всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Може ли понятието „член на домакинството на гражданин на Съюза“, използвано в член 3, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2004/38, да бъде определено по такъв начин, че да има всеобщо приложение в целия Европейски съюз, и ако е възможно, какво е това определение?
Ако не може да бъде дадено определение на това понятие, по какви критерии съдиите следва да разглеждат доказателствата, така че националните съдилища да могат да решат в съответствие с установен набор от фактори кой е или кой не е член на домакинството на гражданин на Съюза за целите на свободното движение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) от [Директива 2005/36/ЕО] да се тълкува в смисъл, че за регламентирана професия следва да се счита професия, по отношение на която, от една страна, изискванията за правоспособност са определени в наредба, издадена от министъра на образованието на държава членка, съдържанието на педагогическата компетентност, която се изисква да притежава учител в детска градина, е уредено в професионален стандарт и държавата членка е осигурила включването на професията „учител в детска градина“ в базата данни на регламентираните професии, създадена при Комисията, но по отношение на която професия, от друга страна, съгласно текста на наредбата, отнасяща се до приложимите към тази професия изисквания за правоспособност, на работодателя е предоставено право да прецени дали изискванията за правоспособност са изпълнени, по-специално досежно изискването за педагогическа компетентност, а начинът на доказване на наличието на педагогическа компетентност не е уреден нито във въпросната наредба, нито в други законови, подзаконови или административни разпоредби?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли издаденото от компетентния орган на държавата членка по произход и отнасящо се до професионална квалификация свидетелство, за чието получаване е необходимо да е налице трудов стаж по въпросната професия, да се счита за удостоверение за правоспособност или за друго удостоверение за професионални квалификации по смисъла на член 13, параграф 1 от [Директива 2005/36/ЕО], ако професионалният стаж, основание за издаване на свидетелството, е натрупан в държавата членка по произход през периода, когато тази държава е била съветска социалистическа република, както и натрупан в приемащата държава членка, но не и в държавата членка по произход, след като тя отново става независима държава?
3) Трябва ли член 3, параграф 3 от [Директива 2005/36/ЕО] да се тълкува в смисъл, че професионалната квалификация, която се основава на диплома, получена в учебно заведение, което се намира на географската територия на държава членка по времето, когато тази държава членка е съществувала не като независима държава, а като съветска социалистическа република, както и на професионален стаж, придобит въз основа на тази диплома във въпросната съветска социалистическа република, преди тази държава членка отново да стане независима държава, следва да се счита за придобита в трета държава професионална квалификация, така че изтъкването на тази професионална квалификация да изисква наред с нея да е налице тригодишен професионален стаж, придобит в държавата членка по произход в периода, след като тя отново е станала независима държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Допуска ли клаузата „standstill“, предвидена в член 13 от Решение № 1/80, въвеждането и прилагането на национална правна уредба, която изисква като условие за събирането на съпрузи, освен в случаите, когато са налице наложителни причини, съпругът/несемейният партньор, който като турски работник в съответната държава — членка на Съюза, попада в приложното поле на Споразумението за асоцииране и на Решение № 1/80, успешно да положи изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка, в случай като разглеждания в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в тази държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешно полагане на изпит за езикови умения на езика на съответната държава членка като предварително условие за придобиването на това право?
2) Обхваща ли специалната забрана за дискриминация, установена с член 10, параграф 1 от Решение № 1/80, национална правна уредба, която изисква като условие за събирането на съпрузи, освен в случаите, когато са налице наложителни причини, съпругът/несемейният партньор, който като турски работник в съответната държава — членка на Съюза, попада в приложното поле на Споразумението за асоцииране и на Решение № 1/80, успешно да положи изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка, в случай като разглеждания в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в тази държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешно полагане на изпит за езикови умения на езика на съответната държава членка като предварително условие за придобиването на това право?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос допуска ли общата забрана за дискриминация, установена с член 9 от Споразумението за асоцииране, национална правна уредба като посочената, в случай като този в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в съответната държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешното полагане на изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка като предварително условие за придобиването на това право, при положение че такова изискване не е наложено на гражданите на съответната скандинавска държава членка (в случая Дания) и на други скандинавски държави или на други лица — граждани на държава — членка на Съюза (и следователно не важи за граждани на Съюза/граждани на държава от ЕИП)?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос допустимо ли е директно позоваване на общата забрана за дискриминация, установена с член 9 от Споразумението за асоцииране, пред национална юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Приложимо ли е изискването за равно третиране в областта на социалното осигуряване към лицата, попадащи в обхвата на Регламент № 1408/71, независимо от тяхното гражданство, съгласно член 45 ДФЕС?
Съдържат ли националните законодателства разпоредби, които въвеждат дискриминация в областта на социалното осигуряване, противоречаща на разпоредбите на Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Какви са изискванията към националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, особено по отношение на изложението на фактическата и правната рамка на спора, както и необходимостта от тълкуване на правото на Съюза?
Налице ли е достатъчна обосновка за приложимостта на член 18 ДФЕС и Регламент № 883/2004 спрямо конкретния спор, свързан с националния режим за семейни помощи и гражданите на трети държави, пребиваващи в Австрия?
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията за допустимост, когато има общ и хипотетичен характер и не е обоснована връзката с разрешаването на конкретния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Необходимо ли е преюдициалното тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза в главното производство при липса на достатъчно сведения за връзката между националния спор и тези разпоредби?
Приложима ли е забраната за дискриминация по член 18 ДФЕС спрямо различното третиране между граждани на държави членки и граждани на трети държави?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Трябва ли членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС, член 4 ДЕС, член 11 от приложение VIII към [Правилника] и член 8 от приложение IIIa към Условията за работа на персонала на ЕЦБ да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или национална административна практика, която не позволява на работник от една държава членка, който е правил вноски в националния социалноосигурителен институт и понастоящем работи в институция на Съюза като ЕЦБ, да прехвърли в пенсионната схема на тази институция пенсионните вноски, направени в рамките на националната осигурителна схема на неговата държава на произход?
2) С оглед на отговора на първия въпрос, трябва ли да се осигури възможност за упражняване на правото на прехвърляне на вноските дори при липса на транспониращ вътрешен законодателен акт или на специално споразумение между държавата членка на произход на работника или пенсионноосигурителния орган на последния, от една страна, и институцията на Съюза, от друга страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Свързана ли е с прилагане на Директива 2003/88/ЕО по смисъла на член 51, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз разпоредба от колективен трудов договор, която предвижда компенсиране на нощния труд, положен извън редовната работна смяна, в по-висок размер, отколкото на нощния труд, положен в рамките на редовната работна смяна?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Съвместима ли е с член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз разпоредба от колективен трудов договор, която предвижда по-високо компенсиране на нощния труд, който не се полага в рамките на редовната работна смяна, отколкото на нощния труд, полаган в рамките на редовната работна смяна, ако по този начин следва да се компенсират, освен вредните въздействия върху здравето вследствие на нощния труд, и затрудненията, дължащи се на по-лошото планиране на нощния труд, който не се полага в рамките на редовната работна смяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 да се тълкува в смисъл, че когато съответното лице не отговаря на наложеното в тази разпоредба условие да е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице, за да изиска държавата членка, която дължи пенсия за старост, за целите на предоставянето ѝ да отчете периодите за гледане на малко дете, завършени от това лице в други държави членки, тази държава членка все пак е длъжна да отчете тези периоди на основание член 21 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

След като националният съд оттегли преюдициалното си запитване, кой има компетентност да се произнесе относно разноските по делото?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участниците, направени във връзка с представянето на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11314151617237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form