Свободно движение на работници
Свободно движение на работници
Дело C-15/96: Schöning-Kougebetopoulou/Freie und Hansestadt Hamburg, Заключение от 17 юли 1997 г.
1. Съществува ли нарушение на член 48 от Договора за ЕО и член 7, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в рамките на Общността, когато колективен договор за държавната служба предвижда повишение на основание трудов стаж след осем години служба само в определена заплатна категория, предвидена в действащия колективен трудов договор за всички служители в държавната служба на Федерална република Германия („BAT“), и поради това не отчита съпоставима дейност, извършвана в държавната служба на друга държава членка на ЕО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Изискват ли член 48, заедно с Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в рамките на Общността, когато лекарите са работили като такива в държавната служба на друга държава членка на ЕО, времето, прекарано в такава служба, също да бъде взето предвид за целите на повишението на основание трудов стаж, както е предвидено в BAT, или съдът следва да не взема такова решение и да остави този въпрос на страните по колективния договор, като се има предвид тяхната свобода да договарят условията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/96: Garofalo и др./Ministero della Sanità и USL nº 58 di Palermo, Заключение от 26 юни 1997 г.
1) Следва ли понятието „съд“ по смисъла на член 177 от Договора да се тълкува разширително, така че да обхваща не само съдебни органи, изрично определени като такива в националното право, но и спорни административни производства, характеризиращи се не само с безпристрастност, пълна размяна на доводи и доказателства между страните и т.н., но и с това, че решението не може да бъде отменено, изменено или оспорено от друг административен или съдебен орган?
2) Следва ли изразът „всички лекари, които към 31 декември 1994 г. притежават такова право“ в член 7, параграф 2 от Директива 86/457/ЕИО да се отнася до тези, които теоретично са придобили право да встъпят в служебни отношения (като служители, по договор, като временен персонал и т.н.) с националната здравна служба, или само до тези, които фактически вече са встъпили в такива отношения?
3) Ако на предходния въпрос се отговори в съответствие с втората възможност, следва ли директивата да се тълкува в смисъл, че националният орган във всеки случай има право да разшири понятието „придобити права“, така че да обхване всички, които към посочената дата са придобили обикновено свидетелство за правоспособност да упражняват медицинска професия, или „придобито право“ трябва да се разбира като по-висока квалификация от обикновеното свидетелство за правоспособност да упражнява медицинска професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/95: The Queen/Secretary of State for the Home Department, ex parte Shingara и Radiom, Съдебно решение от 17 юни 1997 г.
1. В член 8 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. думите „същите правни средства за защита ... както са на разположение на гражданите на съответната държава по отношение на актове на администрацията“ се отнасят ли (a) до специфичните средства за защита, налични по отношение на решения относно влизането на гражданите на съответната държава (в случая, обжалване пред имиграционен съдия), или (b) се отнасят само до средствата за защита, налични по отношение на актове на администрацията по принцип (в случая, молба за съдебен контрол)?
2. Ако отговорът на (1) е (a), думите, цитирани от член 8 от Директива 64/221, отнасят ли се само до правните средства за защита, налични на гражданите на съответната държава при същите обстоятелства (в случая, отказ за влизане по съображения за национална сигурност), или се отнасят и до специфичните средства за защита, налични при аналогични или сходни обстоятелства за гражданите на съответната държава; и ако да, колко сходни или аналогични трябва да бъдат обстоятелствата?
3. С оглед на отговора на въпрос 1, когато на гражданин на Общността е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, изисква ли член 8 от Директива 64/221 този гражданин да има право на обжалване пред имиграционен съдия, ако при правилното тълкуване на съответните разпоредби на националното право британски гражданин, на когото е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, има право на обжалване с цел установяване, че е британски гражданин и следователно има право да влезе в Обединеното кралство, независимо дали неговото присъствие в Обединеното кралство е нежелателно по съображения за национална сигурност?
4. Прилагат ли се началните думи на член 9, параграф 1 от Директива 64/221 („когато няма право на обжалване пред съд, или когато такова обжалване може да бъде само по отношение на законността на решението, или когато обжалването не може да има суспензивен ефект“) еднакво и по отношение на член 9, параграф 2?
