Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Неизпълнение на задължението за транспониране на членове 4, параграф 1, второ изречение, 4, параграф 2, 7, 11 и 14 от Директива 85/384/ЕИО
Неизпълнение на задължението за транспониране на член 7 от Директива 85/384/ЕИО относно списъка на дипломите, сертификатите и другите доказателства за формална квалификация
Незаконосъобразност на изискването за представяне на оригинал или заверено копие на дипломата като общо условие
Незаконосъобразност на изискването за представяне на удостоверение за националност и официален превод на всички документи
Прекомерно разширяване на признаването на придобити права чрез удължаване на преходния период
Забрана за архитектите, предоставящи услуги, да разполагат с инфраструктура в Италия
Изискване за задължителна регистрация на архитектите, предоставящи услуги, в регионалната професионална колегия
Неизпълнение на задължението за признаване на доказателства за формална квалификация в предвидения срок
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Трябва ли член 3 от Директива 68/360 от 15 октомври 1968 г., член 3 от Директива 73/148 от 21 май 1973 г. и Регламент № 2317/95 от 25 септември 1995 г., тълкувани в светлината на принципите на пропорционалност и недискриминация и правото на зачитане на семейния живот, да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат на границата да връщат чужденци, подлежащи на визов режим и съпрузи на граждани на Общността, които се опитват да влязат на територията на държава членка, без да притежават документ за самоличност или виза?
2. Трябва ли член 4 от Директива 68/360 и член 6 от Директива 73/148, тълкувани в светлината на член 3 от всяка от тези директиви и на принципите на пропорционалност и недискриминация и правото на зачитане на семейния живот, да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да откажат издаването на разрешение за пребиваване на съпруг/а на гражданин на Общността, който е влязъл на тяхна територия незаконно, и да издадат заповед за експулсирането му?
3. Трябва ли членове 3 и 4, параграф 3 от Директива 68/360, член 3 от Директива 73/148 и член 3, параграф 3 от Директива 64/221 от 25 февруари 1964 г. да се тълкуват в смисъл, че държавите членки не могат нито да откажат разрешение за пребиваване, нито да експулсират чуждестранен съпруг на гражданин на Общността, който е влязъл на националната територия законно, но чиято виза е изтекла към момента на подаване на молбата за издаване на това разрешение?
4. Трябва ли членове 1 и 9, параграф 2 от Директива 64/221 от 25 февруари 1964 г. да се тълкуват в смисъл, че чуждестранните съпрузи на граждани на Общността, които не притежават документи за самоличност или виза или чиято виза е изтекла, имат право да сезират компетентния орган, посочен в член 9, параграф 1, когато кандидатстват за първо разрешение за пребиваване или когато срещу тях е издадена заповед за експулсиране преди издаването на това разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
При обстоятелства, при които: (a) гражданин на държава членка, който е установен в тази държава членка и предоставя услуги на лица в други държави членки; и (b) има съпруг/а, който/която не е гражданин на държава членка; може ли съпругът/съпругата, който/която не е гражданин на държава членка, да се позове на (i) член 49 ЕО и/или (ii) Директива 73/148/ЕИО, за да получи право на пребиваване със своя съпруг/а в държавата членка на произход на съпруга/съпругата
Различен ли е отговорът на поставения въпрос, ако съпругът/съпругата, който/която не е гражданин на държава членка, косвено подпомага гражданина на държава членка при предоставянето на услуги в други държави членки чрез полагане на грижи за децата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Противоречи ли на Директива 93/37/ЕИО националното и регионалното законодателство, което позволява на строител (който притежава разрешение за строеж или одобрен устройствен план) да изпълнява инфраструктурни работи директно, чрез пълно или частично прихващане срещу дължимата вноска (член 11 от Закон № 10/77, членове 28 и 31 от Закон № 1150 от 17 август 1942 г., членове 8 и 12 от Закон № 60 на регион Ломбардия от 5 декември 1977 г.), като се има предвид строгите принципи за търгове, наложени на държавите членки от правото на Общността по отношение на всички обществени поръчки за строителство на стойност 5 милиона евро или повече?
Допустими ли са, независимо от горепосочените принципи относно търговете, споразумения между административните органи и частно лице (общо разрешени от член 11 от Закон № 241 от 7 август 1990 г.) от гледна точка на правото на Общността в области, в които процедурата е такава, че административните органи избират страна, с която да сключат договор за услуги, в случаи, когато такива услуги надвишават прага, определен от съответните директиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Следва ли понятието „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, така че при прилагането на тази разпоредба трябва да се прави разграничение между дейности на сдружението, осъществявани в обществен интерес, и други дейности, или е достатъчно самият факт, че сдружението може също да действа в интерес на предприятията, за да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на тази разпоредба по отношение на всички негови действия
Дали фактът, че общозадължителните правила, приети от съответната институция, са приети въз основа на законова правомощие и в качеството ѝ на специален законодател, е от значение по отношение на прилагането на правото на Общността в областта на конкуренцията?
