Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-3/90: Bernini/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Съдебно решение от 26 февруари 1992 г.
1. Следва ли лице като г-жа Бернини, което е било наето на работа в една държава членка (в случая Нидерландия) като стажант в рамките на професионално обучение, при последващо заминаване да учи в държавата членка, на която е гражданин, да се счита за работник по смисъла на членове 48 и 49 от Договора за ЕИО и на Регламент (ЕИО) № 1612/68?
2. Следва ли съдебната практика на Съда, установена в решенията по дела 39/86 (Lair) и 197/86 (Brown), да се разбира в смисъл, че работник мигрант, в случай като настоящия, при който съществува (някаква) доказуема връзка по съдържание между характера на (действителната и ефективна) работа, извършвана преди това, и последващото обучение, запазва статута си на работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, дори ако не е станал неволно безработен (например когато работникът по собствена воля е прекратил предишната си дейност, за да учи) и ако започва обучение не непосредствено след приключване на предишната работа, а след значителен период от време?
5. Може ли отпускането на финансова помощ за обучение (като тази, предвидена в нидерландския Wet op de Studiefinanciering) на дете на работник по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се счита за социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от този регламент, когато работникът иначе би трябвало сам да поеме изцяло или частично разходите за издръжка и обучение на това дете и когато такава помощ води до доказуема финансова икономия за съответния работник?
Ако да, означава ли това, че детето на работника може да претендира самостоятелно право на финансова помощ за обучение в случай, че националните разпоредби на държавата членка (като нидерландското законодателство) предоставят такова право единствено на учещото се дете, а не на работещия родител
Съществува ли пълно право на финансова помощ за обучение или, например, само право, съответстващо на степента, в която отпускането на финансова помощ на детето води до доказуема финансова икономия за съответния работник
Има ли значение дали детето пребивава или не в държавата членка, в която работи съответният родител, при положение че националното законодателство на държавата членка (като нидерландското законодателство) не изисква пребиваване в държавата членка за децата на собствените си национални работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/89: Raulin/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Съдебно решение от 26 февруари 1992 г.
1. Пречи ли естеството на дейността на „oproepkracht“ („работник на повикване“) такова лице да бъде считано за работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО?
2. Има ли значение обстоятелството, че дадено лице е упражнявало или е търсило да упражнява икономическа дейност само за кратък период, например в рамките на „oproepcontract“ („договор на повикване“), за отговора на въпроса дали дейностите са с толкова малък мащаб, че могат да се считат за чисто незначителни и второстепенни, така че разпоредбите относно свободното движение на работници да не се прилагат?
3. При преценката дали дадено лице е работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО, трябва ли да се вземат предвид всички дейности, които работникът е упражнявал в рамките на Европейските общности, или само най-скоро упражняваните дейности в приемащата държава членка?
4. Може ли мигриращ работник, който (доброволно или неволно) е напуснал предишната си професия, за да учи с цел придобиване на нови умения за по-нататъшната си кариера, да запази статута си на работник по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, въпреки че няма връзка между предишните му дейности и избраното обучение, и може ли на това основание да претендира за същите социални предимства, каквито са предоставени на работник със същия статут, който е гражданин на приемащата държава?
5. Представлява ли изискването мигриращ студент да притежава разрешение за пребиваване, за да има право на система за помощи за разходите по обучението, при положение че такова изискване не се налага на студентите от приемащата държава, дискриминация, забранена по член 7 от Договора за ЕИО?
6. Произтича ли за гражданин на държава членка, който е приет за професионално обучение в друга държава членка, от съответните разпоредби на правото на Общността право на пребиваване в тази друга държава членка, за да може да премине професионалното обучение там
Ако да, може ли това право на пребиваване да се упражнява независимо от това дали е издадено разрешение за пребиваване от тази друга държава членка
Възможно ли е разрешението за пребиваване, издадено от националните органи на тази друга държава членка, да бъде предоставено при ограничителни условия относно целта и продължителността на престоя и наличието на достатъчно средства за издръжка?
