всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Трябва ли член 60, параграф 1, второ изречение от Регламент № 987/2009 […] да се тълкува в смисъл, че държава членка с вторична компетентност (Австрия) следва да заплати на родител, който пребивава и упражнява трудова дейност в държавата членка с първична компетентност (Германия) по смисъла на член 68, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, диференцираща добавка като семейно обезщетение в размер на разликата между обезщетението за родител, което се заплаща в държавата с първична компетентност, и зависещото от дохода Kinderbetreuungsgeld (обезщетение за отглеждане на дете), предоставяно в другата държава членка, ако и двамата родители пребивават заедно със своите деца в държавата членка с първична компетентност и само единият родител упражнява дейност като трансграничен работник в държавата членка с вторична компетентност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Изчислява ли се зависещото от дохода Kinderbetreuungsgeld въз основа на действително реализирания доход в държавата по месторабота (Германия) или въз основа на дохода, който може да бъде получен хипотетично от упражняване на сравнима трудова дейност в държавата членка с вторична компетентност (Австрия)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

Следва ли член 6, параграф 1 от Решение № 3/80, при съобразяване на член 59 от Допълнителния протокол, да се тълкува в смисъл, че не допуска законова уредба на държава членка като член 4a от [TW], въз основа на която одобрено допълващо обезщетение се отнема, когато получаващото го лице се премести в Турция, независимо че това лице самó е напуснало територията на държавата членка
Във връзка с това от значение ли е обстоятелството, че към момента на напускането на държавата членка заинтересованото лице повече няма право на пребиваване на основание на правната уредба относно асоциирането, но притежава разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС
В това отношение от значение ли е обстоятелството, че съгласно националното законодателство заинтересованото лице има възможност в срок от една година след напускането на държавата членка да се върне в нея, като поиска отново да му бъде отпуснато допълнително обезщетение, като тази възможност продължава да е налице, докато посоченото лице разполага с разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

Неизпълнение на задължения, произтичащи от членове 13, 14 и 50 от Директива 2005/36/ЕО и приложение VII към нея, поради обвързване на процедурата за признаване на професионални квалификации с допълнителни изисквания към съдържанието на удостоверенията и с компенсационни мерки без предварителна преценка за евентуалното наличие на съществени различия с националното обучение, както и въвеждане на дискриминационни условия спрямо кандидатите, придобили квалификация в друга държава членка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Трябва ли разпоредбите на членове 6 и 16 от [Директива 2003/88] да се тълкуват в смисъл, че предвиждат гъвкаво определен референтен период или че оставят свобода на държавите членки да го уредят като гъвкав или фиксиран период?
2) В случай че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиждат гъвкав референтен период, може ли посочената в член 17 възможност за дерогация на член 16, буква б) да се отнася не само до продължителността на референтния период, но и до неговото гъвкаво определяне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли клаузите на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат система на данъчно облагане на държава членка, която предвижда, че с цел да не бъде пропуснат нито един елемент от облагаемата данъчна основа скритите, все още нереализирани капиталови печалби от дружествени права (незабавно) се облагат с данък в случаите, когато гражданин на тази държава членка, който първоначално е неограничено данъчнозадължено лице в нея, премества местоживеенето си от тази държава в Швейцария, а не в държава — членка, или в държава, спрямо която се прилага ЕИП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Трябва ли член 87, параграф 8 от [Регламент № 883/2004] да се тълкува в смисъл, че лице, което преди 1 май 2010 г. е започнало да извършва дейност като заето лице в Люксембург и като самостоятелно заето лице в Белгия, трябва, за да бъде подчинено на приложимото законодателство съгласно [Регламент № 883/2004], да подаде изрично искане в този смисъл, дори и да не е било обект на каквото и да било социално осигуряване в Белгия преди 1 май 2010 г. и да е било подчинено на белгийското законодателство относно социалното осигуряване на самостоятелно заетите лица само със задна дата след изтичане на тримесечния срок, който започва на 1 май 2010 г.
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, води ли искането, посочено в член 87, параграф 8 от [Регламент № 883/2004], подадено при описаните по-горе обстоятелства, до прилагане с обратно действие на законодателството на компетентната държава съгласно [Регламент № 883/2004], считано от 1 май 2010 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Компетентен ли е съдът на Европейския съюз да постановява декларации с общ или принципен характер относно валидността или прилагането на актове на Съюза?
Допустимо ли е съдът на Европейския съюз да задължава институциите на Съюза да предприемат конкретни действия чрез разпореждания или инджункции?
Спазени ли са процесуалните предпоставки за допустимост на иск за установяване на бездействие по член 265 ДФЕС, включително относно срока за обжалване и поканата към институцията да действа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Компетентни ли са съдилищата на Европейския съюз да постановят установително решение относно дискриминационния ефект на правен акт на Съюза?
Допустимо ли е искане до съда на Съюза за даване на задължителни указания към институция относно предприемане на конкретни действия?
Какви са последиците от неспазване на преклузивния срок за предявяване на иск за установяване на неправомерно бездействие по член 265 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Изисква ли Регламент № 883/2004, и по-специално член 67 от него, разгледан във връзка с член 11, параграф 2, дадено лице да бъде заето […] в компетентната държава членка или алтернативно да получава парично обезщетение като предвиденото в член 11, параграф 2 от посочения регламент, за да има право на „семейни обезщетения“ […]?
Следва ли понятието „парични обезщетения“ в член 11, параграф 2 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че се отнася само за периода, през който молителят действително получава парични обезщетения, или се отнася за всеки период, през който молителят е осигурен за бъдещ риск, с право на парично обезщетение, независимо дали това обезщетение е било поискано при подаването на молбата за семейни обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Може ли да се приеме, че с членове 34 и 35 от Статута на работниците, съгласно тълкуването им в съдебната практика, Кралство Испания е приело необходимите мерки, за да гарантира ефективността на ограниченията на продължителността на дневното работно време и на междуседмичната и междудневната почивка, установени в членове 3, 5 и 6 от Директива 2003/88 […], за работниците на пълно работно време, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд и които нямат качеството на мобилни работници, на работници в търговския флот или в железопътния транспорт?
2) Следва ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88 […] във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като членове 34 и 35 от Статута на работниците, от които съгласно установената съдебна практика не може да се направи извод, че предприятията са задължени да въведат система за регистриране на действително отработеното дневно работно време от работниците на пълен работен ден, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд и които нямат качеството на мобилни работници, на работници в търговския флот или в железопътния транспорт?
3) Трябва ли да се приеме, че императивното задължение на държавите членки, установено в член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88 […] във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391 […], за ограничаване на продължителността на дневното работно време на всички работници като цяло е изпълнено по отношение на обикновените работници с вътрешната национална правна уредба, съдържаща се в членове 34 и 35 от Статута на работниците, от които съгласно установената съдебна практика не може да се направи извод, че предприятията са задължени да въведат система за регистриране на действително отработеното дневно работно време от работниците на пълен работен ден, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд, за разлика от мобилните работници, работниците в търговския флот или в железопътния транспорт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13132333435237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form