1б) Ако отговорът на въпрос 1а) е, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, въпросът кога се преследва обществен интерес също ли се урежда от правото на Общността?
1в) Ако отговорът на въпрос 1б) е, че правото на Общността е релевантно, може ли приемането на общозадължителни правила от институция като Нидерландската адвокатска колегия въз основа на законова правомощие, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства между адвокати и представители на други професии, да се счита за преследване на обществен интерес по смисъла на правото на Общността?
2. Ако отговорите на първия въпрос сочат, че правило като Регламента... следва да се счита за решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), следва ли такова решение, доколкото приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства като разглежданото, да се счита за имащо за предмет или ефект ограничаване на конкуренцията на общия пазар и в това отношение засягащо търговията между държавите членки
Кои критерии на правото на Общността са релевантни за определянето на този въпрос?
3. Следва ли понятието „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че когато институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия, тази институция трябва също да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самата тя не осъществява икономическа дейност?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че институция като адвокатската колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такава институция с това положение, ако регулира отношенията на свързаните с нея адвокати с други участници на пазара на правни услуги по начин, който ограничава конкуренцията?
5. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита като цяло за сдружение на предприятия по смисъла на правото на Общността в областта на конкуренцията, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се прилага и за институция като адвокатската колегия, която приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно сътрудничеството между адвокати и представители на други професии?
6. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или предприятие или група предприятия, изключват ли член 3, буква г), втора алинея на член 5 и членове 85 и 86 от Договора за ЕО (сега членове 3, буква г), 10, 81 и 82 ЕО) възможността държава членка да предвиди, че (орган на) тази институция може да приема правила относно, inter alia, сътрудничеството между адвокати и представители на други професии, когато контролът от страна на съответния публичен орган върху такива правила се свежда до правомощието да ги отмени, без органът да може да приеме правило вместо тях?
7. Приложими ли са както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и тези относно свободата на предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата, или следва Договорът за ЕО да се тълкува в смисъл, че такава забрана трябва да съответства, например в зависимост от начина, по който заинтересованите желаят да организират сътрудничеството си, или на разпоредбите относно правото на установяване, или на тези относно свободата на предоставяне на услуги?
8. Представлява ли забрана за мултидисциплинарни партньорства, включващи адвокати и счетоводители като разглежданата, ограничение на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, или и на двете?
9. Ако отговорът на предходния въпрос е, че съществува едно или и двете от посочените ограничения, оправдано ли е разглежданото ограничение на основание, че представлява само „условие за продажба“ по смисъла на Keck и Mithouard и следователно няма дискриминация, или на основание, че отговаря на критериите, развити в тази връзка от Съда на Европейските общности, по-специално в решението Gebhard?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2001 г.
Възможно ли е орган, който разглежда искане за вписване в търговския регистър, без да е налице висящ съдебен спор, да бъде считан за национален съд по смисъла на член 234 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) а) Следва ли изразът „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото то действа в стопански интерес, така че за да се определи дали разпоредбата е приложима, трябва да се прави разграничение между дейностите на сдружението, насочени към защита на обществения интерес, и други дейности, или фактът, че едно сдружение може също да действа в стопански интерес, сам по себе си е достатъчен, за да се счита, че то като цяло представлява сдружение на предприятия по смисъла на разпоредбата
Има ли значение за прилагането на правилата на Общността в областта на конкуренцията, че общозадължителните правила, приети от съответния орган, са приети въз основа на правомощие, предоставено със закон, и в качеството на специален законодателен орган?
b) Ако на въпрос 1а) се отговори, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото то действа в стопански интерес, определя ли правото на Общността кога става въпрос за защита на обществения интерес и кога не?
c) Ако на въпрос 1б) се отговори, че правото на Общността играе роля в това отношение, може ли фактът, че орган като нидерландската адвокатска колегия въз основа на правомощие, предоставено със закон за гарантиране, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента, приема общозадължителни правила относно участието на адвокати в сътрудничество с представители на други професии, също да се счита за защита на обществения интерес по смисъла на правото на Общността?
2) Ако въз основа на отговорите на въпроси 1а), 1б) и 1в) се заключи, че и регулация като [Samenwerkingsverordening 1993] трябва да се счита за акт в рамките на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), трябва ли да се приеме, че такъв акт — доколкото установява общозадължителни правила относно сключването на сътрудничества като разглежданите тук с цел да се гарантира, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента — има за цел или резултат да ограничи конкуренцията в рамките на общия пазар и доколкото засяга търговията между държавите членки
Кои са релевантните критерии за преценка на този въпрос според правото на Общността?
3) Следва ли изразът „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че орган като нидерландската адвокатска колегия, ако трябва да се счита за сдружение на предприятия, също трябва да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самият той не извършва стопанска дейност?
4) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че орган като нидерландската адвокатска колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такъв орган с господстващото си положение, ако налага на присъединените адвокати задължение да действат на пазара на правни услуги по начин, който възпрепятства конкуренцията?
