Дело C-3/90: Bernini/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Съдебно решение от 26 февруари 1992 г.

1. Следва ли лице като г-жа Бернини, което е било наето на работа в една държава членка (в случая Нидерландия) като стажант в рамките на професионално обучение, при последващо заминаване да учи в държавата членка, на която е гражданин, да се счита за работник по смисъла на членове 48 и 49 от Договора за ЕИО и на Регламент (ЕИО) № 1612/68?

2. Следва ли съдебната практика на Съда, установена в решенията по дела 39/86 (Lair) и 197/86 (Brown), да се разбира в смисъл, че работник мигрант, в случай като настоящия, при който съществува (някаква) доказуема връзка по съдържание между характера на (действителната и ефективна) работа, извършвана преди това, и последващото обучение, запазва статута си на работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, дори ако не е станал неволно безработен (например когато работникът по собствена воля е прекратил предишната си дейност, за да учи) и ако започва обучение не непосредствено след приключване на предишната работа, а след значителен период от време?

5. Може ли отпускането на финансова помощ за обучение (като тази, предвидена в нидерландския Wet op de Studiefinanciering) на дете на работник по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се счита за социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от този регламент, когато работникът иначе би трябвало сам да поеме изцяло или частично разходите за издръжка и обучение на това дете и когато такава помощ води до доказуема финансова икономия за съответния работник?

Ако да, означава ли това, че детето на работника може да претендира самостоятелно право на финансова помощ за обучение в случай, че националните разпоредби на държавата членка (като нидерландското законодателство) предоставят такова право единствено на учещото се дете, а не на работещия родител

Съществува ли пълно право на финансова помощ за обучение или, например, само право, съответстващо на степента, в която отпускането на финансова помощ на детето води до доказуема финансова икономия за съответния работник

Има ли значение дали детето пребивава или не в държавата членка, в която работи съответният родител, при положение че националното законодателство на държавата членка (като нидерландското законодателство) не изисква пребиваване в държавата членка за децата на собствените си национални работници?