всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Харта на основните права

Харта на основните права

Дело C-293/20: Bezirkshauptmannschaft Kirchdorf, Определение от 20 януари 2021 г.

Обсъжда се в каква степен отправеното преюдициално запитване трябва да съдържа конкретни фактически и правни основания, за да бъде допустимо според изискванията на член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда.
Разглежда се въпросът за необходимата връзка между предмета на спора, тълкуването на правото на Съюза и приложимото национално законодателство при отправяне на преюдициално запитване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-293/20: Bezirkshauptmannschaft Kirchdorf, Определение от 20 януари 2021 г.

Необходима ли е допълнителна информация относно фактическата и правната рамка на спора, за да бъде преюдициалното запитване допустимо съгласно член 267 ДФЕС?
Съществува ли достатъчна връзка между принципа на върховенство на правото на Съюза, член 56 ДФЕС и приложимите национални разпоредби, която да обоснове допустимостта на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-769/19: Spetsializirana prokuratura (Vices de forme de l’acte d’accusation), Определение от 14 януари 2021 г.

Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда задължително прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора при порочен обвинителен акт, с правото на ефективна защита и принципа на ефективност, установени в член 6 от Директива 2012/13/ЕС?
Нарушава ли изискването за прекратяване на производството поради пороци в обвинителния акт правото на разглеждане на делото в разумен срок по член 47, втора алинея от Хартата?
Изисква ли принципът на предимство на правото на Съюза или правото на зачитане на човешкото достойнство възможност обвинителният акт да бъде поправен в разпоредителното заседание, вместо делото да се връща на прокурора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-769/19: Spetsializirana prokuratura (Vices de forme de l’acte d’accusation), Определение от 14 януари 2021 г.

Допуска ли правото на Европейския съюз и Хартата на основните права на ЕС национална правна уредба, която при пороци на обвинителния акт задължава съда да прекрати производството и да върне делото на прокурора, вместо да позволи отстраняване на пороците в съдебното заседание?
Съвместима ли е такава национална уредба с правото на информация относно обвинението и с правото делото да бъде разгледано в разумен срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/19: Okrazhna prokuratura – Haskovo и Apelativna prokuratura – Plovdiv, Съдебно решение от 14 януари 2021 г.

Дали член 17, § 1 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска, заради компрометиране на точния баланс между обществения интерес и изискването за защита на правото на собственост, национална правна уредба като тази по чл. 242, ал. 8 от [НК], предвиждаща отнемане в полза на държавата на послужилото за извършване на квалифицирана митническа контрабанда превозно средство, собственост на трето лице, което не е знаело, нито е трябвало и можело да знае за извършване на престъплението от страна на свой служител?
Дали чл. 47 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 242, ал. 8 от [НК], даваща възможност да бъде отнето превозно средство, собственост на лице, което не съвпада с лицето, извършило престъплението, без на лицето - собственик да бъде осигурен пряк достъп до правосъдие с цел излагане на гледната му точка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-645/19: Facebook Ireland и др., Заключение от 13 януари 2021 г.

1) Трябва ли член [55, параграф 1], членове 56—58 и членове 60—66 от [ОРЗД] във връзка с членове 7, 8 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че надзорен орган, който съгласно приетите в съответствие с член [58, параграф 5] от посочения регламент национални разпоредби има правомощието при нарушения на този регламент да сезира съд на своята държава членка, не може да упражни това правомощие в рамките на трансгранично обработване, ако не е водещият надзорен орган за това трансгранично обработване?
2) Има ли значение в това отношение обстоятелството, че основното място на установяване на администратора, който извършва това трансгранично обработване, не е в тази държава членка, но в нея той има място на установяване?
3) Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган инициира съдебното производство срещу основното място на установяване на администратора или срещу мястото на установяване в своята собствена държава членка?
4) Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган е инициирал съдебното производство преди датата на влизане в сила на Регламента (25 май 2018 г.)?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: има ли член [58, параграф 5] от ОРЗД директен ефект, така че национален надзорен орган да може да се позове на тази разпоредба, за да инициира или продължи съдебно производство срещу частноправни субекти, дори ако член [58, параграф 5] от този регламент не е транспониран в националното законодателство, въпреки че е налице задължение в този смисъл?
6) При утвърдителен отговор на предходните въпроси: може ли резултатът от такива производства да поставя под въпрос констатация на водещия надзорен орган в противоположен смисъл, ако този водещ надзорен орган разследва същите или подобни трансгранични операции по обработване съгласно предвидения в членове 56 и 60 от ОРЗД механизъм?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/19: Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др., Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

