всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

Може ли една община, без обявяване на процедура за възлагане на обществена поръчка, да стане член на кооперативно дружество, включващо изключително други общини и сдружения на общини (наричано „чисто междуобщинско дружество“), с цел да му прехвърли управлението на мрежата си за разпространение на телевизионни програми, като се знае, че дружеството извършва основната част от дейността си единствено със своите членове и ги освобождава от техните задължения, както и че решенията във връзка с тези дейности се вземат от управителния съвет и от секторните съвети в границите на правомощията, делегирани им от последния, като те представляват органи, предвидени в учредителния акт и съставени от представители на публичните органи, и вземат решения с мнозинството на гласовете на тези представители?
Може ли да се счита, че контролът, упражняван върху решенията на кооперативното дружество по този начин — посредством органи, предвидени в учредителния акт — от всички членове на кооперативното дружество или от част от тях, в случая на оперативни сектори или подсектори, им позволява да упражняват върху него контрол, аналогичен на контрола, упражняван върху собствените им служби?
За да бъдe квалифициран като аналогичен, трябва ли този контрол да се осъществява индивидуално от всеки член или е достатъчно да се осъществява от мнозинството членове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.

Следва ли, при оттегляне на жалбата по член 226 ЕО и съгласно член 69, параграф 5 от Процедурния правилник, съдебните разноски да бъдат възложени на държавата членка, ако нейните действия са довели до оттегляне на жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.

Допустими ли са молбите за встъпване, подадени от Кралство Белгия, Република Латвия и Република Австрия в подкрепа на исканията на Кралство Испания в съответствие със съответните разпоредби на Процедурния правилник и Статута на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

1) При условията на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 приложим ли е предвиденият в тази директива срок на закрила и когато разглежданият обект никога не е бил закрилян в държавата членка, в която се иска закрила?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Трябва ли да се приеме, че националните разпоредби по смисъла на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 включват и разпоредбите на държавите членки относно закрилата на носителите на права, които не са граждани или юридически лица на Общността?
б) Съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 приложим ли е предвиденият в нея срок на закрила и спрямо обекти, които към 1 юли 1995 г. несъмнено отговарят на установените с Директива 92/100 критерии за закрила, но носителите на правата върху които не са граждани или юридически лица на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.

Следва ли да бъдат съединени делата поради свързаността на предмета им и на основание процесуалните правила на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.

Съвместимо ли е обединяването на производствата по делата с оглед на предмета им и съгласно процесуалните правила на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

1) Разполага ли второинстанционна юрисдикция, сезирана с въззивна жалба срещу решение, постановено от [Bács-Kiskun Megyei Bíróság, в качеството му на cégbíróság], по заявление за вписване на промяна в обстоятелствата, с правомощието да отправи преюдициално запитване по смисъла на член 234 ЕО, в случай че нито решението на [първоинстанционния] съд е постановено в състезателно производство, нито въззивното производство е било състезателно?
2) Ако се предположи, че второинстанционната юрисдикция има правомощието по силата на член 234 ЕО да сезира Съда с преюдициално запитване, трябва ли тази юрисдикция да се разглежда като юрисдикция от последна инстанция, спрямо която действа задължението по силата на този член да сезира Съда с въпрос относно тълкуването на общностното право?
3) Правомощието — което произтича пряко от член 234 ЕО — на унгарските юрисдикции да отправят преюдициално запитване ограничено ли е или може ли да бъде ограничено от разпоредба на националното право, която признава право на въззивно обжалване по смисъла на националното право на определение за преюдициално запитване, щом като по-горната национална въззивна юрисдикция може да измени определението, да отхвърли преюдициалното запитване и да разпореди на постановилата това определение юрисдикция да възобнови спряното производство по вътрешното право?
4) a) Ако търговско дружество, учредено и вписано в търговския регистър в Унгария по силата на унгарското право, желае да премести своето седалище в друга държава — членка на Европейския съюз, урежда ли се този въпрос от общностното право или при липсата на хармонизация изключително се прилагат разпоредбите на националното право на всяка държава членка?
б) Може ли унгарско дружество да поиска преместването на своето седалище в друга държава — членка на Европейския съюз, като се позовава пряко на общностното право (в случая на членове 43 [ЕО] и 48 [ЕО])
При положителен отговор, може ли такова преместване да бъде подчинявано — независимо дали от „държавата по произход“ или от „държавата домакин“ — на някакво условие или разрешение?
в) Трябва ли членове 43 [ЕО] и 48 [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, с което или която се прави разграничение между търговските дружества, що се отнася до упражняването на техните права според държавата членка, в която се намира тяхното седалище, е несъвместимо/несъвместима с общностното право?
[г)] Трябва ли членове 43 [ЕО] и 48 [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, което или която възпрепятства възможността едно унгарско дружество да премести своето седалище в друга държава — членка на Европейския съюз, е несъвместимо/несъвместима с общностното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

