Недопускане на дискриминация
Недопускане на дискриминация
Дело C-258/04: Ioannidis, Съдебно решение от 15 септември 2005 г.
Противоречи ли на правото на Общността (по-специално на членове 12 ЕО, 17 ЕО и 18 ЕО) национална правна уредба на държава членка (като белгийския Кралски декрет от 25 ноември 1991 г. относно безработицата), която предвижда отпускане на помощ за млади безработни, търсещи първа работа, на лица (принципно) под 30-годишна възраст въз основа на завършено средно образование, като прилага към търсещите работа граждани на друга държава членка условието, приложимо и към собствените си граждани, че помощта се отпуска само ако изискваното образование е завършено в учебно заведение, управлявано, субсидирано или признато от една от трите национални общности (както е предвидено в Кралския декрет в точка 2, буква а) от първата алинея на член 36, параграф 1), с което се отказва помощ на млад търсещ работа, който не е член на семейството на работник мигрант, но е гражданин на друга държава членка, в която, преди да се премести в рамките на Съюза, е завършил и получил средно образование, признато за еквивалентно на изискваното от органите на държавата, в която е подадено заявлението за помощ за млади безработни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/03: Schempp, Съдебно решение от 12 юли 2005 г.
Трябва ли член 12 ЕО да се тълкува в смисъл, че параграф 1a, алинея 1, точка 1 и параграф 10, алинея 1, точка 1 от Закона за подоходния данък върху доходите (EStG), съгласно които данъкоплатец, пребиваващ в Германия, няма право да приспадне издръжката, изплатена на разведената си съпруга, пребиваваща в Австрия, докато би имал такова право, ако тя все още пребиваваше в Германия, са несъвместими с този член?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: трябва ли член 18, параграф 1 ЕО да се тълкува в смисъл, че параграф 1a, алинея 1, точка 1 и параграф 10, алинея 1, точка 1 от EStG, съгласно които данъкоплатец, пребиваващ в Германия, няма право да приспадне издръжката, изплатена на разведената си съпруга, пребиваваща в Австрия, докато би имал такова право, ако тя все още пребиваваше в Германия, са несъвместими с този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/03: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 7 юли 2005 г.
Допуснато ли е нарушение на принципа на недопускане на дискриминация на основание гражданство, като се изисква от притежателите на дипломи за средно образование, издадени в други държави членки, да изпълнят допълнителни условия за достъп до висше образование в Австрия, които не се прилагат към притежателите на австрийски дипломи?
Може ли подобно различно третиране да бъде обосновано с целите за опазване на хомогенността на австрийската система за висше образование, предотвратяване на злоупотреба с правото на Съюза или с позоваване на международни конвенции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/04: Familiensache : Standesamt Stadt Niebüll, Заключение от 30 юни 2005 г.
Допустимо ли е съгласно Договора за ЕО разпоредбата на член 10 от Въвеждащия закон към Гражданския кодекс (EGBGB), която определя фамилното име на дете единствено въз основа на националността му, без да се взема предвид правото на държавата, в която е родено детето, и в резултат на което детето носи различни фамилни имена съгласно двете правни системи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/04: Ioannidis, Заключение от 9 юни 2005 г.
Противоречи ли на правото на Общността (по-специално на членове 12 ЕО, 17 ЕО и 18 ЕО) национална уредба на държава членка (като белгийския Кралски декрет от 25 ноември 1991 г. относно безработицата), която предвижда отпускане на помощ за млади търсещи работа лица (в принцип по-млади от 30 години) въз основа на завършено средно образование, като прилага към търсещите работа лица – граждани на друга държава членка, условието, приложимо и към собствените ѝ граждани, че помощта се отпуска само ако изискваното образование е завършено в учебно заведение, управлявано, субсидирано или признато от една от трите национални общности (както е предвидено в Кралския декрет, точка 2, буква а) от първата алинея на член 36), в резултат на което се отказва помощ на млад търсещ работа, който не е член на семейството на работник мигрант, но е гражданин на друга държава членка, в която, преди да се премести в рамките на Съюза, е завършил средното си образование, признато за еквивалентно на изискваното от органите на държавата, в която е подадено заявлението за помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/03: Scania Finance France, Заключение от 17 март 2005 г.