Следва ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 13 ДФЕС и член 10, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която изисква при обредното клане да се извършва обратимо зашеметяване, което не може да доведе до смъртта на животното?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава член 10, параграф 1 от Хартата?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) във връзка с член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава членове 20, 21 и 22 от Хартата, тъй като по отношение на животни, клането на които се извършва по специфични методи, предписани при определени религиозни обреди, е предвидена само обвързана с условия дерогация от задължението за зашеметяване, докато поради причините, посочени в съображенията на Регламента, за умъртвяването на животни по време на ловни дейности, риболовни дейности, културни или спортни прояви са предвидени правила, съгласно които тези дейности не попадат в приложното поле на Регламента или спрямо тях не се прилага задължението за зашеметяване на животното при умъртвяването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-824/18: A.B. и др. (Nomination des juges à la Cour suprême – Recours), Заключение от 17 декември 2020 г.

1) Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права, член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципът на правовата държава и правото на ефективни правни средства за защита и на ефективна съдебна защита са нарушени, когато националният законодател — признавайки правото на обжалване по съдебен ред за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в най-висшата съдебна инстанция в държавата членка (Върховния съд) — предвижда, че решението, взето в процедурата по подбор, предхождаща представянето на предложение за заемане на съдийска длъжност в посочения по-горе съд, влиза в сила и поражда действие, ако решението, взето при съвместното разглеждане и оценяването на всички кандидатури за Върховния съд, не е обжалвано от всички участници в процедурата по подбор, сред които е и кандидат, който няма интерес от обжалване на това решение, а именно посоченият в предложението за заемане на длъжността, и в резултат на това:
– се отнема ефективността на средството за защита и възможността компетентният съд да осъществи действителен контрол върху протичането на посочената процедура по подбор,
– а когато тази процедура се отнася и за съдийски длъжности във Върховния съд, заемани до момента от съдии, за които се прилага нова, по-ниска пенсионна възраст, без вземането на решение дали да се възползва от по-ниската пенсионна възраст да се оставя на съответния съдия, в контекста на принципа на несменяемост на съдиите — ако се установи, че по този начин посоченият принцип е бил подкопан — се засягат също обхватът на съдебния контрол върху посочената процедура по подбор и резултатът от него?
2) Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 15, параграф 1 и член 20 във връзка с член 21, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права във връзка с член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципите на правовата държава, на равно третиране и на равен достъп при еднакви условия до публични длъжности — а именно до съдийски длъжности във Върховния съд — са нарушени, когато за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в посочения съд, съществува право на обжалване пред компетентния съд, но поради описания в първия въпрос начин, по който съответното решение влиза в сила, предложение за заемане на свободна съдийска длъжност във Върховния съд може да се направи, без компетентният съд да е упражнил контрол върху протичането на посочената процедура по подбор — ако до такъв контрол се стигне — като същевременно липсата на такъв контрол, противоречаща на правото на ефективни правни средства за защита, нарушава правото на равен достъп до публични длъжности и съответно не отговаря на целите от общ интерес, а когато съставът на органа на държавата членка, който трябва да защитава независимостта на съдилищата и съдиите ([KRS]) и пред който се провежда процедурата, свързана със заемане на съдийска длъжност във Върховния съд, е създаден по такъв начин, че представителите на съдебната власт в него се избират от законодателната власт, не се ли нарушава принципът на институционално равновесие?"
3) Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1, член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права и член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципът на правовата държава и правото на достъп до съд и ефективна съдебна защита се нарушават, когато националният законодател премахва от правния ред релевантните разпоредби относно правомощията на [Върховния административен съд] и относно правото на обжалване пред този съд на решенията на [KRS], а също така въвежда механизъм, съгласно който производствата по такива жалби, образувани и неприключени преди деня на извършваните изменения (отмени), се прекратяват по силата на закона, в резултат на което:
– се отнема правото на достъп до съд, що се отнася до контрола върху посочените решения на [KRS] и контрола за законосъобразност върху протичането на процедурите по подбор, по които се вземат тези решения,
– а когато след надлежното образуване на производство за контрол върху въпросните решения на [KRS] са отправени преюдициални въпроси до Съда на Европейския съюз от първоначално компетентния по посочените дела национален съд, правото на достъп до съд се отнема и по конкретно дело, висящо пред (първоначално) компетентния съд за разглеждането му, като се стига до последващо лишаване на този съд от възможността за ефективно използване на производството по отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и от правото да очаква решението на последния, а това подкопава принципа на Съюза на лоялно сътрудничество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-896/19: Repubblika, Заключение от 17 декември 2020 г.