Допуска ли член 20, параграф 1 от Директива 2003/54/ЕО разпоредба като § 110, алинея 1, точка 1 от Закона за електро- и газоснабдяването (EnWG), която освобождава определени оператори на енергоснабдителни мрежи от задължението да предоставят свободен достъп до тези мрежи на трети лица поради съображението, че мрежите са разположени в пространствено обособен район на предприятие и са предназначени основно за транспортиране на енергия в рамките на предприятието и към свързани предприятия, без да е доказано, че свободният достъп на трети лица ще доведе до прекомерни усложнения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

1) Трябва ли член 56 ЕО, във връзка с член 58, параграф 1 ЕО, да се тълкува в смисъл, че забранява правна уредба на държава-членка, която като предвижда за предприятията за колективно инвестиране с фискален характер компенсация, предназначена да се вземе предвид удържаният при източника от друга държава-членка данък върху дивидентите, платени на посочените предприятия, ограничава […] посочената компенсация:
a) до размера, до който физическо лице с местопребиваване в Нидерландия би могло да приспадне съгласно договор, сключен в данъчната сфера с тази друга държава-членка;
б) ако и доколкото акционерите на предприятията за колективно инвестиране с фискален характер са физически лица, които нямат местопребиваване в Нидерландия или са предприятия, които не подлежат на облагане с нидерландския корпоративен данък?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен или отчасти утвърдителен:
a) Отнася ли се понятието „преки инвестиции“ по смисъла на член 57, параграф 1 ЕО до притежаването на пакет акции, издадени от дадено дружество, когато притежателят им ги използва само за инвестиционни цели и размерът на този пакет не му позволява упражняването на решаващо влияние върху управлението или контрола на това дружество?
б) След като ограничението върху движението на капитали, свързано с данъчно облагане, е незаконосъобразно, ако засяга транснационални операции в рамките на [Европейската] общност, незаконосъобразно ли е то съгласно член 56 ЕО и ако същите операции при равни други условия са били осъществени към и от трети държави?
в) Ако отговорът на втория въпрос, буква б) е отрицателен, трябва ли член 56 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничение от държава-членка на данъчна компенсация за предприятие за колективно инвестиране с фискален характер […], предназначена да се вземе предвид удържаният при източника от трета държава данък върху дивидентите, платени на това предприятие, когато посоченото ограничение е обосновано с обстоятелството, че акционерите на посоченото предприятие не са само местни за въпросната държава-членка лица?
3) Важно ли е за отговора на предходните въпроси да се има предвид обстоятелството, че:
а) данъчната удръжка, направена в друга държава върху дивидентите, платени от тази държава, е по-висока от удръжката върху преразпределените дивиденти на чуждестранните акционери в държавата-членка, където е установено предприятието за колективно инвестиране с фискален характер;
б) чуждестранните акционери на предприятието за колективно инвестиране с фискален характер са с местопребиваване или са установени в държава, с която държавата-членка по установяване на това предприятие е сключила договор, предвиждащ приспадане на направените удръжки при източника върху дивидентите при условията на взаимност;
в) чуждестранните акционери на предприятието за колективно инвестиране с фискален характер са с местопребиваване или са установени в друга държава — членка на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

Трябва ли член 13, параграф 2, буква a) от Регламент […] № 1408/71 […] да се тълкува ограничително в смисъл, че допуска правото на семейни надбавки в държавата по пребиваване (Федерална република Германия) на майка, отглеждаща сама своите деца, която поради възрастта на последните не получава семейни надбавки в държавата по заетостта (Кралство Нидерландия)?
Отговорът на предходните въпроси зависи ли от това дали заинтересованото лице се завръща в семейното си жилище след края на всеки работен ден?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form