Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-157/99: Smits и Peerbooms, Заключение от 18 май 2000 г.
1. а) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че разпоредба като член 9, параграф 4 от ZFW във връзка с член 1 от правилата за здравно обслужване в чужбина по схемата за здравно осигуряване е несъвместима с тези разпоредби на Договора, когато националните правила предвиждат, че осигуреното по здравноосигурителния фонд лице се нуждае от предварително разрешение от здравноосигурителния фонд, за да потърси правото си на обезщетения от лице или заведение извън Нидерландия
б) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато разрешението, посочено в него, е отказано или не се прилага, тъй като съответното лечение в другата държава членка не се счита за „нормално в професионалните среди“ и следователно не се счита за обезщетение по смисъла на член 8 от законодателството за здравноосигурителните фондове (ZFW)
Има ли значение в това отношение дали се вземат предвид само възгледите на нидерландските професионални среди и дали се прилагат национални или международни научни критерии и ако да, в какво отношение
Също така има ли значение дали съответното лечение се възстановява по системата за социално осигуряване, предвидена в законодателството на тази друга държава членка
в) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато лечението в чужбина се счита за нормално и следователно за обезщетение, но необходимото разрешение е отказано на основание, че своевременно и адекватно лечение може да бъде получено от договорен доставчик на здравни услуги в Нидерландия и следователно лечението в чужбина не е необходимо за здравното обслужване на съответното лице
2. Ако изискването за получаване на разрешение представлява пречка за свободното предоставяне на услуги, закрепено в членове 59 и 60 от Договора за ЕО, достатъчни ли са изтъкнатите от ответниците съображения от императивен обществен интерес (между другото, в посоченото по-горе писмо от 14 юли 1998 г.), за да се приеме, че тази пречка е оправдана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/98: Telaustria и Telefonadress, Заключение от 18 май 2000 г.
Може ли да се заключи от подготвителните материали към Директива 92/50/ЕИО, по-специално от предложението на Комисията (COM(90) 372, ОВ C 23 от 31.1.1991 г.) или от определението на понятието „договор за обществени услуги“ в член 1, буква а) от Директива 92/50/ЕИО, че определени категории договори предварително трябва да се считат за изключени от приложното поле на директивата, като се има предвид, че става въпрос за договори, които възлагащите органи, попадащи в обхвата на директивата, сключват с предприятия, предоставящи услуги, само поради някои общи характеристики, посочени в предложението на Комисията COM(90) 372, и без да се прилагат член 1, буква а), точки i)-viii), или членове 4, 5 и 6 от Директива 92/50/ЕИО?
Ако на основния въпрос се отговори положително, следва ли:
Попадат ли такива категории договори, с оглед на 24-то съображение към Директива 93/38/ЕИО, също в приложното поле на Директива 93/38/ЕИО?
Ако на втория въпрос се отговори положително, следва ли:
Могат ли тези категории, които са изключени от приложното поле на Директива 93/38/ЕИО, по аналогия с предложението COM(90) 372 да бъдат достатъчно описани по такъв начин, че възлагащ орган, попадащ в персоналния обхват на Директива 93/38/ЕИО, прехвърля услуга от своята компетентност на предприятие по свой избор и едновременно предоставя на предприятието право да използва икономически съответната услуга?
Като допълнение към първите три въпроса:
Задължен ли е възлагащ орган, попадащ в персоналния обхват на Директива 93/38/ЕИО – в случай че сключен от него договор има черти на договор за услуги по смисъла на член 1, точка 4, буква а) от Директива 93/38/ЕИО заедно с черти на други договори с договорен характер, които не попадат в приложното поле на директивата – да отдели частта от целия договор, която попада в приложното поле на Директива 93/38/ЕИО, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано, и да подложи договора на процедура за възлагане, както е предвидено в член 1, точка 7 от тази директива, както Съдът на ЕС е изисквал в дело C-3/88 преди влизането в сила на Директива 92/50/ЕИО във връзка с договор, който не е бил изцяло обхванат от Директива 77/62/ЕИО?
Ако на този въпрос се отговори положително, следва ли:
Трябва ли договорното предоставяне на право на изключително икономическо използване на резултата от услуга, което носи на изпълнителя доход, който макар и да не може да бъде точно определен, но по общ опит не е незначителен и може да се очаква да надвиши разходите за услугата, да се счита за възнаграждение за предоставянето на услугата, както Съдът на ЕС е постановил в дело C-272/91 във връзка с договор за доставка и предоставено по административен ред право, което замества възнаграждението?
Като допълнение към горните въпроси:
Трябва ли разпоредбите на член 1, точка 4, букви а) и в) от Директива 93/38/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че договор, по който трябва да се предоставят услуги, предвидени в приложение XVI A, категория 15, губи характера си на договор за услуги и се превръща в договор за доставка, ако услугата се състои в изработването на голям брой еднообразни движими вещи с икономическа стойност и по този начин стоки по смисъла на член 9 и 30 от Договора за ЕО?
Ако на този въпрос се отговори положително, следва ли:
Трябва ли решението на Съда на ЕС по дело C-3/88 да се тълкува в смисъл, че такъв договор за доставка трябва да се отдели от останалите съставни части на договора за доставка и след това да бъде подложен на процедура за възлагане по смисъла на член 1, точка 7 от Директива 93/38/ЕИО, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/98: University of Cambridge, Заключение от 11 май 2000 г.
