Няма информация

1. Представлява ли облагането с данък на излишните запаси в новите държави членки от 1 януари 1995 г., както е предвидено в член 4 от Регламент (ЕО) № 3108/94 на Комисията от 19 декември 1994 г., преходна мярка, необходима за улесняване на прехода от съществуващия режим в новите държави членки към този, произтичащ от прилагането на общата организация на пазарите при условията, посочени в дял VI „Земеделие“ от Акта за присъединяване, по смисъла на член 149, параграф 1 от този акт, или е този регламент изцяло или частично нищожен поради липса на компетентност на Комисията?
2. Изключва ли основното право на защита на оправданите правни очаквания или принципът на пропорционалност прилагането на член 4 от Регламент (ЕО) № 3108/94 към излишни запаси, които са резултат от сделки (покупки или препродажби), извършени (a) преди датата на публикуване на този регламент или (b) преди момента, в който заинтересованите лица е трябвало да знаят, че се планира облагане на излишъците
Ако е така, този регламент изцяло или частично нищожен ли е поради нарушение на тези основни права или следва да се тълкува в смисъл, че в такива случаи не се дължи облагане?
3. (a) Следва ли купувачът на стоки, които вече е препродал преди 1 януари 1995 г., но без да ги е предал физически на клиента, да се счита за „притежател“ на тези стоки към 1 януари 1995 г., когато (i) стоките и приходите от тях са заложени на банка и съгласно договора за залог: - тази банка държи към 1 януари 1995 г. ключовете за частта от стоките, съхранявани в заложен склад, или - транспортните документи, по-специално мултимодалната товарителница, отнасяща се до останалата част от стоките, които след митническо оформяне се намират в железопътни вагони на австрийска гара към 1 януари 1995 г., са издадени на банката и са в нейно притежание, и - тази банка има 20% дял от приходите от продажбата, сключена от залогодателя, и освен това (ii) - митническите такси са платени от залогодателя, - сумата от продажбата, дължима на залогодателя, впоследствие е преведена по негова сметка в тази банка, която той не може да използва поради договора за залог
(b) Не е ли залогодателят на стоките „притежател“ на тях, ако към 1 януари 1995 г. вече е възнамерявал да ги държи за своя клиент при ограниченията, произтичащи от договора за залог
В тази връзка, има ли значение дали това намерение е станало външно явно
(c) В ситуация като описаната в (a) или (b), следва ли заложният кредитор, клиентът на залогодателя, спедиторът, складодържателят или превозвачът да се считат за „притежател“ по смисъла на този регламент?
4. В случая на тунизийско зехтиново масло, попадащо под код по КН 1509 10, следва ли понятието „митническа такса, приложима в Общността на Дванадесетте към 31 декември 1994 г.“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 3108/94 винаги да се разбира като (a) специалната такса от 7,8 ЕКЮ на 100 килограма, определена в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 287/94 на Съвета от 7 февруари 1994 г., или (b) таксата от 79 ЕКЮ минус 12,69 ЕКЮ, т.е. 66,31 ЕКЮ на 100 килограма, както е предвидено в приложение I към Регламент (ЕО) № 3307/94 на Комисията, или (c) зависи ли от това дали вносът на тунизийско зехтиново масло в рамките на квотата, определена в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 287/94, е бил възможен без затруднения в държавите членки на Общността на Дванадесетте дори в края на 1994 г., или (d) следва ли размерът на таксата да се определя във всеки отделен случай въз основа на това дали, ако е бил планиран внос в държава членка на ЕС, данъчно задълженото лице би могло да получи (преференциална) квота към момента на сключване на сделката?
5. Ако член 4 от Регламент (ЕО) № 3108/94 се тълкува в смисъла, посочен в 4(b), ще бъде ли той нищожен поради нарушение на принципа на равнопоставеност?