Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-394/18: I.G.I., Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Могат ли кредиторите на разделяното дружество, чиито вземания са възникнали преди разделянето и които не са предявили възражението по член 2503 от Гражданския кодекс (и следователно не са се възползвали от средството за защита, въведено в изпълнение на член 12 от [Шеста директива]), да предявят отменителен иск по член 2901 от Гражданския кодекс след извършване на разделянето, с цел то да бъде обявено за недействително спрямо тях и следователно в производството по принудително изпълнение да бъдат удовлетворени предпочтително пред кредиторите на дружеството правоприемник или дружествата правоприемници, както и да получат по-преден ред от самите съдружници в тези дружества?
Само до исковете относно действителността на акта за разделяне ли се отнася понятието „недействителност“, съдържащо се в член 19 от [Шеста директива], или и до исковете, с които, макар да не се засяга действителността на акта за разделяне, се иска обявяването му за непораждащ последици или непротивопоставим по отношение на определени лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-796/18: Informatikgesellschaft für Software-Entwicklung, Заключение от 29 януари 2020 г.
1) Трябва ли уговорено писмено предоставяне на софтуер от един орган на публичната администрация на друг орган на публичната администрация, което е обвързано със споразумение за сътрудничество, да се разглежда като „договор за обществена поръчка“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24/ЕС, съответно — поне на първо време, при спазване на член 12, параграф 4, букви а)—в) — като договор за поръчка по смисъла на член 12, параграф 4 от Директивата, който попада в нейния обхват, когато получателят на софтуера всъщност не дължи нито заплащане на цена, нито възстановяване на разходи, но свързаното с предоставянето на софтуера споразумение за сътрудничество предвижда, че всеки партньор по договора — следователно и получателят на софтуера — предоставя съответно на другия партньор по договора безплатно всички свои бъдещи разработки на софтуера, които обаче не е длъжен да създава?
2) Трябва ли съгласно член 12, параграф 4, буква а) от Директива 2014/24/ЕС предмет на сътрудничеството между участващите възлагащи органи да са самите обществени услуги, които следва да бъдат предоставени съвместно на гражданите, или е достатъчно сътрудничеството да се отнася до дейности, обслужващи под някаква форма обществените услуги, които следва да бъдат предоставяни по един и същ начин, но не непременно съвместно?
3) Прилага ли се в рамките на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС така наречената неписана забрана за поставяне в привилегировано положение и ако отговорът е утвърдителен, как трябва да се разбира?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/18: Energiavirasto, Съдебно решение от 23 януари 2020 г.
Следва ли член 37 от Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че лице, което е клиент потребител на системен оператор и е инициирало пред националния регулаторен орган производство по въпрос, засягащ този оператор, следва да се разглежда като „страна, засегната“ от решението на регулаторния орган, по смисъла на параграф 17 от горепосочения член, и съответно да има право да обжалва пред национален съд решение на този орган, отнасящо се до системния оператор?
В случай че посоченото в първия въпрос лице не следва да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 37 от Директива 2009/72, има ли клиент потребител в положение като това на жалбоподателя в главното производството право, изведено от някакво друго правно основание от правото на Съюза, да участва в производството по разглеждане на искането му до регулаторния орган за приемане на мерки, съответно да иска от национален съд да упражни контрол по случая, или този въпрос се урежда от националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/19: Pensionsversicherungsanstalt (Преустановяване на трудова дейност след навършване на пенсионна въз…, Съдебно решение от 22 януари 2020 г.
Следва ли член 17, параграф 1, буква а) от Директива [2004/38] да се тълкува в смисъл, че за да придобият право на постоянно пребиваване преди изричането на петгодишния период, работниците или служителите, които към момента на окончателно преустановяване на тяхната трудова дейност са навършили предвидената в законодателството на държавата на тяхната заетост възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да са упражнявали последната си трудова дейност поне през последните 12 месеца и да са пребивавали в държавата на тяхната заетост непрекъснато най-малко в продължение на три години?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Разполагат ли работниците или служителите по член 17, параграф 1, буква a), първо предложение от Директива 2004/38 с право на постоянно пребиваване, при положение че са започнали трудова дейност в друга държава членка в момент, в който е възможно да се предвиди, че ще могат да упражняват тази трудова дейност за относително кратък период, преди да навършат законоустановената пенсионна възраст, и поради ниските си доходи при всички положения, след като преустановят упражняването на тази трудова дейност, ще трябва да разчитат на системата за социално подпомагане на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/18: Staatsanwaltschaft Offenburg, Заключение от 16 януари 2020 г.
1. Трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адрес за връчване на адресирана до него присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт) дори когато обвиняемият в действителност не знае за присъдата и не може да бъде установено по същия начин както при връчване на присъда, ако обвиняемият имаше местожителство в тази държава членка, че обвиняемият действително е узнал за присъдата?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адрес за връчване на адресирана до него присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт) и при преследването на това престъпление в субективно отношение на осъденото лице се възлагат по-големи задължения да положи усилия действително да се осведоми за присъдата, отколкото би имало, ако имаше местожителство в тази държава членка, така че става възможно наказателно преследване на осъденото лице за непредпазливо деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/18: Corporate Commercial Bank, Определение от 15 януари 2020 г.
Попада ли производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“ в приложното поле на Регламент 2015/848, включително и ratione temporis, и съществува ли връзка между разпоредбите на този регламент и приложимото национално законодателство относно прихващанията?
Приложими ли са разпоредбите на Хартата за основните права на Европейския съюз към казуса, с оглед на това дали се прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/18: Corporate Commercial Bank, Определение от 15 януари 2020 г.
Приложимо ли е правото на Съюза, по-специално Директива 2014/59 и Регламент 2015/848, към производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“?
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно фактически и правни основания за необходимостта от тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза и връзката им с националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/18: Rust-Hackner, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96, член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че срокът за упражняване на правото на отказ от договор за застраховка „Живот“ започва да тече от момента, когато титулярят на полица е бил информиран, че договорът е сключен, дори и когато предоставената му от застрахователното предприятие информация или не уточнява, че приложимото към договора национално право не предвижда каквото и да било изискване за форма за упражняването на правото на отказ, или посочва изисквания за форма, които в действителност приложимото към договора национално право не предвижда?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 да се тълкува в смисъл, че ако застрахователното предприятие не е дало на титуляря на полица информация относно правото му на отказ или пък му е дало информация, която е погрешна до такава степен, че го е лишила от възможността да упражни правото си на отказ по същество при същите условия като тези, от които би се възползвал, ако информацията беше вярна, срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, дори и ако титулярят на полица е узнал по друг начин за съществуването на правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 и член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкуват в смисъл, че след прекратяването на договора и изпълнението на всички произтичащи от него задължения, и по-специално след плащането от застрахователното предприятие на откупната стойност, титулярят на полица все още може да упражни правото си на отказ, ако приложимото по отношение на договора право не урежда правните последици от липсваща или погрешна информация относно правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която застрахователното предприятие е длъжно да изплати на титуляр на полица, упражнил правото си на отказ, само откупната стойност?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда тригодишен давностен срок, в който упражнил правото си на отказ титуляр на полица може да предяви правото си на възнаградителни лихви върху върнатите му като недължимо платени суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/18: Dobersberger, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Попада ли в приложното поле на Директива 96/71 […], и по-специално на член 1, параграф 3, буква а), и предоставянето на услуги като обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги или услуги по почистване от работници на предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка (Унгария) в изпълнение на договор с железопътно предприятие със седалище в приемащата държава членка (Австрия), когато услугите се предоставят в международни влакове, които преминават и през приемащата държава членка?
Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 96/71 и хипотезата, при която предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка предоставя посочените в първия въпрос услуги не в изпълнение на договор с установено в приемащата държава членка железопътно предприятие, за което в крайна сметка се предоставят услугите (получател на услугите), а в изпълнение на договор с други установени в приемащата държава членка предприятия, които от своя страна са в договорни отношения (верига от подизпълнители) с железопътното предприятие?
Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 96/71 и хипотезата, при която предприятието — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка използва за предоставянето на посочените в първия въпрос услуги не наети от него работници, а работници от други предприятия, които са му предоставени на разположение още в изпращащата държава членка?
Независимо от отговорите на първите три въпроса: допуска ли правото на Съюза, и по-специално свободата на предоставяне на услуги (членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС), национална правна уредба, която задължително предвижда предприятията, които командироват работници на територията на друга държава членка за предоставяне на услуги, да спазват условията за работа по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 96/71 и да изпълняват съпътстващи задължения (като например тези за изпращане на уведомление за командироване на работници зад граница до органите на приемащата държава членка и тези да държат на разположение документи за размера на възнаграждението и за регистрацията за социално осигуряване на тези работници) и в хипотезите, при които (първо) преминаващите граници командировани работници се числят към пътуващия персонал на железопътно предприятие с трансгранична дейност или към предприятие, което предоставя типични за железопътно предприятие услуги (обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги) във влакове на това железопътно предприятие, преминаващи граници на държавите членки, (второ) командироването или изобщо не се основава на договор за услуги, или не се основава на договор за услуги между командироващото предприятие и осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите, тъй като задължението за изпълнение на командироващото предприятие спрямо осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите се основава на договор за подизпълнение (верига от подизпълнители), и (трето) командированите работници нямат трудови правоотношения с командироващото предприятие, а с трети предприятия, които са му предоставили на разположение работниците още в държавата членка, където е установено командироващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.