Свободно движение на хора

1) С оглед на естеството на NHS и нейното положение съгласно националното право, следва ли член 49 ЕО, в светлината на решенията Smits [и Peerbooms], Müller-Fauré [и van Riet], както и Inizan, да се тълкува в смисъл, че лицата, които имат обичайно пребиваване в Обединеното кралство, по принцип имат право съгласно правото на Общността да получават болнична помощ в други държави членки за сметка на NHS?
2) От съществено значение ли е за отговора на първия въпрос дали болничната помощ, предоставяна от NHS, сама по себе си представлява предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
3) Ако член 49 ЕО се прилага към NHS, може ли NHS или министърът да се позове като обективно основание за отказ на предварително разрешение за болнична помощ в друга държава членка на:
a) факта, че такова разрешение сериозно би нарушило системата на NHS, основана на управление на лечебните приоритети чрез списъци на чакащи;
b) факта, че такова разрешение би позволило на пациенти, които се нуждаят от по-малко спешна медицинска намеса, да получат предимство пред пациенти, които се нуждаят от по-спешно лечение;
c) факта, че такова разрешение би довело до изчерпване на средствата за плащания за по-малко спешно лечение на пациенти, които са готови да пътуват в чужбина, и би навредило на тези, които не желаят или не могат да пътуват в чужбина, или би увеличило разходите на NHS;
d) факта, че такова разрешение може да задължи Обединеното кралство да предостави допълнителни средства за бюджета на NHS или да ограничи обхвата на лечението, достъпно в рамките на NHS;
e) сравними разходи за лечение и свързани с него други разходи в друга държава членка?
4) При преценката дали лечението е достъпно „в разумен срок“ за целите на член 49 ЕО, до каква степен е необходимо или допустимо да се вземат предвид по-специално следните критерии:
a) списъци на чакащи;
b) клиничния приоритет, определен за лечението от съответния орган на NHS;
c) управлението на предоставянето на болнична помощ в съответствие с приоритети, чиято цел е най-доброто използване на ограничените ресурси;
d) фактът, че лечението в рамките на NHS се предоставя на мястото на предоставяне безплатно;
e) индивидуалното здравословно състояние на пациента, предходното и вероятното протичане на заболяването, заради което пациентът иска лечение?
5) За правилното тълкуване на член 22, параграф 1, буква в) от Регламент [№] 1408/71 и по-специално израза „в обичайния срок, необходим за получаване на съответното лечение“:
a) Идентични ли са критериите, които се прилагат, с тези, които се прилагат към въпросите за „разумния срок“ за целите на член 49 ЕО?
b) Ако не, до каква степен е необходимо или допустимо да се вземат предвид фактите, посочени в четвъртия въпрос?
6) В случай че държава членка е длъжна съгласно правото на Общността да финансира болнична помощ, предоставяна в други държави членки на лица, които имат обичайно пребиваване в първата държава членка, следва ли разходите за тази помощ да се изчисляват по член 22 от Регламент [№] 1408/71 с позоваване на законодателството на държавата членка, в която е предоставена помощта, или по член 49 ЕО с позоваване на законодателството на държавата членка по местоживеене?
Във всеки случай:
a) Какъв е точният обхват на задължението за плащане или възстановяване на разходите за болнична помощ, особено ако, както в случая с Обединеното кралство, тази помощ се предоставя на пациентите на мястото на предоставяне безплатно и не съществува национален тарифен списък за възстановяване на разходите за лечение на пациентите?
b) Ограничено ли е това задължение до действителните разходи за предоставяне на същото или еквивалентно лечение в първата държава членка?
c) Включва ли това задължение и задължение за възстановяване на разходите за пътуване и настаняване?
7) Следва ли член 49 ЕО и член 22 от Регламент [№] 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че налагат на държавите членки задължение да финансират болнична помощ в други държави членки независимо от бюджетните ограничения и, ако да, съвместими ли са тези изисквания с отговорността на държавите членки за организацията на здравеопазването и предоставянето на здравни грижи, призната в член 152, параграф 5 ЕО?