1. Следва ли член 27, точка 2 от Брюкселската конвенция и член IV от протокола към тази конвенция да се тълкуват в смисъл, че връчването на документ на ответник, който е със седалище в държава – страна по конвенцията, различна от държавата на произход, може да се извърши само съгласно конвенции или споразумения, сключени между държавите – страни по конвенцията
2. Ако не, следва ли член 12 ЕО да се тълкува в смисъл, че национална уредба като френското правило за remise au parquet противоречи на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/03: Bidar, Съдебно решение от 15 март 2005 г.
1. Дали, с оглед на решенията на Съда на Европейските общности по делата Lair и Brown и развитието на правото на Европейския съюз, включително приемането на член 18 ЕО и развитието във връзка с компетентността на Европейския съюз в областта на образованието, помощта за издръжка на студенти, посещаващи университетски курсове, предоставяна под формата на (a) субсидирани заеми или (b) стипендии, продължава да попада извън приложното поле на Договора за ЕО за целите на член 12 ЕО и забраната за дискриминация на основание гражданство?
2. Ако на някоя от частите на въпрос 1 се отговори отрицателно и ако помощта за издръжка на студенти под формата на стипендии или заеми вече попада в приложното поле на член 12 ЕО, какви критерии следва да приложи националният съд при определяне дали условията за допустимост за такава помощ се основават на обективно оправдани съображения, независещи от гражданството?
3. Ако на някоя от частите на въпрос 1 се отговори отрицателно, може ли член 12 ЕО да бъде използван като основание за претендиране на право на помощ за издръжка за период преди датата на решението на Съда на Европейските общности по настоящото дело и, ако не, следва ли да се направи изключение за лицата, които са започнали съдебни производства преди тази дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/03: Parking Brixen, Заключение от 1 март 2005 г.
1) Възлага ли възлагането на управлението на обществените платени паркинги в случая обществена услуга по смисъла на Директива 92/50/ЕИО или концесия за обществена услуга, към която следва да се прилагат правилата на конкуренцията на ЕО, по-специално задължението за осигуряване на равно третиране и прозрачност
2) Ако това възлагане представлява концесия за услуга, свързана с управлението на местна обществена услуга, съвместимо ли е възлагането на управлението на обществените платени паркинги, което съгласно член 44, буква б) от Регионалния закон № 1 от 4 януари 1993 г., изменен с член 10 от Регионалния закон № 10 от 23 октомври 1998 г., и съгласно член 88, букви а) и б) от разпоредбите относно местното самоуправление, може да бъде извършено без публична покана за търг, с правото на Общността, по-специално с принципите на свободата на предоставяне на услуги и свободата на конкуренция, забраната за дискриминация и произтичащите от това задължения за осигуряване на равно третиране, прозрачност и пропорционалност, когато става въпрос за акционерно дружество, създадено съгласно член 115 от Законодателния декрет № 267/2000 чрез преобразуване на специално предприятие на общината, чийто акционерен капитал към момента на възлагането е изцяло притежаван от самата община, но чийто управителен съвет разполага с всички обширни правомощия за текущо управление до стойност 5 000 000 евро на сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/03: Oulane, Съдебно решение от 17 февруари 2005 г.
Следва ли третата алинея на член 4, параграф 2 от Директива 73/148/ЕИО да се тълкува в смисъл, че признаването от държава членка на правото на пребиваване на получател на услуги, който е гражданин на друга държава членка, може да бъде обусловено от представянето от този човек на валидна лична карта или паспорт, когато неговата самоличност и гражданство могат да бъдат доказани недвусмислено по друг начин?
Противоречи ли на член 49 ЕО изискването гражданите на държава членка, които пребивават в друга държава членка като получатели на услуги, да бъдат задължени в тази държава членка да представят валидна лична карта или паспорт, за да докажат своето гражданство, когато тази държава членка не налага общо задължение на собствените си граждани да представят доказателство за самоличност и им позволява да докажат своята самоличност с всякакви средства, разрешени от националното право?
Представлява ли заповед за задържане с цел експулсиране по отношение на гражданин на друга държава членка, наложена на основание непредставяне на валидна лична карта или паспорт, дори когато няма заплаха за обществения ред, неоправдано ограничение на свободата на предоставяне на услуги и следователно противоречи ли на член 49 ЕО?
Длъжни ли са гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка в качеството си на получатели на услуги, да предоставят доказателства, установяващи, че тяхното пребиваване е законосъобразно, и ако не бъде предоставено такова доказателство, може ли приемащата държава членка да предприеме експулсиране, при спазване на ограниченията, наложени от правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.