Дело C-69/96: Garofalo и др./Ministero della Sanità и USL nº 58 di Palermo, Съдебно решение от 16 октомври 1997 г.

Следва ли понятието „съд“ по смисъла на член 177 от Договора да се тълкува разширително, така че да обхваща не само съдебни органи, изрично определени като такива в националното право, но и органи, разглеждащи спорни административни производства, характеризиращи се не само с безпристрастност, пълна размяна на аргументи и доказателства между страните и т.н., но и с това, че решението не може да бъде отменено, изменено или оспорено от друг административен или съдебен орган?

Следва ли изразът „всички лекари, които към 31 декември 1994 г. притежават такова право“ по член 7, параграф 2 от Директива 86/457/ЕИО да се отнася до тези, които теоретично са придобили право да встъпят в служебно правоотношение (като служители, по договор, като временен персонал и т.н.) с националната здравна служба, или само до тези, които вече фактически са встъпили в такова правоотношение?

Ако на последния въпрос се отговори в съответствие с втората възможност, следва ли директивата да се тълкува в смисъл, че националният орган във всеки случай има право да разшири понятието „придобити права“, така че да обхване всички, които към посочената дата са придобили обикновено удостоверение за правоспособност да упражняват медицинска дейност, или „придобито право“ трябва да се разбира като по-висока квалификация от обикновено удостоверение за правоспособност да упражняват медицинска дейност?