5) Ако орган като нидерландската адвокатска колегия за целите на прилагането на правилата на Общността в областта на конкуренцията като цяло трябва да се счита за сдружение на предприятия, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такъв орган като адвокатската колегия — който по отношение на сътрудничеството на адвокати с представители на други професии приема общозадължителни правила за гарантиране, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента — също попада в обхвата на тази разпоредба?
6) Ако орган като нидерландската адвокатска колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или като предприятие или група предприятия, възпрепятстват ли член 3, буква ж) [след изменението сега член 3, параграф 1, буква ж), ЕО], член 5, параграф 2 (сега член 10, параграф 2, ЕО), и членове 85 и 86 (сега членове 81 ЕО и 82 ЕО) държава членка да определи, че органът (или някоя от неговите инстанции) може да приема правила, които могат да се отнасят, наред с другото, до сътрудничеството на адвокати с представители на други професии, докато държавният надзор върху приемането на правилата е ограничен до правомощие за отмяна на такива разпоредби, без държавата да може да замести отменените със свои разпоредби?
7) Прилагат ли се както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата тук, или Договорът за ЕО следва да се тълкува в смисъл, че такава забрана, например в зависимост от начина, по който съответните лица реално ще организират сътрудничеството си, трябва да е в съответствие или с разпоредбите относно правото на установяване, или с разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги?
8) Представлява ли забрана за интегрирано сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата в настоящото дело ограничение на правото на установяване или на правото на свободно предоставяне на услуги, или ограничение и на двете права?
9) Ако от отговора на предходния въпрос следва, че става въпрос за едно от двете ограничения или и за двете ограничения, оправдано ли е съответното ограничение, тъй като представлява само „форма на продажба“ по смисъла, в който този израз се използва в решението по делото Keck и Mithouard (решение от 24.11.1993 г., съединени дела C-267/91 и C-268/91, Сборник I, стр. 6097), и не се касае за дискриминация, или е оправдано, тъй като отговаря на критериите за това, които Съдът е развил в други решения, по-специално в решението по делото Gebhard (решение от 30.11.1995 г., дело C-55/94, Сборник I, стр. 4165)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Дали децата на гражданин на Европейския съюз, които самите са такива граждани и които са се установили в началното образование по време на упражняване от техния баща (или родител) на права на пребиваване като работник в друга държава-членка, на която той не е гражданин („приемащата държава“), имат право да пребивават в приемащата държава, за да преминат общообразователни курсове там, съгласно член 12 от Регламент № 1612/68 на Съвета?
(б) Доколкото отговорът на предходния въпрос може да варира в обстоятелства, при които:
(i) родителите им са разведени;
(ii) само един родител е гражданин на Европейския съюз и този родител е престанал да бъде работник в приемащата държава;
(iii) децата не са сами граждани на Европейския съюз;
какви критерии следва да прилагат националните органи?
2. Когато децата имат право да пребивават в приемащата държава, за да преминат общообразователни курсове съгласно член 12 от Регламент № 1612/68 на Съвета, следва ли задължението на приемащата държава да „насърчава всички усилия, за да даде възможност на такива деца да посещават тези курсове при най-добри възможни условия“ да се тълкува като предоставящо на техния основен настойник, независимо дали е гражданин на Европейския съюз или не, право да пребивава с тях, за да улесни такова право, независимо от това, че:
(i) родителите им са разведени; или
(ii) бащата, който е гражданин на Европейския съюз, е престанал да бъде работник в приемащата държава?
3. (а) При фактическите обстоятелства по делото на г-н Баумбаст, има ли той, като гражданин на ЕС, пряко приложимо право на пребиваване в друга държава-членка на ЕС съгласно член 18 ЕО (бивш член 8а от Договора за ЕО) при обстоятелства, при които той вече не се ползва с права на пребиваване като работник по член 39 ЕО (бивш член 48 от Договора за ЕО) и не отговаря на условията за пребиваване в приемащата държава по която и да е друга разпоредба на правото на ЕС?
(б) Ако да, могат ли неговата съпруга и деца вследствие на това да се ползват с производни права на пребиваване, заетост и други права?
(в) Ако да, правят ли това на основание членове 11 и 12 от Регламент № 1612/68 или на друга (и ако да, коя) разпоредба на правото на ЕС?
4. (а) При положение че предходният въпрос бъде отговорен в неблагоприятен за гражданина на ЕС смисъл, запазват ли членовете на неговото семейство производните права, които те, като такива членове, първоначално са придобили при установяването си в Обединеното кралство с работник?
(б) Ако да, какви са приложимите условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Нарушение на задълженията по член 43 ЕО и член 56 ЕО чрез приемане и поддържане на национални разпоредби, които ограничават достъпа на граждани и дружества от други държави членки до капитала на приватизирани предприятия (дискриминационни ограничения, приложими само към граждани на други държави членки)
Нарушение на задълженията по член 43 ЕО и член 56 ЕО чрез въвеждане на национални режими, които предоставят на публичните органи специални правомощия за намеса в управлението и структурата на капитала на приватизирани предприятия (ограничения, приложими без разлика към национални и чуждестранни лица)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.