Свободно предоставяне на услуги

Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че вследствие на прилагането му компетентният орган на държава членка на основание на действащата в тази държава членка затворена система за издаване на разрешения за предлагане на услуги в областта на хазартните игри не може да забрани на лицето — което предлага тези услуги и на което в друга държава членка вече е издадено разрешение за предоставянето им по интернет — да ги предоставя по интернет и в посочената по-горе първа държава членка?
Може ли тълкуването на член 49 EО, и по-специално на принципа на равнопоставеност и на произтичащото от него задължение за прозрачност, което Съдът дава по няколко дела, свързани с концесии, да се приложи и по отношение на процедурата за предоставяне на разрешение за предлагане на услуги в областта на хазартните игри в условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор?
В условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор удължаването на срока на разрешението на настоящия му притежател, без да се даде възможност на евентуални конкуренти да се съревновават с него, може ли да бъде подходящ и пропорционален начин на проявление на императивните съображения от общ интерес, които Съдът приема като основание за ограничаване на свободното движение в областта на предлагането на услуги, свързани с хазартни игри
В случай на утвърдителен отговор, при какви условия?
Има ли значение за отговора на трети въпрос, буква а) дали на втория въпрос се дава утвърдителен или отрицателен отговор?

1) Може ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която има за цел да овладее пристрастеността към хазартни игри, както и да се бори с измамите, и която действително допринася за постигането на тези цели, да се разглежда като ограничаваща свързаните със залагания дейности по последователен и систематичен начин, дори и ако притежателят или притежателите на изключително разрешение са оправомощени да правят предлагането на услугите си на пазара привлекателно, като въвеждат нови хазартни игри и като използват реклама
Запитващата юрисдикция следва ли да провери дали незаконните дейности, свързани с игрите, могат да представляват проблем в съответната държава членка, който би могъл да се отстрани с разрастването на разрешените и регламентирани дейности, и дали това разрастване не е в такъв мащаб, че да го направи несъвместимо с целта да се овладее посочената пристрастеност?
2) С оглед на прилагането на съвместима с член 49 ЕО правна уредба на държава членка относно хазартните игри националният съд трябва ли да проверява във всеки конкретен случай дали мярката за изпълнение, която има за цел да осигури спазването на тази правна уредба, може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и дали съответства на принципа на пропорционалност, доколкото тази мярка е необходим елемент, за да се осигури полезното действие на посочената правна уредба, и не съдържа никакво допълнително ограничение по отношение на ограничението, което следва от същата правна уредба
Оказва ли въздействие върху разрешаването на спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция, обстоятелството, че посочената мярка за изпълнение е приета вследствие на намесата на публичните органи, насочена към гарантиране на спазването на националната правна уредба, или на искане на частноправен субект в рамките на гражданско производство с оглед защита на правата, които той черпи от същата правна уредба?
3) Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която за организирането и рекламирането на хазартни игри прилага режим на изключителни права в полза само на един оператор и забранява на всеки друг оператор, включително и установен в друга държава членка, да предлага по интернет на територията на първата държава членка обхванати от посочения режим услуги?