Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Дали Tribunal Català de Contractes del Sector Públic следва да се квалифицира като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС, въпреки че обжалването пред този орган не е единственият способ за правна защита, а представлява алтернативен способ наред с обжалването по съдебен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че той се прилага без ограничения към професията фармацевт, без характерният за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствени продукти, отпускани с т.нар. „бяла рецепта“ — т.е. такива, които не се поемат от националната здравна служба, а които се заплащат изцяло от купувача?
Трябва ли членове 102 ДФЕС и 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията фармацевт, доколкото фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор с Националната здравна служба, е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от безспорната специфика на фармацевтичната професия, която произтича от обществения интерес за опазване на здравето на гражданите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, да се разбират и тълкуват в смисъл, че когато държава членка изключи от режима на гарантиране вложителите в кредитна институция, притежаващи издадени от същата институция дългови ценни книжа (депозитни сертификати), това изключение е приложимо единствено в случаите, в които депозитните сертификати разкриват (притежават) всички характеристики на финансов инструмент по смисъла на Директива 2004/39 (също и предвид други актове на Съюза, като например Регламент № 25/2009 на Европейската централна банка), включително възможността да бъдат търгувани на вторичния пазар?
Ако съответната държава членка избере да транспонира Директиви 94/19 и 97/9 в националното си право така, че схемите за защита на вложителите и на инвеститорите да са уредени в един и същ законодателен акт (един и същ закон), следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 2, параграф 2 от Директива 97/9, с оглед на член 2, параграф 3 от Директива 97/9, да се разбират и тълкуват в смисъл, че титулярите на депозитни сертификати и на облигации не могат да не бъдат обхванати от нито една от схемите за защита (гарантиране) за целите на посочените директиви?
С оглед на факта, че съгласно националната правна уредба нито една от възможните схеми за защита, предвидени в Директиви 94/19 и 97/9, не е приложима спрямо титулярите на депозитни сертификати и на облигации, издадени от кредитна институция:
а) разпоредбите на член 3, параграф 1, член 7, параграф 1 (изменен с Директива 2009/14) и член 10, параграф 1 от Директива 94/19, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 1, параграф 1 от същата директива, в който се дава определение на понятието „депозит“, в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение от създадения от държавата [членка] и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган;
б) член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 97/9 в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение срещу създадения от държавата [членка] и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган?
в) при утвърдителен отговор на посочените по-горе (в букви a) и б) въпроси, коя от двете възможни схеми за защита следва да избере да приложи националният съд, когато се произнася по спор между частноправен субект и кредитна институция, в който е встъпил създаденият от държавата [членка] гаранционен орган, отговарящ за управлението на схемите за защита на вложителите и на инвеститорите?
Следва ли разпоредбите на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 97/9 (във връзка с приложение I към посочената директива) да се разбират и тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която схемата за обезщетяване на инвеститорите не е приложима спрямо онези от тях, които притежават дългови ценни книжа, издадени от кредитна институция, поради вида на финансовите инструменти (дългови ценни книжа) и предвид факта, че застрахованото лице (кредитната институция) не е прехвърлила, нито използвала паричните средства или ценните книжа на инвеститорите без тяхно съгласие
Фактът, че емитентът — кредитната институция, издала дълговите ценни книжа — е същевременно и попечител на тези финансови инструменти (посредник) и че инвестираните парични средства не са отделени от останалите средства, с които разполага кредитната институция, от значение ли е за тълкуването на посочените по-горе разпоредби от Директива 97/9 с оглед на защитата на инвеститорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Когато изрично одобрява предвиждано придобиване по смисъла на член 15а от Директива 92/49, може ли компетентният орган да издаде това одобрение с определени органичения или изисквания въз основа на националното законодателство
В това отношение има ли значение дали тези органичения или изисквания се основават на поети от заявителя ангажименти по смисъла на съображение 3 от Директива 2007/44?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли наложените от компетентния орган ограничения или изисквания да бъдат необходими в смисъл, че без тях този орган би бил длъжен въз основа на оценката според критериите по член 15б, параграф 1 от Директива 92/49 да се противопостави на предвижданото придобиване?
Ако налагането на ограничения или изисквания е допустимо, член 15б, параграф 1 от Директива 92/49 дава ли основание на компетентния орган да налага изисквания във връзка с придобиването, които са свързани с корпоративното управление на предприятието, в което ще бъде извършено придобиването, като например надзорният съвет да се формира по „двустепенна система“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Може ли националният съд да тълкува понятието „публичноправен субект“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива [2006/112], като се позове на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива [2004/18]?
