Дело C-380/98: University of Cambridge, Заключение от 11 май 2000 г.

1. Когато член 1 от Директива 92/50/ЕИО, Директива 93/37/ЕИО и Директива 93/36/ЕИО („Директивите“) се позовава на всяко образувание, „финансирано в по-голямата си част от държавата, или от регионални или местни органи, или от други органи, управлявани от публичното право“, кои средства следва да се включат в израза „финансирано ... от [един или повече възлагащи органи]“

По-специално, по отношение на плащания към образувание като Университета в Кеймбридж, включва ли изразът: (a) награди или субсидии, изплатени от един или повече възлагащи органи за подпомагане на научноизследователска дейност; (b) възнаграждение, изплатено от един или повече възлагащи органи за предоставяне на услуги, състоящи се в научноизследователска дейност; (c) възнаграждение, изплатено от един или повече възлагащи органи за предоставяне на други услуги, като консултации или организиране на конференции; (d) студентски стипендии, изплатени от местни образователни органи на университетите във връзка с обучение на определени студенти.
2. Какъв процент или друго значение следва да се даде на израза „в по-голямата си част“ в член 1 от Директивите?
3. Ако изразът „в по-голямата си част“ се определя като процент, ограничено ли е изчислението само до източниците на финансиране за академични и свързани цели или следва да включва и финансиране, получено във връзка с търговски дейности?
4. За какъв период следва да се извършва изчислението за определяне дали университетът е „възлагащ орган“ по отношение на конкретна обществена поръчка и как следва да се вземат предвид предвидими или бъдещи промени?