Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-62/19: Star Taxi App, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.
Следва ли разпоредбите на член 1, първа алинея, точка 2 от Директива 98/34 и на член 2, буква а) от Директива 2000/31, съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът е извел в точка 39 от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981) относно Uber?
Ако услугата, предоставяна от Star Taxi App, бъде разглеждана като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и на член 56 ДФЕС прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на това дружество, и ако отговорът е положителен, допускат ли тези разпоредби правна уредба като съдържащата се в член 3, член 21, параграфи 1 и 3 bis, член 41, параграф 2 bis и член 59, точка 6 bis от приложение 1 към Решение № 178/2008?
В случай че Директива 2000/31 намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 съгласно член 3, параграф 2 от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?
Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива 2015/1535 да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като съдържащата се в член 3, член 21, параграфи 1 и 3 bis, член 41, параграф 2 bis и член 59, точка 6 bis от приложение 1 към Решение № 178/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-739/19: An Bord Pleanála, Заключение от 3 декември 2020 г.
1. Недопустимо ли е държава членка да упражни предвидената в член 5 от Директива 77/249 […] възможност да задължи адвокат, който представлява клиент пред съд, „да работи съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд“ във всички случаи, в които страната, която гостуващият адвокат желае да представлява в такова производство, има право да се представлява сама?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, въз основа на какви фактори националната юрисдикция следва да прецени дали е допустимо да се наложи задължението да се работи „съвместно“?
3. По-специално, представлява ли налагането на ограничено задължение да се работи „съвместно“, както е описано […] в [акта за преюдициално запитване], пропорционална намеса в свободата на предоставяне на адвокатски услуги, която може да бъде обоснована с оглед на обществения интерес, в който се включват както необходимостта да се защитят потребителите на правни услуги, така и необходимостта да се гарантира добро правораздаване?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос, важи ли това съждение при всички обстоятелства, и ако не, какви фактори следва да вземе предвид една национална юрисдикция, за да определи дали такова задължение може да се наложи в даден конкретен случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/19: BONVER WIN, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че се прилага спрямо положението на установено в държава членка дружество, което е изгубило разрешението си за организиране на хазартни игри в резултат на влизането в сила в тази държава членка на правна уредба, определяща местата, в които е разрешено да се организират такива игри, приложима по един и същ начин спрямо всички доставчици, осъществяващи дейността си на територията на тази държава членка, независимо дали тези доставчици предоставят услуги на местните граждани, или на гражданите на другите държави членки, когато това дружество изтъква, че част от клиентелата му е от държава членка, различна от тази, в която е установено, и ако да — при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-815/18: Federatie Nederlandse Vakbeweging, Съдебно решение от 1 декември 2020 г.
1) Трябва ли Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че е приложима и спрямо работник, който работи като шофьор в международния автомобилен превоз и следователно полага труда си в повече от една държава членка?
2) а) При утвърдителен отговор на първия въпрос: от какъв критерий или какви съображения трябва да се изходи, за да се определи дали работник, който работи като шофьор в международния автомобилен превоз, е командирован „на територията на държава членка“ по смисъла на член 1, параграфи 1 и 3 от Директива [96/71], и дали този работник по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива [96/71] „за ограничен период извършва работа на територията на държава членка, която е различна от държавата членка, в която той обичайно работи“?
б) Има ли значение за отговора на втория въпрос, буква а) фактът, че предприятието, което командирова упоменатия във втория въпрос, буква а) работник, е свързано с предприятието, в което е командирован този работник — например в рамките на група дружества — и ако има значение, доколко?
в) Ако работата на упоменатия във втория въпрос, буква а) работник отчасти включва каботажен превоз — т.е. транспортна услуга, извършвана изключително на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която този работник обичайно работи — трябва ли във всички случаи за същия работник да се приеме, че по отношение на тази част от работата той временно работи на територията на първата държава членка
При утвърдителен отговор, има ли в тази насока минимален праг, например под формата на минимален период месечно, през който се извършва този каботажен превоз?