7. Попада ли система за финансиране на обучението (като нидерландската WSF), в която не се прави разлика между помощ за разходите за достъп до курса и помощ за издръжка, изцяло или частично в обхвата на Договора за ЕИО (и по-специално членове 7 и 128 от него)?
Ако попада само частично, означава ли фактът, че системата за финансиране на обучението не прави посоченото разграничение, че гражданин на друга държава членка, който например отива да премине професионално обучение в Нидерландия, трябва да получи цялата сума на помощта за образователната вноска (както например е посочено в член 12, параграф 1, буква в) от нидерландската WSF) или само (пропорционална част от) сумата, на която съответното лице би имало право, ако разпоредбите на WSF относно размера на предоставяната помощ за обучение се прилагат изцяло към него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/91: Aguirre Borrell и др., Заключение от 26 февруари 1992 г.
1. Следва ли разпоредбите на Общността относно свободата на установяване, съдържащи се в член 52 и сл. от Договора за ЕИО и Директива 67/43/ЕИО, както и настоящото състояние на прилагане на член 57, параграф 1 от Договора, да се тълкуват в смисъл, че е възможно в една държава-членка гражданин на друга държава-членка, който притежава валидно издадено в страната си на произход квалификационно свидетелство, което не е признато в държавата, в която желае да се установи и упражнява професията на посредник при сделки с недвижими имоти, да подлежи на наказателни санкции?
2. Следва ли посоченото по-горе законодателство на Общността да се тълкува в смисъл, че член 57, параграф 1 от Договора, който възлага на Съвета задължението да приеме директиви за взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други доказателства за формална квалификация в разумен срок, и липсата на каквито и да било действия в това отношение по отношение на посредниците при сделки с недвижими имоти за период от 24 години, позволяват поддържането в държава-членка на изискването лице, което желае да упражнява тази професия и притежава необходимата квалификация в страната си на произход, да полага изпит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/89: Комисия/Италия, Заключение от 26 февруари 1992 г.
Нарушение на член 59 от Договора за ЕИО чрез въвеждане на дискриминационни изисквания за възлагане на обществени поръчки, които дават предимство на предприятия, установени в съответния регион.
Нарушение на член 22 от Директива 71/305/ЕИО чрез прилагане на критерии за подбор на кандидати, които дискриминират предприятия от други държави членки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/91: Комисия/Испания, Заключение от 6 февруари 1992 г.
Нарушение на задълженията по Директива 71/305/ЕИО относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителни работи, по-специално член 9 и членове 12–19, чрез възлагане на договор за строителни работи чрез частна процедура без публикуване на обявление за покана за участие в търг в Официален вестник на Европейските общности, без да са изпълнени условията за дерогация поради крайна спешност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-272/91: Комисия/Италия, Определение от 31 януари 1992 г.
Условията за допускане на временни мерки в случаи на твърдяно нарушение на задължения на държава-членка по Договора.
Значението на предходно съдебно решение за неизпълнение на аналогични задължения при преценката на искане за временни мерки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/90: Micheletti и др./Delegación del Gobierno en Cantabria, Заключение от 30 януари 1992 г.
Позволяват ли разпоредбите на член 3, буква в), член 7, член 52, член 53 и член 56 от Договора за ЕИО, както и на Директива 73/148/ЕИО на Съвета от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за движение и пребиваване в рамките на Общността за граждани на държавите членки по отношение на установяването и предоставянето на услуги, на държава членка да откаже на лице с двойно гражданство, когато едното гражданство е предоставено от държава членка, а другото от трета държава, правото да упражнява свободата на установяване само поради факта, че третата държава е мястото на неговото обичайно пребиваване, последно пребиваване или действително пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-328/90: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 30 януари 1992 г.
Нарушени ли са задълженията на държава членка по член 171 от Договора за ЕИО, когато тя не е предприела необходимите мерки за изпълнение на съдебни решения, с които е установено неизпълнение на задължения по Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.