Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-144/24: Комисия/Унгария (Redevance minière supplémentaire), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Нарушава ли задължението за плащане на допълнителна такса за минни дейности, въведено с Постановление № 404/2021, свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Ограничават ли задължението за минимален добив, въведено с Постановление № 405/2021, и аналогичните разпоредби на членове 27/A—27/C от Закона за минното дело свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Изпълнила ли е Унгария задължението си за предварително уведомяване по член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535 относно приемането на Постановление № 404/2021 и членове 27/A—27/C от Закона за минното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-812/24: LIPOR и PreZero Portugal, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 63, параграф 1 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че положение, при което икономически оператор при изпълнението на договор възнамерява да използва оборудването на предприятие (друго юридическо лице), чийто капитал притежава на 100 % и в което единият от управителите е и управител на икономическия оператор, следва да се квалифицира като използване на капацитета на други субекти?
Трябва ли, ако се приеме, че е изпълнена законовата предпоставка за използване на капацитета на други субекти, непредставянето заедно с офертата от икономическия оператор на [ЕЕДОП] на дружеството, чийто капитал е 100 % негова собственост, да бъде санкционирано с отстраняване от процедурата за възлагане на обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/24: AK Dlhopolec и др., Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност на престъплението и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която правното основание за налагане на санкция е неспазването на изискването за безпристрастност от страна на оправомощеното лице, без да са посочени по-подробно критериите, въз основа на които следва да се преценява тази безпристрастност?
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност и пропорционалност на наказанието и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която се налага глоба в размер на [получената от партньора на публичния сектор] икономическа полза, без в самата правна уредба да са посочени изрично основните параметри за определянето на тази полза, и по-специално базата за изчисляването на същата и периодът, през който тя е реализирана?
Трябва ли член 49 от Хартата и принципът на пропорционалност на наказанието да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата в настоящото дело, съгласно която органът, налагащ на партньор на публичния сектор глоба, автоматично налага глоба в размер на [получената от този партньор] икономическа полза, без да може да разграничи кое нарушение е причина за налагането на глобата и без да може да вземе предвид другите негативни правни последици (от санкцията), които могат да възникнат за санкционираното лице след налагането на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-692/23: AVR-Afvalverwerking, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
Трябва ли критерият за дейност по член 12, параграф 3, първа алинея, буква б) от Директива 2014/24 във връзка с член 12, параграф 5 от тази директива да се тълкува в смисъл, че ако посоченият там процент от дейностите се определя въз основа на оборота и контролираното юридическо лице е част от група, трябва да се отчете оборотът единствено на самото контролирано юридическо лице или и оборотът на всички свързани или несвързани дружества в групата, като например
i) консолидираният оборот, при който съгласно разпоредбите, с които в националното право са транспонирани членове 22 и 24 от Директива 2013/34, оборотът на съответното юридическо лице трябва да се добави към оборота на другите дружества в групата, или
ii) оборотът на предприятията, с които контролираното юридическо лице образува стопанска единица по смисъла на понятието за предприятие съгласно конкурентното право на Съюза?
Ако отговорът на първия въпрос е, че трябва да се отчете оборотът единствено на самото контролирано юридическо лице, трябва ли посоченият в този въпрос критерий за дейност да се тълкува в смисъл, че оборотът, който се генерира, когато в качеството си на ползватели трети лица разтоварват отпадъци на депо, което контролираното юридическо лице експлоатира по поръчка на контролиращите възлагащи органи, следва да се счита за оборот, който е резултат от изпълнението на задачи, възложени на това юридическо лице от контролиращите възлагащи органи, като се има предвид, че при експлоатацията контролираното юридическо лице се конкурира и с частни оператори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/24: Besthame, Заключение от 15 януари 2026 г.
Прилага ли се Директива 2004/38 […] по отношение на лице, което, след като е придобило производно [право на] пребиваване в държава членка в качеството си на съпруг на гражданин на Европейския съюз, упражняващ права по Договора в приемащата държава, наскоро е придобило гражданството на приемащата държава и вече не се ползва от каквото и да било производно право в приемащата държава по Директивата, единствено за да се разследва и (при необходимост) да се установи или да се заключи, че в миналото лицето е извършило измама или злоупотреба с права и/или e сключило фиктивен брак по смисъла на член 35 от Директивата с цел да придобие права по Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/24: Anne Frank Fonds, Заключение от 15 януари 2026 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директивата относно авторското право да се тълкува в смисъл, че публикуването на произведение в интернет може да се квалифицира като публично разгласяване в определена държава само ако публикуването е насочено към публиката в тази държава
При утвърдителен отговор: кои фактори следва да се вземат предвид при преценката в това отношение?