1. Когато член 1 от Директива 92/50/ЕИО, Директива 93/37/ЕИО и Директива 93/36/ЕИО („Директивите“) се позовава на всяко образувание, „финансирано в по-голямата си част от държавата, или от регионални или местни органи, или от други органи, управлявани от публичното право“, кои средства следва да се включат в израза „финансирано ... от [един или повече възлагащи органи]“
По-специално, по отношение на плащания към образувание като Университета в Кеймбридж, включва ли изразът: (a) награди или субсидии, изплатени от един или повече възлагащи органи за подпомагане на научноизследователска дейност; (b) възнаграждение, изплатено от един или повече възлагащи органи за предоставяне на услуги, състоящи се в научноизследователска дейност; (c) възнаграждение, изплатено от един или повече възлагащи органи за предоставяне на други услуги, като консултации или организиране на конференции; (d) студентски стипендии, изплатени от местни образователни органи на университетите във връзка с обучение на определени студенти.
2. Какъв процент или друго значение следва да се даде на израза „в по-голямата си част“ в член 1 от Директивите?
3. Ако изразът „в по-голямата си част“ се определя като процент, ограничено ли е изчислението само до източниците на финансиране за академични и свързани цели или следва да включва и финансиране, получено във връзка с търговски дейности?
4. За какъв период следва да се извършва изчислението за определяне дали университетът е „възлагащ орган“ по отношение на конкретна обществена поръчка и как следва да се вземат предвид предвидими или бъдещи промени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/97: Gozza и др., Заключение от 11 май 2000 г.
1) Следва ли разпоредбата на Директива 82/76/ЕИО, съгласно която както обучението на пълно работно време, така и обучението на непълно работно време по специалност медицина подлежи на „подходящо възнаграждение“, да се тълкува така, че дори за периода, през който не са били приети конкретни правила от италианската държава, има пряко действие за специализиращите лекари, така че да им предоставя неограничено право спрямо компетентните органи на държавата да получават подходящо възнаграждение, съответстващо на извършената работа по време на професионалното им обучение?
2) Ако се признае съществуването на горепосоченото право, какви са критериите за определяне на „подходящото възнаграждение“ както по отношение на дейностите по обучение на пълно работно време, така и на тези на непълно работно време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-381/98: Ingmar GB, Заключение от 11 май 2000 г.
При обстоятелства, при които съгласно английското право се прилага избраното от страните приложимо право, освен ако не съществува причина, свързана с обществения ред, като императивна разпоредба, която да не позволява това, приложими ли са разпоредбите на Директива 86/653/ЕИО на Съвета, както са транспонирани в законодателството на държавите членки, и по-специално разпоредбите, отнасящи се до изплащането на обезщетение на агентите при прекратяване на договорите им с принципалите, когато: (i) принципалът назначава изключителен агент в Обединеното кралство и Република Ирландия за продажба на своите продукти там; и (ii) доколкото се отнася до продажбите на продуктите в Обединеното кралство, агентът осъществява дейността си в Обединеното кралство; и (iii) принципалът е дружество, учредено в държава извън ЕС, и по-специално в щата Калифорния, САЩ, и се намира там; и (iv) изрично приложимото право по договора между страните е това на щата Калифорния, САЩ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/98: Комисия/Франция, Съдебно решение от 11 май 2000 г.
Съвместимо ли е изискването за системно уведомяване на министъра на икономиката и финансите за условията на стандартен застрахователен договор при първото му предлагане на френския пазар с разпоредбите на Директиви 92/49/ЕИО и 92/96/ЕИО относно забраната за предварително одобрение или системно уведомяване на общите и специални условия на застрахователните полици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/98: Комисия/Испания, Заключение от 11 май 2000 г.
Нарушение на задълженията по член 2 и член 10 от Директива 85/384/ЕИО чрез ограничаване на упражняването на дейности от архитекти с признати квалификации, придобити в други държави членки, до обхвата на дейностите, които са им разрешени в държавата по произход, освен ако не работят в сътрудничество с друг член на професията, упълномощен да упражнява тези дейности и притежаващ призната квалификация по испанското право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/99: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 13 април 2000 г.
Нарушени ли са задълженията на Великото херцогство Люксембург по Директива 96/9/ЕО поради неизпълнение на задължението за транспониране в националното законодателство в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/96: Deliège, Съдебно решение от 11 април 2000 г.
Противоречи ли на Договора от Рим, по-специално на членове 59, 85 и 86 от Договора, изискването професионалните или полупрофесионалните спортисти или лицата, които се стремят да упражняват професионална или полупрофесионална дейност, да бъдат упълномощени от своята федерация, за да могат да участват в международно състезание, което не включва състезание между национални отбори на различни държави?
Доколкото въпросите се отнасят до тълкуването на правилата на Договора относно свободното предоставяне на услуги, следва ли правило, което изисква професионалните или полупрофесионалните спортисти или лицата, които се стремят да упражняват професионална или полупрофесионална дейност, да бъдат упълномощени или избрани от своята федерация, за да могат да участват в международно спортно състезание от висок ранг, което не включва състезание между национални отбори, да се счита само по себе си за ограничение на свободното предоставяне на услуги, забранено от член 59 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/97: Deliège, Съдебно решение от 11 април 2000 г.
Явяват ли се правилата, които изискват професионален или полупрофесионален спортист да получи разрешение или да бъде излъчен от своето национално федерация, за да участва в международен спортен турнир, пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 59 от Договора за ЕО?
Могат ли правилата относно националните квоти и процедурите за селекция на националните федерации за участие в международни турнири да бъдат несъвместими с разпоредбите на Договора за ЕО относно конкуренцията и свободното движение на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.