Недопускане на дискриминация, основана на гражданство
Недопускане на дискриминация, основана на гражданство
Дело C-541/15: Freitag, Заключение от 24 ноември 2016 г.
Трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят промяна в името на гражданин на тази държава, когато той същевременно е гражданин и на друга държава членка и в тази друга държава членка придобие (възстанови) първоначалното си фамилно име, получено при раждането му, без промяната в името да е обусловена от промяна в семейно-правния му статут, при положение че името не е придобито по време на обичайното пребиваване на гражданина в другата държава членка и че е променено по негово искане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/14: Essent Belgium, Съдебно решение от 29 септември 2016 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 12 ЕО, 28 ЕО и 30 ЕО, на член 3, параграфи 2 и 8 и член 20, параграф 1 от Директива 2003/54, на член 3, параграфи 2 и 3 и член 16 от Директива 96/92, както и на членове 3, 4 и 7 от Директива 2001/77 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правни уредби като разглежданите в главното производство регионални правни уредби, които въвеждат схема за безплатно разпределение на зелената електроенергия по разпределителните мрежи в съответния регион, но така ограничават приложимостта на тази схема, че съгласно първата уредба тя се отнася само до зелената електроенергия, подавана пряко от производствени мощности към посочените разпределителни мрежи, а съгласно втората — само до зелената електроенергия, подавана пряко от такива мощности към разпределителни мрежи в държавата членка, към която принадлежи този регион, в резултат от което въпросната схема не се прилага по отношение на зелената електроенергия, внасяна от други държави членки?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия и във втория въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминацията, установени по-специално в член 12 ЕО и в член 3, параграфи 1 и 4 от приложимата към онзи момент Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/15: Radgen, Съдебно решение от 21 септември 2016 г.
Следва ли разпоредбите на Споразумението относно свободното движение на хора и по-специално неговият преамбюл, членове 1, 2, 4, 11, 16 и 21 и членове 7, 9 и 15 от приложение I към него да се тълкуват в смисъл, че не допускат уредба на държава членка, която забранява на неограничено данъчнозадължен гражданин на тази държава да приспада освободената от облагане сума за упражняване на допълнителна преподавателска дейност, тъй като тази дейност е упражнявана не в изпълнение на задължения в полза на или по възлагане от публичноправно юридическо лице със седалище в държава — членка на Съюза, или в друга държава, спрямо която се прилага Споразумението за ЕИП, а в изпълнение на задължения в полза на или по възлагане от публичноправно юридическо лице със седалище на територията на Конфедерация Швейцария?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/15: Petruhhin, Съдебно решение от 6 септември 2016 г.
Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на договор за екстрадиция, сключен между държава членка и трета държава, на гражданите на всяка държава — членка на Европейския съюз, следва да се гарантира същото равнище на защита, което се гарантира на гражданите на държавата членка, сезирана с молба за екстрадиция към държава, която не е членка на Европейския съюз?
Длъжна ли е в подобни случаи юрисдикцията на сезираната с молба за екстрадиция държава членка да прилага условията за екстрадиция, предвидени в законодателството на държавата членка, на която е гражданин или в която има постоянно пребиваване [заинтересованото] лице?
В случай че екстрадицията трябва да се извърши, без да се вземе предвид специфичното равнище на защита, предвидено за гражданите на сезираната с молба за екстрадиция държава, трябва ли тази държава да провери дали са налице гаранциите по член 19 от Хартата, а именно че никой не може да бъде екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание
Може ли тази проверка да се ограничи до извода, че поискалата екстрадицията държава е страна по Конвенцията против изтезанията, или трябва да се разгледа фактическото положение, като се вземе предвид оценката на тази държава, направена от органите на Съвета на Европа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/15: Petruhhin, Заключение от 10 май 2016 г.
1) Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на договор за екстрадиция, сключен между държава членка и трета държава, на гражданите на всяка държава — членка на Европейския съюз, следва да гарантира същото равнище на защита, което се гарантира на гражданите на държавата членка, сезирана с молба за екстрадиция към държава, която не е членка на Европейския съюз?
2) Длъжна ли е в подобни случаи запитващата юрисдикция на сезираната с молба за екстрадиция държава членка да прилага условията за екстрадиция, предвидени в законодателството на държавата членка, на която е гражданин или в която има постоянно пребиваване [заинтересованото] лице?
3) В случай че екстрадицията трябва да се извърши, без да се вземе предвид специфичното равнище на защита, предвидено за гражданите на сезираната с молба за екстрадиция държава, трябва ли тази държава да провери дали са налице гаранциите по член 19 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно че никой не може да бъде екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание
Може ли тази проверка да се ограничи до извода, че поискалата екстрадицията държава е страна по Конвенцията против изтезанията, или трябва да се разгледа фактическото положение, като се вземе предвид оценката на тази държава, направена от органите на Съвета на Европа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/14: Essent Belgium, Заключение от 14 април 2016 г.
1) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка — в настоящия случай Декрета за електроенергията, във връзка с постановлението от 4 април 2003 г. — съгласно която безплатното разпределение е ограничено до подаването на зелена електроенергия, произведена от производствени мощности, свързани към разпределителните мрежи във Фламандския регион, а не се прилага към електроенергията от производствени мощности, които не са свързани към разпределителните мрежи във Фламандския регион?
2) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка — в настоящия случай Декретът за електроенергията във връзка с постановлението от 5 март 2004 г., така както го прилага [органът за регулиране], съгласно която безплатното разпределение е ограничено до зелената електроенергия от производствени мощности, които пряко подават електроенергия към разпределителна мрежа в Белгия, а не се прилага за електроенергията от производствени мощности, които не подават пряко електроенергия към разпределителна мрежа в Белгия?
3) Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия и във втория въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминацията, установени по-специално в член 12 ЕО и в член 3, параграфи 1 и 4 от приложимата към онзи момент Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/15: Aeroporto Valerio Catullo di Verona Villafranca, Определение от 15 декември 2015 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда в случай на оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при подобни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/14: Bukovansky, Съдебно решение от 19 ноември 2015 г.
Трябва ли принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, прогласени в член 2 от Споразумението относно свободното движение на хора и член 9 от приложение I към него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане като германско-швейцарската спогодба, съгласно която компетентна да облага с данък доходите от заплата на германско данъчнозадължено лице без швейцарско гражданство е държавата на източника на тези доходи, т.е. Федерална република Германия, включително когато това лице е преместило местожителството си от Германия в Швейцария, като същевременно е запазило работата си като заето лице в първата посочена държава, докато компетентна да облага доходите от заплата на швейцарски гражданин, който се намира в аналогично положение, е новата държава на пребиваване, в настоящия случай — Швейцарската конфедерация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/14: Nagy, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.
Трябва ли член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.