всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Социална сигурност

Социална сигурност

Дело C-215/00: Rydergård, Съдебно решение от 21 февруари 2002 г.

Може ли лице в положението на Петра Райдегорд да се счита за лице, което е било на разположение на службите по заетостта по смисъла на член 69, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 за дните от периода на безработица, през които е било възпрепятствано да упражнява трудова дейност поради грижи за болно дете, и зависи ли тази преценка от съдържанието на националното законодателство?
Изисква ли член 69, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 лицето, търсещо работа, да е било на разположение на службите по заетостта за непрекъснат период от четири седмици непосредствено преди заминаването си в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-224/98: D’Hoop, Заключение от 21 февруари 2002 г.

Следва ли член 39 ЕО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че член 36 от Кралския указ от 25 ноември 1991 г. не може да препятства белгийски студент, който е завършил средното си образование в учебно заведение в държава членка, различна от Белгия, и търси първата си работа, да получи преходно обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-28/00: Kauer, Съдебно решение от 7 февруари 2002 г.

Следва ли член 94, параграфи 1—3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се преместват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 на Съвета от 2 юни 1983 година, изменен с Регламент (ЕИО) № 1249/92 на Съвета от 30 април 1992 година, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, съгласно която за целите на пенсионното осигуряване периодите на отглеждане на дете в страната се считат за заместващи осигурителни периоди, но такива периоди в държава — членка на ЕИП (в случая Белгия), се считат за такива само ако са настъпили след влизането в сила на това споразумение (1 януари 1994 г.) и освен това само при условие, че за съответното дете е налице право на парично обезщетение по майчинство по (австрийския) Allgemeines Sozialversicherungsgesetz (Общ закон за социалното осигуряване) (ASVG) или друг (австрийски) федерален закон или на обезщетение по майчинство по (австрийския) Betriebshilfegesetz?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-471/99: Martínez Domínguez и др., Заключение от 7 февруари 2002 г.

1. Следва ли член 77, параграф 2, буква б) във връзка с член 79, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че семейните надбавки за издържаните деца на пенсионери, които са придобили право на пенсия в държава членка не само по законодателството на тази държава членка, а по координиращите разпоредби на европейското социално право, трябва да се изплащат като пълна помощ, когато правото на пенсия от държавата, която не е държава на пребиваване, продължава да съществува за периоди или само от период, за който няма (или вече няма) право на семейна помощ, предвидена в законодателството на държавата на пребиваване, поради това че е надвишена възрастова или доходна граница или не е било подадено заявление?
2. Следва ли член 78, параграф 2, буква б) във връзка с член 79, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че семейните надбавки за сираци на починал работник или самостоятелно заето лице, за които е било приложимо законодателството на няколко държави членки, трябва да се изплащат като пълна помощ, когато няма право на сирашка пенсия в държава членка, чието законодателство е било приложимо, било само по законодателството на тази държава членка, било по координиращото законодателство на европейското социално право, и правото на сирашка пенсия от държавата, която не е държава на пребиваване, продължава да съществува за периоди или само от период, за който няма (или вече няма) право на семейна помощ, предвидена в законодателството на държавата на пребиваване, поради това че е надвишена възрастова или доходна граница или не е било подадено заявление.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-255/99: Humer, Съдебно решение от 5 февруари 2002 г.

Явява ли се помощта под формата на аванс за издръжка, предвидена в австрийския федерален закон за предоставяне на аванси за издръжката на деца (Unterhaltsvorschussgesetz 1985), семейна помощ по смисъла на член 4, параграф 1, буква (h) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социално осигуряване към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, и следователно приложим ли е член 3 от този регламент относно равното третиране в такъв случай?
Тълкуват ли се членове 73 и 74 от Регламент № 1408/71 в смисъл, че дават право на дете от брак, което пребивава с майка си в държава членка, различна от Австрия, а бащата пребивава в Австрия и работи там или е безработен и получава обезщетение за безработица по австрийското законодателство, да получи аванс за издръжка съгласно Unterhaltsvorschussgesetz?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/99: Kaske, Съдебно решение от 5 февруари 2002 г.

