членка, се начисляват тарифи, които не са определени със закон, а само по административна преценка, във връзка с пристигането или отплаването на техните кораби в или от първата държава членка?
Допускат ли членове 3, 5, 90, параграф 1, 85 и 86 от Договора, разглеждани съвместно, законодателство и/или административна практика в държава членка, които предоставят на предприятие, установено в тази държава, изключително право да предоставя приставни услуги, позволяващи тези услуги да бъдат направени задължителни, да се начисляват такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги, да се прилагат тарифи, определени чрез споразумение и/или административна преценка, и да се налагат тарифни условия, които варират от едно пристанище до друго, дори за еднакви услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Fennelly

Достъп до документите | Институционално право | Принципи на правото на Съюза

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..1998 г.

Нарушено ли е задължението на Съвета да изложи мотиви по член 190 от Договора за ЕО при отказ за достъп до документи?
Правилно ли е приложено изключението за защита на обществения интерес (обществена сигурност) по член 4, параграф 1 от Решение 93/731?
Правилно ли е приложено изключението за защита на поверителността на производствата на Съвета по член 4, параграф 2 от Решение 93/731?
Нарушен ли е основният принцип на правото на Европейския съюз за най-широк и пълен достъп на гражданите до документите на институциите?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при отказа за достъп до документите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Определение от ..1998 г.

Принципи на правото на Съюза

Компетентен ли е Съдът да се произнася по преюдициални въпроси, които нямат връзка с предмета на главното производство или са хипотетични?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Определения

Cosmas

Немски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..1998 г.

Несъвместимост на национална правна норма, установяваща данък, с правото на Европейския съюз и последиците от тази несъвместимост по отношение на нейното прилагане от националните съдилища
Последиците от неприложимостта на националната правна норма по отношение на квалификацията на правните отношения между данъчната администрация и лицата, които са платили данъка

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Заключение от ..1998 г.

Произтича ли от несъвместимостта на член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 г., както е тълкувана от Съда на Европейските общности в решението му от 20 април 1993 г. (по съединени дела C-71/91 и C-178/91 Ponente Carni и Cispadana Costruzioni/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Recueil 1993, стр. I-1915), на член 3, точки XVIII и XIX от Законодателен декрет № 853 от 19 декември 1984 г., преобразуван в Закон № 17 от 17 февруари 1985 г., че съгласно критериите за интеграция на националното и общностното право, установени от този съд, посоченият член 3, точки XVIII и XIX трябва да бъде изцяло неприложим, и по-специално означава ли това, че националният съд не трябва да взема предвид тези вътрешни разпоредби дори при квалифицирането на правното отношение, въз основа на което гражданин на държава членка иска от финансовата администрация възстановяване на суми, платени в нарушение на посочения член 10 от Директива 69/335?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.