всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли основните свободи, гарантирани в Договора за функционирането на ЕС и Директива 2005/36, да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган на приемащата държава членка следва да прецени правото на заявителя да упражнява регламентирана професия в съответствие с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС и съдебната практика в това отношение (по-специално решения от 7 май 1991 г., Vlassopoulou, C‑340/89, EU:C:1991:193, и от 6 октомври 2015 г., Brouillard, C‑298/14, EU:C:2015:652), въпреки че в член 13, параграф 2 от Директива 2005/36 би следвало да са хармонизирани условията за упражняване на регламентирана професия, при които приемащата държава членка трябва да разреши упражняването на професията на заявител, който притежава удостоверение за професионална квалификация от държава членка, в която професията не е регламентирана, но не отговаря на посоченото в тази разпоредба от [споменатата] директива изискване за упражняването на професията?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: като се имат предвид съображенията, изложени в решение от 6 октомври 2015 г., Brouillard (C‑298/14, EU:C:2015:652, т. 55), относно изключителните критерии за преценка на равностойността на дипломите, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза в положение като разглежданото в главното производство компетентният орган на приемащата държава членка да основе преценката си относно равностойността на разглежданото обучение и на информация за точното съдържание и начина на провеждане на обучението, получена от различни от организатора на обучението лица или от органите на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Съвместими ли са с правото на Европейския съюз националните разпоредби, които предвиждат индексиране на размера на семейните обезщетения и данъчния кредит за дете на издръжка в зависимост от държавата на пребиваване на детето?
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране въвеждането на механизъм за индексиране на семейните обезщетения и социалните и данъчни предимства за работници мигранти, чиито деца пребивават в друга държава членка, когато този механизъм води до непряка дискриминация въз основа на гражданството или местопребиваването на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 60, параграф 1, трето изречение от Регламент № 987/2009 да се тълкува в смисъл, че същият не допуска член 2, параграф 5 от FLAG 1967, съгласно който при развод правото на семейни добавки и на данъчния кредит за деца принадлежи на родителя, който се грижи за домакинството, докато пълнолетното дете студент е член на това домакинство, въпреки че този родител не е подал искане нито в държавата на пребиваване, нито в държавата на предоставяне на пенсия, така че другият родител, който живее като пенсионер в Австрия и всъщност понася изключителната тежест за финансова издръжка на детето, може да обоснове правото си на семейни добавки и на данъчния кредит за деца пред институцията на държавата членка, чието законодателство е приложимо с предимство, пряко с член 60, параграф 1, трето изречение от Регламент № 987/2009?
Трябва ли освен това член 60, параграф 1, трето изречение от Регламент № 987/2009 да се тълкува в смисъл, че за да се определи качеството му на страна в процедурата на държавата членка за предоставяне на семейни обезщетения, е необходимо също така лицето, което осъществява дейност като заето лице в Съюза, да отговаря основно за издръжката по смисъла на член 1, буква и), точка 3 от Регламент № 883/2004?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Може ли понятието „лице, заето на работа предимно на територията на държавата членка, в която пребивава“, съдържащо се в член 14, точка 2, буква а), подточка ii) [от Регламент № 1408/71], да се тълкува аналогично на понятието, което (в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, компетентността и в областта на индивидуалните трудови договори) член 19, параграф 2, буква a) [от (Регламент № 44/2001] определя като „мястото, където [работникът или служителят] обичайно осъществява дейността си“ също в областта на въздухоплаването и летателния персонал (Регламент № 3922/91), съгласно [решение от 14 септември 2017 г., Nogueira и др. (C‑168/16 и C‑169/16, EU:C:2017:688)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Компетентен ли е Съдът да се произнесе по съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Следва ли националната юрисдикция да се произнесе относно разноските, когато процедурата пред Съда има инцидентен характер спрямо главното производство?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допускат ли член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 национална разпоредба като член 6, параграф 2, буква c) от Декрет 43/2009 от 2 юли 2009 г., която възпрепятства признаването на времето, прослужено в определена професионална категория в публичната в здравна служба на друга държава — членка на Европейския съюз?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли признаването на прослуженото време в публичната система за здравеопазване на държава членка да бъде обусловено от предварителното установяване на общи критерии за одобряване на системите за признаване на професионалното развитие на персонала в здравните служби между държавите — членки на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

Може ли държава членка (държавата членка по произход), предвид финансовите си интереси и въпреки разпоредбите на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент [№] 492/2011, да предвиди изискване детето на завърнал се работник мигрант да има връзка с тази държава, за да му бъде отпусната финансова помощ за обучение в другата държава — членка на Европейския съюз, в която родителят на детето е работил по-рано (приемащата държава членка), когато:
i) след като се е завърнал от приемащата държава членка, родителят на детето е живял и работил в държавата членка по произход в период от поне осем години;
ii) детето не се е завърнало с родителя си в държавата членка по произход, а от рождението си живее в приемащата държава членка, и
iii) държавата членка по произход предвижда същото изискване за наличие на връзка по отношение на други свои граждани, които не отговарят на изискването за пребиваване и които кандидатстват за финансова помощ за обучение в друга държава от Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допускат ли членове 20, 21, 31, 33 и 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81, член 7 от Директива 2003/88, както и член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 прилагането на национална правна уредба като италианската, съдържаща се в Закон № 374/91 и Законодателен декрет № 92/2016, както е тълкувана в постоянната съдебна практика, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?
Допускат ли принципите на Европейския съюз в областта на самостоятелността и независимостта на правораздавателната дейност, и по-специално член 47 от Хартата, прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?
Допуска ли клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която назначаването за първоначално определен срок от 8 години (два мандата от четири години) на мировите съдии като „почетни“ съдии може да бъде систематично продължавано с още 4 години, без да са предвидени ефективни и възпиращи санкции като алтернатива на превръщането им в трудово правоотношение за неопределено време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1. Следва ли член 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че за работник, който пребивава в една държава членка и работи на територията на друга държава членка въз основа на договор с агенция за временна заетост, съгласно който трудовото правоотношение се прекратява с приключване на назначението и впоследствие започва отново, през междинните периоди продължава да се прилага законодателството на последната държава членка, стига той да не е преустановил временно тази заетост?
2. Кои са факторите, които са от значение в тези случаи, за да се установи дали е налице временно преустановяване на дейността?
3. След изтичането на какъв период от време следва да се приеме, че работник, който вече не е в договорно трудово правоотношение, временно е преустановил дейността си в държавата на заетост, освен ако не са налице конкретни данни, които сочат за противното?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Допускат ли член 7 от [Директива 2003/88] и член 31, параграф 2 от [Хартата] тълкуване на национална разпоредба като член 7, параграф 3 от [BUrlG], според което неупражненото все още право на платен годишен отпуск от работник, който през референтната за отпуска година е изпаднал в състояние на пълна инвалидност по здравословни причини [или в състояние на неработоспособност поради заболяване], но който все пак е могъл да ползва отпуска — поне частично — преди настъпването на инвалидността [или преди началото на заболяването] през референтната година, се погасява петнадесет месеца след края на референтната година в случай на продължаваща непрекъсната неработоспособност, дори когато работодателят действително не е осигурил възможност на работника да упражни правото си на отпуск чрез съответна покана и предоставяне на информация?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: при тези условия изключена ли е и възможността за погасяване в по-късен момент в случай на продължаваща пълна инвалидност [или неработоспособност]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11415161718237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form