Основни права
Основни права
Дело : Становище на Съда
Обхваща ли общата търговска политика на Съюза всички разпоредби на споразумението, включително тези относно услуги, обществени поръчки, интелектуална собственост и устойчиво развитие, или някои от тях попадат в споделената компетентност?
Може ли Съюзът да сключва самостоятелно международни споразумения относно всички видове чуждестранни инвестиции, или за инвестиции, които не са преки, е необходима споделена компетентност?
Какво е естеството на компетентността относно разпоредбите за уреждане на спорове между инвеститори и държави и съответните институционални и процедурни разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-668/15: Jyske Finans, Съдебно решение от 6 април 2017 г.
Следва ли забраната за пряка дискриминация въз основа на етнически произход по член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/43 да се тълкува в смисъл, че не допуска практика като разглежданата в главното производство лица, родени извън скандинавските страни, държава членка, Швейцария или Лихтенщайн, да се третират по-неблагоприятно от лица в същото положение, родени в скандинавските страни, държава членка, Швейцария или Лихтенщайн?
При отрицателен отговор на първия въпрос: води ли подобна практика до непряка дискриминация въз основа на етнически произход по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 — освен ако тази практика не е обективно оправдана от законна цел и средствата за постигането ѝ са подходящи и необходими?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: по принцип може ли такава практика да бъде оправдана като подходящо и необходимо средство, за да се гарантират мерките на засилена комплексна проверка, предвидени в член 13 от Директива 2005/60?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-217/15: Orsi, Съдебно решение от 5 април 2017 г.
Следва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 4 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява водене на наказателно производство за неплащане на ДДС, след като за същото деяние с влязъл в сила акт е наложена данъчна санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/16: Puškár, Заключение от 30 март 2017 г.
1) Допуска ли член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз — съгласно който всеки, чиито права, следователно и правото на личен живот във връзка с обработването на лични данни, предвидено в член 1, параграф 1 и последващите разпоредби от Директивата относно защитата на данните, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия — национална правна уредба, която обвързва упражняването на правото на ефективна съдебна защита, и по-конкретно обжалването пред административен съд, с условието жалбоподателят, за да защити правата си, да изчерпи правните средства за защита, предоставени с разпоредбите на специален закон като словашкия закон за административните жалби, преди да обжалва по съдебен ред?
2) Възможно ли е правото на зачитане на личния и семейния живот, на жилището и тайната на съобщенията, предвидено в член 7, както и правото на защита на личните данни, предвидено в член 8 от Хартата, в случай на твърдяно нарушение на правото на защита на личните данни, предвидено по отношение на Европейския съюз, основно в посочената Директива относно защитата на данните, [и включващо] по-специално:
– задължението на държавите членки да гарантират правото на личен живот при обработването на лични данни (член 1, параграф 1), както и
– правомощието на държавите членки да предвиждат обработването на лични данни, ако е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес (член 7, буква д) или за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните,
– както и предвид изключителните правомощия на държава членка (за ограничаване на обхвата на правата и задълженията) (член 13, параграф 1, букви д) и е), ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на важни икономически и финансови интереси на държавата членка или на Европейския съюз, включително валутни, бюджетни и данъчни въпроси,
да се тълкуват в смисъл, че дадена държава членка не може, без съгласието на заинтересованото лице, да съставя списъци с лични данни за целите на събирането на данъци, т.е. че само по себе си събирането на лични данни за ползване от публичен орган с цел борба с данъчните измами представлява риск?
3) Може ли списък на финансов орган на държава членка, съдържащ лични данни на жалбоподателя и чийто поверителен характер се гарантира с подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни срещу неразрешено разкриване или достъп съгласно член 17, параграф 1 от горепосочената Директива относно защитата на данните, с който жалбоподателят се е снабдил без законното съгласие на този финансов орган на държавата членка, да се счита поради това за незаконно доказателство, чието представяне трябва да се отхвърли от националния съд в съответствие с принципа на правото на Съюза за справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз?
4) В съответствие ли е с горепосоченото право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (по-специално съгласно горепосочения член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз) практика на националния съд, при която, в случай че съществува практика на Европейския съд по правата на човека, която е различна от предоставения от Съда на Европейския съюз отговор, националният съд дава предимство на становището на Съда на Европейския съюз в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 ДЕС и член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/16: X и X, Определение от 24 март 2017 г.
Приложими ли са предпоставките за редакционна поправка на съдебен акт съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-587/15: Lietuvos Respublikos transporto priemonių draudikų biuras, Заключение от 23 март 2017 г.