1) Приложими ли са разпоредбите на член 19, параграф 1, втора [алинея] ДЕС и на член 47 от [Хартата], тълкувани заедно или поотделно, по отношение на действителността на членове 96, 96А и 100 от конституцията на Малта?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместими ли са правомощията на министър-председателя в процеса на назначаване на членове на съдебната власт в Малта с член 19, параграф 1 ДЕС и с член 47 от [Хартата], тълкувани и в светлината на член 96А от конституцията, който е в сила от 2016 г.?
3) Ако се установи, че правомощията на министър-председателя са несъвместими, трябва ли този факт да се вземе под внимание по отношение на бъдещи назначения и трябва ли да се отрази и на предишни назначения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-597/19: M.I.C.M., Заключение от 17 декември 2020 г.

1. а) Счита ли се изтеглянето на файл чрез мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer) и едновременното предоставяне за качване („сийдинг“) на (понякога много фрагментарни по отношение на цялото) части („сегменти“) от него за публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, въпреки че отделните „сегменти“ сами по себе си са неизползваеми
Ако отговорът е утвърдителен, б) Има ли минимален праг, над който „сийдингът“ на тези „сегменти“ би се считал за публично разгласяване
в) Има ли значение обстоятелството, че „сийдингът“ може да се осъществи автоматично (в резултат на настройките на „торент клиента“) и в резултат на това да остане незабелязан от потребителя
2. а) Може ли лице, което притежава по договор авторски права (или сродни права), но самото то не ги упражнява, а само предявява искове за обезщетение срещу предполагаеми нарушители — и следователно неговият бизнес модел зависи от съществуването на продуктово пиратство вместо от борбата срещу него — да се ползва от същите права, които глава II от Директива 2004/48 признава на авторите или на притежателите на лицензии, които упражняват авторското право по обичайния начин
б) Как в този случай притежателят на лицензия може да претърпи „вреди“ (по смисъла на член 13 от Директива 2004/48) в резултат на нарушението
3. От значение ли са конкретните обстоятелства, изложени в първи и втори въпрос, когато се претеглят интересите между спазването на правата върху интелектуалната собственост, от една страна, и гарантираните от Хартата права и свободи като правото на зачитане на личния живот и защитата на личните данни, от друга страна, по-специално при преценката за пропорционалност
4. При всички тези обстоятелства оправдано ли е систематичното записване и общото по-нататъшно обработване на IP адресите на „рояк“ от „сийдъри“ (от самия притежател на лицензия или от негово име от трето лице) предвид [Регламент 2016/679], по-специално предвид член 6, параграф 1, буква е) от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17172737475121 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form