2) Може ли да се приеме, че е налице публично разгласяване в определена държава, ако чрез съвременно блокиране на достъпа на географски принцип (геоблокиране) се гарантира, че публиката в тази държава може да получи достъп до уебсайта, на който е публикувано произведението, само чрез заобикаляне на блокирането с помощта на VPN или подобна услуга
От значение ли е в това отношение в каква степен публиката в държавата, където достъпът е блокиран, желае и е в състояние да получи достъп до съответния уебсайт чрез такава услуга
Има ли значение за отговора на този въпрос дали наред с геоблокирането са приети и други мерки за затрудняване на достъпа до уебсайта от страна на публиката в държавата, където достъпът е блокиран, или за възпиране на публиката от такъв достъп?
3) Ако възможността за заобикаляне на блокирането води до публично разгласяване (по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата относно авторското право) на публикуваното в интернет произведение в държавата, където достъпът е блокиран, може ли да се приеме, че това разгласяване е извършено от лицето, публикувало произведението в интернет, въпреки че достъпът изисква действия от страна на доставчика на съответната VPN или подобна услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-822/24: bluechip, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
Съвместима ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО национална правна уредба, която задължава производителите, вносителите или дистрибуторите, които продават информационни носители на крайни купувачи търговци (юридически лица или физически лица, които правят поръчката си като крайни ползватели за търговски цели и това е явно за производителя, вносителя или дистрибутора), да заплащат възнаграждение, предназначено да финансира справедливото обезщетение за изключението от правото на възпроизвеждане при възпроизвеждане за лично ползване, освен ако не докажат в съответствие с националното право, че чрез тези устройства действително са изготвяни или при нормалния ход на нещата се изготвят най-многото малък обем копия на произведения за лично ползване от физически лица на какъвто и да е носител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/24: Cirsa Italia, Определение от 12 януари 2026 г.
Прилага ли се Директива 2014/23/ЕС към концесии, сключени преди транспонирането ѝ, но удължени с нормативен акт след това?
Изискват ли членове 5 и 43 от Директива 2014/23/ЕС възлагащият орган да има задължителни дискреционни правомощия за изменение на условията за експлоатация на концесията при възникване на непредвидени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/23: Mara, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от ДФЕС, както и принципът на правото на Съюза на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национални правила в областта на обществените поръчки като тези, съдържащи се, в италианското законодателство, в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от Кодекса за обществените поръчки, както и в член 50, алинея 1 от този кодекс, и тези, които произтичат от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според които в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-798/24: Jautiva, Заключение от 18 декември 2025 г.
1) Трябва ли понятието лица, които „участват в управлението, надзора или контрола на дружеството“ в член 14, буква г) от Директива 2017/1132 да се тълкува в смисъл, че се отнася за който и да било акционер в акционерно дружество, вследствие на което държава членка да е длъжна да оповестява информацията за всеки акционер в акционерно дружество и да осигурява публичен достъп до нея в регистъра в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 2017/1132?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, буква г), подточка ii) от Директива 2017/1132 — като се вземат предвид правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от нея — доколкото в посочената разпоредба от тази директива се предвижда, че се оповестяват данни за всеки акционер в акционерно дружество?
3) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни на акционерите в акционерно дружество може да има за цел: на първо място — гарантиране на прозрачна бизнес среда и защита на интересите на трети лица, на второ място — предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово и, на трето място — предоставяне на необходимата информация за изпълнението на национални, международни и наложени от [ЕС] санкции?
4) Допускат ли установените в член 5, параграф 1 от [ОРЗД] принципи, в интерес на постигането на посочените по-горе цели да бъде въведена национална правна уредба, съгласно която всеки може да получи личните данни на който и да било акционер в акционерно дружество, без да е длъжен да доказва законен интерес за получаване на такива данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.