1. Трябва ли член 2, член 10, параграфи 1 и 4 и член 24, параграф 2 от [КДАЗ], член 3, параграф 4, член 5, параграфи 1 и 4, член 6, параграф 1 и член 10 от Вътрешните правила, както и член 47 от Хартата (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничaване до горепосочените разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че в случаите, когато:
– национално застрахователно бюро (Бюро A) плати обезщетение на лице, пострадало в пътнотранспортно произшествие в държавата членка, в която това бюро е установено, тъй като гражданинът на друга държава членка, който е отговорен за вредата, няма застраховка „Гражданска отговорност“,
– поради това обезщетение Бюро A встъпва в правата на пострадалото лице и претендира възстановяване на разходите, възникнали при уреждането на претенцията от националното застрахователно бюро в държавата на произход на отговорното лице (Бюро Б),
– Бюро Б, без да проведе независимо разследване или да поиска допълнителна информация, се съгласява с искането на Бюро A за възстановяване,
– Бюро Б претендира по съдебен ред от ответниците (отговорното лице и собственика на превозното средство) обезщетение за направените разходи,
– ищецът в това производство (Бюро Б) може да основе претенцията си срещу ответниците (отговорното лице и собственика на превозното средство) единствено на извършеното от Бюро А плащане на разходите и (ищецът в първоинстанционното производство) не е длъжен да установи дали е спазен режимът, уреждащ гражданската отговорност на ответника/отговорното лице (неговата вина, неправомерни деяния, причинно-следствената връзка и размера на вредата), както и дали чуждото право е било правилно приложено при обезщетяването на пострадалото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/16: Aquino, Съдебно решение от 15 март 2017 г.
Следва ли с оглед на прилагането на съдебната практика, развита от Съда по делата Köbler (решение от 30 септември 2003 г., С‑224/01, EU:C:2003:513) и Traghetti del Mediterraneo (решение от 13 юни 2006 г., С‑173/03, EU:C:2006:391), относно отговорността на държавата за опорочени от грешки действия на юрисдикции, свързани с нарушение на правото на Съюза, за действаща като последна инстанция юрисдикция да се счита юрисдикция, чието решение не е било проверено в рамките на касационно обжалване, тъй като в приложение на разпоредба на националното процесуално право е налице необорима презумпция, че касаторът, който е подал писмено становище в рамките на производството по касационно обжалване, е оттеглил касационната жалба?
Съвместимо ли е с член 267, трета алинея ДФЕС, включително и в светлината на член 47, втора алинея и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отхвърлянето от страна на национална юрисдикция, която по силата на тази разпоредба от Договора е задължена да отправи преюдициално запитване до Съда, на искане за отправяне на преюдициално запитване единствено поради това че искането е било формулирано в писмено становище, което съгласно приложимото процесуално право не следва да бъде взето предвид поради несвоевременното му подаване?
Следва ли в хипотезата, при която най-висшестоящата юрисдикция за разглеждане на спорове по общия ред не разгледа искане за отправяне на преюдициално запитване, да се приеме, че е налице нарушение на член 267, трета алинея ДФЕС, включително и в светлината на член 47, втора алинея и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато тази юрисдикция отхвърля искането единствено с мотива, че въпросът няма да бъде отправен, „[т]ъй като доводите са недопустими на основание, присъщо на производството пред Hof?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/14: A и др., Съдебно решение от 14 март 2017 г.
1) Разполагат ли жалбоподателите в настоящото производство безспорно с право, по-специално на основание на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да подадат съгласно член 263 ДФЕС от свое име жалба пред Общия съд за отмяната на Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото вследствие на него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
2) а) Като се има предвид също съображение 11 от Рамково решение 2002/475, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични престъпления по смисъла на Рамковото решение?
б) При положителен отговор на въпрос 2а, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични актове по смисъла на Обща позиция 2001/931 и на Регламент № 2580/2001?
3) Могат ли действията, въз основа на които с Регламент за изпълнение № 610/2010 образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства, да се считат за „действия на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт“ по смисъла на международното хуманитарно право?
4) След като се вземе предвид отговорът на въпросите 1, 2а, 2б и 3, валиден ли е Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото чрез него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
5) При положителен отговор на въпрос 4, в този случай невалидността разпростира ли се върху предишните и следващите решения на Съвета за актуализиране на списъка за замразяване на средства, доколкото чрез посочените решения образуванието LTTE е включено в този списък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.