Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-376/98: Германия/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 5 октомври 2000 г.
Явява ли се член 100а (понастоящем член 95 ЕО), член 57, параграф 2 и член 66 от Договора за ЕО подходящо правно основание за приемането на Директива 98/43/ЕО относно сближаването на законодателствата на държавите членки в областта на рекламата и спонсорството на тютюневи изделия?
Допустимо ли е Директива 98/43/ЕО да бъде приета с оглед на целите за защита на общественото здраве, когато член 129, параграф 4 от Договора за ЕО изключва хармонизацията в тази област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/98: Комисия/Франция, Съдебно решение от 5 октомври 2000 г.
Съставлява ли нарушение на Директива 93/38/ЕИО изкуственото разделяне на единен обект на множество договори за електрификация и улично осветление с цел избягване на праговете за прилагане на директивата?
Спазени ли са изискванията на Директива 93/38/ЕИО относно публикуването на обявления за поръчки и съобщения за възлагане на договори на общностно ниво?
Спазени ли са задълженията за недопускане на дискриминация между кандидатите съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/38/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/99: Imperial Tobacco и др., Съдебно решение от 5 октомври 2000 г.
Недействителна ли е Директива 98/43 на Съвета изцяло или частично поради:
(а) неадекватността на членове 57, параграф 2, 66 и 100а като правно основание;
(б) нарушение на основното право на свобода на изразяване;
(в) нарушение на принципа на пропорционалност;
(г) нарушение на принципа на субсидиарност;
(д) нарушение на задължението за мотивиране;
(е) нарушение на член 222 от Договора за ЕО и/или на основното право на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/98: University of Cambridge, Съдебно решение от 3 октомври 2000 г.
Когато член 1 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета, Директива 93/37/ЕИО на Съвета и Директива 93/36/ЕИО на Съвета („директивите“) се позовава на всяко тяло, „финансирано за по-голямата част от държавата или регионални или местни органи, или други органи, управлявани от публичното право“, кои средства следва да се включат в израза „финансирано ... от [един или повече възлагащи органи]“
По-специално, по отношение на плащания към субект като Университета в Кеймбридж, включва ли изразът:
(а) награди или субсидии, изплатени от един или повече възлагащи органи за подкрепа на изследователска дейност;
(б) възнаграждение, изплатено от един или повече възлагащи органи за предоставяне на услуги, включващи изследователска дейност;
(в) възнаграждение, изплатено от един или повече възлагащи органи за предоставяне на други услуги, като консултации или организиране на конференции;
(г) студентски стипендии, изплатени от местни образователни органи на университети във връзка с обучение на определени студенти?
Какъв процент или друго значение следва да се даде на израза „за по-голямата част“ в член 1 от директивите?
Ако изразът „за по-голямата част“ се определя като процент, ограничено ли е изчислението само до източниците на финансиране за академични и свързани с тях цели или следва да се включи и финансиране, получено във връзка с търговска дейност?
За какъв период следва да се извърши изчислението за определяне дали университетът е „възлагащ орган“ по отношение на конкретна обществена поръчка и как следва да се вземат предвид предвидими или бъдещи промени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/97: Gozza и др., Съдебно решение от 3 октомври 2000 г.
Следва ли разпоредбата на Директива 82/76/ЕИО, съгласно която както обучението на пълно работно време, така и обучението на непълно работно време по специализирана медицина трябва да бъде предмет на „подходящо възнаграждение“, да се тълкува така, че дори за периода, през който не са били приети конкретни правила от италианската държава, тя има пряко действие за специализиращите лекари, така че да им предоставя неограничено право спрямо компетентните органи на държавата да получат подходящо възнаграждение, съответстващо на извършената работа в хода на тяхното професионално обучение?
Ако се признае съществуването на посоченото право, какви са критериите за определяне на „подходящото възнаграждение“ както по отношение на дейностите по обучение на пълно работно време, така и на тези на непълно работно време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/98: Комисия/Франция, Съдебно решение от 26 септември 2000 г.
Задължително ли е предварителното публикуване на обявление за информация преди публикуването на всяка индивидуална обявление за обществена поръчка съгласно Директива 93/37?
Допустимо ли е използването на критерий, свързан с борбата с безработицата, като критерий за възлагане на обществена поръчка съгласно Директива 93/37?
Съвместимо ли е ограничаването на броя на поканените кандидати до максимум пет в процедура с ограничен достъп с изискванията на член 22, параграф 2 от Директива 93/37?
Допустимо ли е използването на обща препратка към националното законодателство (Code des Marchés Publics) като определяне на критериите за възлагане на обществена поръчка?
Съвместимо ли е обозначаването на обособените позиции чрез препратки към класификации на национални професионални организации с принципа на свободното предоставяне на услуги и член 59 от Договора?
Допустимо ли е изискването за доказателство за регистрация в Ordre des Architectes или други национални професионални квалификации като минимален стандарт за участие?
Спазени ли са задълженията за публикуване на информация за възлагане на договори и за предоставяне на писмени доклади съгласно Директиви 71/305 и 93/37?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-448/99: Комисия/Люксембург, Заключение от 21 септември 2000 г.
Неизпълнение на задължението за транспониране на член 8, параграф 3 от Директива 97/13/ЕО относно публикуването на информация относно условията, приложими към индивидуалните лицензи.
Неправилно транспониране на член 9, параграф 2 от Директива 97/13/ЕО относно определянето на разумни срокове и информирането на заявителя за решението по заявлението за лиценз в срок не по-дълъг от шест седмици.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/99: Erpelding, Съдебно решение от 14 септември 2000 г.
Може ли член 19 от Директива 93/16/ЕИО за улесняване на свободното движение на лекари и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други доказателства за формална квалификация да се прилага, в държава, която има разпоредби по този въпрос, в полза на кандидат с квалификация, придобита в друга държава членка, но която не е включена в списъка на специалните обучения, съдържащ се в член 7 от директивата, който иска разрешение, въз основа на обучението, което е получил в другата държава членка, да използва еквивалентно професионално звание в приемащата държава?
Ако не,
Дава ли член 10 от Директива 93/16/ЕИО на притежателите на академични звания, придобити в друга държава членка, само възможността да използват своето академично звание или, при необходимост, съкращението му, или, напротив, следва ли текстът на директивата да се тълкува в смисъл, че само академичното звание на езика на държавата, в която е присъдено, може да бъде разрешено, с изключение на еквивалентни звания, формулирани на езика и според терминологията на приемащата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/98: Mendes Ferreira и Delgado Correia Ferreira, Съдебно решение от 14 септември 2000 г.
Изисква ли член 3 от Директива 84/5/ЕИО задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства да покрива вреди, причинени на членове на семейството на застрахования или на водача на превозното средство, дори когато те се превозват безвъзмездно и когато възниква само гражданска отговорност без вина за реализиране на риска, или държавите членки могат да изключат изплащането на обезщетение в такива случаи?
Пречат ли член 1, параграф 2 и член 5, параграф 3 от Директива 84/5/ЕИО, изменена с Акта за присъединяване, на национални разпоредби, които определят максимални размери на обезщетение, по-ниски от минималните размери на покритие, предвидени в тези разпоредби, когато при липса на вина на водача на превозното средство, причинило произшествието, възниква само гражданска отговорност за реализиране на риска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.