2) Съответства ли на понятието „публичноправен субект“, действащ в качеството си на публичен орган по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива [2006/112], образувание, учредено под формата на акционерно дружество с изцяло публичен капитал, притежаван на 100 % от Азорския автономен регион, с предмет консултантски и управленски услуги в областта на регионалната система на здравеопазване с оглед организацията и рационализацията на тази система, като въпросните услуги се предоставят по програмни договори, сключени с посочения регион, който по делегация упражнява правомощия в тази област и на когото е възложено първоначално задължението да предоставя публичната услуга по здравеопазване?
3) В контекста на разпоредбите на посочената директива може ли насрещната престация, получавана от въпросното дружество, изразяваща се в предоставянето на необходимите финансови средства за изпълнението на програмните договори, да се счита за възнаграждение за извършените услуги за целите на облагане с ДДС?
4) При утвърдителен отговор, въпросното дружество отговаря ли на необходимите изисквания, за да се ползва от освобождаване от ДДС съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива [2006/112]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането на Директива 2013/34/ЕС, доколкото тя ограничава възможността на държавите членки да налагат допълнителни счетоводни изисквания на малките предприятия и допуска освобождаване от принципа за „предимство на съдържанието пред формата“?
Съответства ли Директива 2013/34/ЕС на принципа на субсидиарност, като предвижда хармонизирани правила за финансовите отчети на предприятията на равнището на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на Директива 2013/34/ЕС, по-специално относно ограниченията за допълнителни счетоводни изисквания и възможността за освобождаване от принципа за „предимство на съдържанието пред формата“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и Директива 2005/36 […] да се тълкуват в смисъл, че са приложими, в случай че белгийски гражданин, който пребивава в Белгия и не е упражнявал професионална дейност в друга държава членка, се позовава в подкрепа на молбата си за участие в конкурс за назначаване на съдебни помощници в белгийския Cour de cassation на [диплома за завършена едногодишна магистратура, издадена от френски университет]?
2) Представлява ли регламентирана професия по смисъла на член 3 от Директива 2005/36 […] длъжността съдебен помощник в белгийския Cour de cassation, за която член 259 duodecies от Code judiciaire предвижда, че за назначаването се изисква кандидатът да е доктор или бакалавър по право?
3) Представлява ли длъжността съдебен помощник в Cour de cassation […] заетост в публичната администрация по смисъла на член 45, параграф 4 ДФЕС и при това положение изключено ли е прилагането на членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и на Директива 2005/36 […] по силата на посочения член 45, параграф 4?
4) Ако в случая са приложими членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и Директива 2005/36 […], трябва ли тези правни норми да се тълкуват в смисъл, че не допускат конкурсната комисия за назначаване на съдебни помощници в Cour de cassation да постави като условие за участие в конкурс притежаването на диплома за доктор или бакалавър по право, издадена от белгийски университет, или признаването от Френската общност, компетентна в областта на образованието, на [диплома за завършена едногодишна магистратура] за равностойна на получена от белгийски университет образователна степен доктор, бакалавър или магистър?
5) Ако в случая са приложими членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и Директива 2005/36 […], трябва ли тези правни норми да се тълкуват в смисъл, че налагат задължение на конкурсната комисия за назначаване на съдебни помощници в Cour de cassation да сравни произтичащата от дипломите и от професионалния опит на жалбоподателя квалификация с тази, която произтича от получена от белгийски университет образователна степен доктор или бакалавър по право, и при необходимост да му наложи компенсационна мярка по член 14 от Директива 2005/36?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 39 ЕО да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която данъчнозадълженото лице извършва дейност като заето лице, трябва при облагането с данък върху доходите да взема предвид личното и семейното положение на това лице в случай, в който i) данъчнозадълженото лице е работило в тази държава членка само част от данъчната година, докато е живяло в друга държава членка; ii) то е получило целия или почти целия си доход през този период в държавата по месторабота; iii) в течение на релевантната година то е заминало да работи и да живее в друга държава; и iv) като се има предвид цялата данъчна година, то не е получило целия или почти целия си доход в първата държава по месторабота?
Ще бъде ли отговорът на първия въпрос по-различен, ако държавата, в която работникът е заминал да живее и да работи в течение на данъчната година, не е държава — членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Кои съществени елементи от договорни отношения като разглежданите в главното производство следва да бъдат взети предвид, за да се определи дали тези правоотношения трябва да бъдат квалифицирани като предлагане на работници за наемане на работа по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71?
Трябва ли глава 1, параграфи 2 и 13 от приложение X към Акта за присъединяване от 2003 г. да се тълкува в смисъл, че Република Австрия има право да ограничи предлагането на работници за наемане на работа на територията на страната на основание глава 1, параграф 2 от посоченото приложение, дори и в случаите, когато предлагането не се отнася до чувствителен сектор по смисъла на глава 1, параграф 13 от споменатото приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 51, първа алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че упражняваните от SOA дейности по сертифициране са свързани с упражняването на публична власт по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-специално членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите, закрепени в Директива 2006/123, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която предвижда, че седалището на SOA трябва да се намира на територията на страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.