5. Когато е взето решение за изключване на гражданин на Общността от територията на държава членка, различна от неговата собствена, по съображения за обществен ред или обществена сигурност и гражданинът на Общността е напуснал тази територия, без да е имало обжалване или препращане за консултативно становище до независим компетентен орган съгласно член 8 или член 9 от Директива 64/221, има ли този гражданин на Общността право на препращане до независим компетентен орган по член 9, параграф 2, ако впоследствие се върне или се опита да се върне на територията на съответната държава членка, по отношение на:
(a) отказа на молба за разрешение за пребиваване, или
(b) отказа на молба за влизане, или
(c) решение за експулсиране?
6. Различават ли се отговорите на въпрос 5 в зависимост от това дали:
(a) заявителят е влязъл на територията на държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване;
(b) заявителят е бил експулсиран от държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване или никога не е поискал разрешение за пребиваване;
(c) по-ранното напускане е резултат от решение за експулсиране или от заплаха от задържане и експулсиране и е последвано от решение за изключване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/95: Radiom, Съдебно решение от 17 юни 1997 г.
Изисква ли член 8 от Директива 64/221/ЕИО държавите членки да предоставят на гражданите на други държави членки същите специални средства за обжалване на решения за отказ на влизане, каквито са на разположение на собствените им граждани, или е достатъчно да им се предоставят общите средства за обжалване на административни актове?
Прилага ли се изискването по член 9, параграф 1 от Директива 64/221/ЕИО относно липсата на средства за защита, ограничената им приложимост само до законосъобразността или липсата на суспензивен ефект и към случаите по член 9, параграф 2, свързани с отказ за издаване на първо разрешение за пребиваване или експулсиране преди издаване на такова разрешение?
Има ли гражданин на държава членка, на когото е било забранено влизането в друга държава членка по съображения за обществен ред или сигурност, право на обжалване по член 8 и право да получи становище от независим компетентен орган по член 9 от Директива 64/221/ЕИО по отношение на ново решение, взето след изтичане на разумен срок след първоначалното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/96: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 12 юни 1997 г.
Съвместими ли са националните разпоредби, които ограничават правото на регистрация на кораби, различни от риболовни, само за държавата, министър, граждани или юридически лица на съответната държава членка, с разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност относно свободата на установяване и свободното движение на лица?
Допустимо ли е изискването юридическите лица, които притежават кораби, да бъдат учредени съгласно националното право и да имат седалище в съответната държава членка, съгласно правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/95: Kol/Land Berlin, Съдебно решение от 5 юни 1997 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране да се тълкува в смисъл, че турски работник изпълнява условието да е бил в легална заетост по смисъла на тази разпоредба в приемащата държава членка, когато е бил нает там въз основа на разрешение за пребиваване, което му е било издадено единствено в резултат на измамно поведение, за което е осъден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/96: Land Nordrhein-Westfalen/Uecker и Jacquet / Land Nordrhein-Westfalen, Съдебно решение от 5 юни 1997 г.
Може ли съпругът — който не е гражданин на държава членка — на гражданин на тази държава членка, в която съпрузите живеят и в която съпругът, който е гражданин, е нает на работа, също да се позовава на правото по член 11 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Включва ли това право на съпруга, който не е гражданин на държава членка, да „започне всякаква дейност като наето лице“ на цялата територия на съответната държава членка, правото, по отношение на условията на заетост и труд, по-специално по отношение на условията за ефективно времево ограничаване на трудовото правоотношение, да бъде третиран от работодател в съответната държава членка по същия начин, по който този работодател би трябвало да третира съпруга, който е гражданин на държавата членка?
Ако и на втория въпрос се отговори утвърдително:
Дават ли член 7, параграф 1 от посочения Регламент (ЕИО) № 1612/68 във връзка с член 48, параграф 2 от Договора за ЕИО на работник в държава членка, на която той е гражданин, правото на същото третиране, каквото се дължи на работници, които са граждани на друга държава членка, и следователно национална разпоредба, която Съдът на Европейските общности е приел за неприложима спрямо последните лица, също е неприложима спрямо собствените граждани на съответната държава членка и техните съпрузи, които не са граждани на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.