Свободно предоставяне на услуги

Недопустимост на прилагането на немската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командировани работници.
Недопустимост на различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и за предоставяне на информация от чуждестранни работодатели спрямо германските работодатели, което води до дискриминация.
Недопустимост на различно определение на понятието „предприятие“ за чуждестранни работодатели, което води до неравно третиране спрямо германските работодатели.
Недопустимост на разширяване на приложното поле на Директива 96/71/ЕО така, че да се оправдае или наложи прилагането на спорните национални разпоредби.

Недопустимост на прилагането на немската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо работодатели, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командировани работници.
Недопустимост на различно третиране при изплащането на отпускното обезщетение и при задължението за предоставяне на информация между германски и чуждестранни работодатели.
Недопустимост на различно определяне на понятието „предприятие“ за целите на прилагането на колективните трудови договори спрямо чуждестранни работодатели.
Недопустимост на тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО като позволяващо или изискващо прилагането на спорните немски разпоредби.

Нарушение на свободното предоставяне на услуги чрез прилагане на немската система за отпуск и отпускни каси спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия
Недопустимост на национални разпоредби, които предвиждат по-дълъг платен отпуск от минималния, установен с Директива 93/104/ЕО, и различни процедури за изплащане на отпускните и за предоставяне на информация от чуждестранни работодатели
Директна дискриминация чрез различно определяне на понятието „предприятие“ за чуждестранни и местни работодатели, което води до неравнопоставено третиране на смесени предприятия
Недопустимост на разширяване на приложното поле на националните разпоредби въз основа на Директива 96/71/ЕО, когато тези разпоредби противоречат на разпоредбите на Договора

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради противоречие с членове 59 и 60 от Договора за ЕО (сега членове 49 и 50 ДФЕС).
Недопустимост на национални разпоредби, които предвиждат по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и по-обширни задължения за предоставяне на информация за работодатели, установени в други държави членки, поради противоречие с членове 59 и 60 от Договора за ЕО.
Недопустимост на национална разпоредба, която определя всички командировани работници като предприятие за целите на приложното поле на колективните трудови договори, докато за германските работодатели се прилага различно определение на предприятието, което води до различно третиране на смесени предприятия.
Недопустимост на тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО в смисъл, че позволява или изисква прилагането на разпоредби, които противоречат на членове 59 и 60 от Договора за ЕО.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускни към предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради противоречие с принципа на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командированите работници.
Недопустимост на различното третиране по отношение на изплащането на отпускните и задълженията за предоставяне на информация между германски и чуждестранни работодатели.
Недопустимост на определянето на понятието „предприятие“ по различен начин за чуждестранни работодатели, което води до неравно третиране спрямо германските работодатели.
Недопустимост на разширяването на приложното поле на германската система за отпуск и отпускни въз основа на Директива 96/71/ЕО, когато това противоречи на разпоредбите на Договора.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен годишен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командированите работници.
Недопустимост на различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и за предоставяне на информация от работодатели, установени в други държави членки, спрямо германските работодатели.
Недопустимост на различно определение на понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори, което води до по-неблагоприятно третиране на предприятия, установени в други държави членки.
Недопустимост на разширяване или разрешаване на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение въз основа на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО, ако тя противоречи на членове 59 и 60 от Договора.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на задължението за прилагане на по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, както и на различната процедура за изплащане на отпускното обезщетение и по-обширното задължение за предоставяне на информация за чуждестранните работодатели, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на различното определение на понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори спрямо чуждестранни работодатели, което води до дискриминация.
Недопустимост на разширителното тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО, което би позволило или изисквало прилагането на национални разпоредби, противоречащи на членове 59 и 60 от Договора.