Прилага ли се решението на Съда на Европейските общности по дело Rönfeldt и към случай, при който работник мигрант е упражнил „свободата на движение“ (или по-точно я е предвидил) преди влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 1408/71, но също така и преди Договорът за ЕО да влезе в сила в неговата държава по произход, тоест по време, когато той все още не е можел да се позовава на член 39 и сл. ЕО (преди това член 48 и сл.) в държавата по заетост?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Означава ли прилагането на решението по дело Rönfeldt към застрахователния риск безработица, че работник мигрант може да се позовава на по-благоприятно правно положение от това по Регламент № 1408/71, произтичащо от двустранна конвенция между две държави членки на Европейския съюз (в случая Австро-германската конвенция за осигуряване при безработица) за целия период на упражняване на свободата на движение по смисъла на член 39 и сл. ЕО (преди това член 48 и сл.), и по-специално и за искове, предявени след завръщането от държавата по заетост в държавата по произход?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Трябва ли такива искове да се преценяват съгласно (по-благоприятната) конвенция само доколкото се основават на осигурителни периоди по задължително осигуряване за безработица, придобити преди влизането в сила на Регламент № 1408/71 в държавата по заетост (в случая 1 януари 1994 г.)?
Ако отговорът на първия или втория въпрос е отрицателен или ако отговорът на третия въпрос е положителен:
Допустимо ли е от гледна точка на забраната за дискриминация по член 39 ЕО (преди това член 42 от Договора за ЕО) във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71, ако държава членка предвижда в своята правна система, по отношение на зачитането на осигурителни периоди, придобити в друга държава членка, по-благоприятна разпоредба от Регламент № 1408/71 (в случая отпадане на изискването за непосредствено предхождащо осигуряване по смисъла на член 67, параграф 3 от Регламент № 1408/71), но обвързва прилагането ѝ – освен в случая на събиране на семейство – с 15-годишно пребиваване в тази държава преди придобиването на осигурителните периоди в другата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/00: Gottardo, Съдебно решение от 15 януари 2002 г.

Длъжни ли са компетентните органи по социалното осигуряване на една държава членка, въз основа на задълженията си по член 39 ЕО, да вземат предвид, за целите на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигурителни периоди, завършени в трета държава от гражданин на втора държава членка, при положение че при идентични условия на внасяне на осигурителни вноски тези компетентни органи вземат предвид такива периоди, когато са завършени от граждани на първата държава членка въз основа на двустранна международна конвенция, сключена между тази държава членка и третата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-366/99: Griesmar, Съдебно решение от 29 ноември 2001 г.

Попадат ли пенсиите, предоставяни по схема като френската схема за пенсиониране на държавни служители, в обхвата на член 119 от Договора за ЕО (членове 117—120 от Договора за ЕО са заменени с членове 136 ЕО—143 ЕО) и, ако да, нарушава ли принципа на равно заплащане разпоредбата на член L. 12, буква б) от Кодекса за гражданските и военните пенсии, като предоставя служебен стаж за отглеждане на деца само на жените държавни служители, но изключва от това право мъжете държавни служители, които могат да докажат, че са поели отговорността за отглеждането на децата си, с оглед на изискванията на член 6, параграф 3 от Споразумението по социалната политика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-290/00: Duchon, Заключение от 22 ноември 2001 г.

1. Попада ли в обхвата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 от 14 юни 1971 г. относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 от 2 юни 1983 г., изменен с Регламент (ЕИО) № 1249/92 от 30 април 1992 г., положението на наето лице, което като гражданин на държава, която сега е държава членка, е било наето преди присъединяването на тази държава в друга държава членка и е претърпяло там трудова злополука, когато съответното лице подава заявление за пенсия за професионална нетрудоспособност след присъединяването на държавата членка и трудовата злополука може да има за последица придобиване на право на пенсия за професионална нетрудоспособност?
Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително:
2. Следва ли членове 48, параграф 2 и 51 от Договора за ЕО (сега членове 39, параграф 2 и 42 ЕО) и Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които за да не се прилага изискването за квалификационен период за обезщетение, произтичащо от осигурителен случай на намалена работоспособност, изискват не само осигурителният случай да е резултат от трудова злополука, но и осигурителният случай да е настъпил по отношение на лице, което е било задължително осигурено към институция за пенсионно осигуряване по (австрийския) Allgemeines Sozialversicherungsgesetz (Общ закон за социалното осигуряване – ASVG) или друг (австрийски) федерален закон или е било частно осигурено по член 19a от (австрийския) Allgemeines Sozialversicherungsgesetz (ASVG) и поради това не обхващат трудови злополуки, настъпили по време на заетост в други държави членки?
3. Следва ли членове 48, параграф 2 и 51 от Договора за ЕО (сега членове 39, параграф 2 и 42 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че не допускат член 9а от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и национални разпоредби, които изключват по принцип всяко удължаване на референтния период по отношение на периода, през който се получава пенсия, или ограничават такова удължаване до случаите на право на пенсия, произтичаща от задължителното осигуряване за трудова злополука на съответната държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/00: Rydergård, Заключение от 25 октомври 2001 г.

1. Може ли лице в положението на Петра Ридергорд да се счита за било на разположение на службите по заетостта по смисъла на член 69, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 за дните от периода на безработица, през които е било възпрепятствано да упражнява трудова дейност поради необходимостта да се грижи за болно дете, и зависи ли тази преценка от съдържанието на националното законодателство?
2. Изисква ли член 69, параграф 1 [от Регламент № 1408/71] лицето, търсещо работа, да е било на разположение на службите по заетостта за непрекъснат период от четири седмици непосредствено преди заминаването си в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14142434445116 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form