3) а) При утвърдителен отговор на първия въпрос: как трябва да се тълкува понятието „колективни трудови договори, обявени за общоприложими“ по смисъла на член 3, параграф 1 и параграф 8, първа алинея от Директива [96/71]
Налице ли е самостоятелно понятие на правото на Съюза и следователно достатъчно ли е условията по член 3, параграф 8, първа алинея от Директива [96/71] да са фактически изпълнени, или тези разпоредби изискват и колективният трудов договор да е бил обявен за общоприложим съгласно националното право?
б) Ако колективен трудов договор не може да бъде квалифициран като обявен за общоприложим колективен трудов договор по смисъла на член 3, параграф 1 и параграф 8, първа алинея от Директива [96/71], пречка ли е член 56 ДФЕС установено в държава членка предприятие, което командирова работник на територията на друга държава членка, да бъде задължено по договорен път да спазва разпоредбите на такъв колективен трудов договор, който е в сила в последната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-835/19: Autostrada Torino Ivrea Valle D’Aosta, Определение от 26 ноември 2020 г.
Противоречи ли национална разпоредба, която забранява възлагането на концесии за автомагистрали с изтекъл или изтичащ срок по процедура за проектно финансиране, на правилата и принципите на Договора за функционирането на ЕС и на Директива 2014/23/ЕС?
В какви граници възлагащите органи могат да упражняват свободата си да избират начина на предоставяне на услуги или строителство, включително дали да възлагат на икономически оператори или да изпълняват със собствени ресурси, без да нарушават правото на ЕС?
До каква степен националното законодателство може да ограничава избора на процедура или начин на управление на концесии, без това да противоречи на принципите на равно третиране, недопускане на дискриминация, пропорционалност и прозрачност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/19: SABAM, Съдебно решение от 25 ноември 2020 г.
Трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на този член налагането от страна на дружество за колективно управление, което има фактически монопол в държава членка, спрямо организаторите на музикални събития, за правото на публично възпроизвеждане на музикални произведения, на таблица, в която, от една страна, дължимите такси за авторско право се изчисляват въз основа на тарифа, прилагана за брутните приходи от продажбата на входни билети, без от тези приходи да могат да се приспадат всички разходи във връзка с организирането на фестивала, които не са свързани с изпълняваните музикални произведения, и от друга страна, се използва система с фиксирани групи, за да се определи каква част от тези произведения е от репертоара на това дружество за управление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/19: Techbau, Съдебно решение от 18 ноември 2020 г.
Допуска ли член 2, точка 1 от Директива 2000/35 национална правна уредба като член 2, параграф 1, буква а) от Законодателен декрет № 231, която изключва от понятието „търговска сделка“ — разбирано като поръчка, която „включва изключително или предимно доставка на стоки или услуги срещу заплащане на цена“ — и следователно от приложното си поле — поръчка за възлагане на строителство (contratto d’appalto d’opera), независимо дали обществено или частно, и по-специално обществена поръчка за строителство по смисъла на Директива 2004/18?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/19: Bulstrad Vienna Insurance Group, Съдебно решение от 12 ноември 2020 г.
Следва ли при тълкуването на чл. 630 КЗ в светлината на чл. 274 от [Директива 2009/138] да се приеме, че решението на орган на държава членка за отнемане на лиценза на застраховател и назначаване на временен ликвидатор на същия, без да е открито съдебното производство по ликвидация, представлява „решение за откриване на производството по ликвидация“?
Ако правото на държавата членка, където се намира седалището на застраховател, чийто лиценз е отнет, и за който е назначен временен ликвидатор, предвижда, че при назначаване на временен ликвидатор се спират всички съдебни производства срещу това дружество, следва ли тези правила да се прилагат от съдилищата на другите държави членки, ако това не е предвидено изрично в техния национален закон, по силата на чл. 274 от [Директива 2009/138]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/18: Pegaso и Sistemi di Sicurezza, Съдебно решение от 28 октомври 2020 г.
Следва ли член 13, параграф 1 от Директива 2014/25 да се тълкува в смисъл, че се прилага за дейности, състоящи се в предоставянето на портиерски услуги, рецепция и контрол на достъпа в сградите на доставчици на пощенски услуги като Poste Italiane и други дружества от неговата група?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.