Свобода на установяване

1. Does the principle of Community law according to which Member States are obliged to pay compensation for damage suffered by an individual as a result of breaches of Community law attributable to those States also apply where such a breach consists of a failure to adapt a national parliamentary statute to the higher-ranking rules of Community law (this case concerning a failure to adapt Paragraphs 9 and 10 of the German Biersteuergesetz to Article 30 of the EEC Treaty)?
2. May the national legal system provide that any entitlement to compensation is to be subject to the same limitations as those applying where a national statute breaches higher-ranking national law, for example where an ordinary Federal law breaches the Grundgesetz of the Federal Republic of Germany?
3. May the national legal system provide that entitlement to compensation is to be conditional on fault (intent or negligence) on the part of the organs of the State responsible for the failure to adapt the legislation?
4. If Question 1 is to be answered in the affirmative and Question 2 in the negative:
(a) May liability to pay compensation under the national legal system be limited to the reparation of damage done to specific individual legal interests, for example property, or does it require full compensation for all financial losses, including lost profits?
(b) Does the obligation to pay compensation also require reparation of the damage already incurred before it was held in the judgment of the European Court of Justice of 12 March 1987 in Case 178/84 Commission v Germany [1987] ECR 1227 that Paragraph 10 of the German Biersteuergesetz infringed higher-ranking Community law?
1. Във всички обстоятелства на настоящия случай, когато:
(а) законодателството на държава-членка предвижда условия, свързани с националността, местожителството и пребиваването на собствениците и управителите на риболовни кораби, както и на акционерите и директорите в компании, притежаващи и управляващи кораби, и
(б) тези условия са счетени от Съда на Европейските общности в дела C-221/89 и C-246/89 за противоречащи на членове 5, 7, 52 и 221 от Договора за ЕИО, имат ли тези лица, които са били собственици или управители на такива кораби, или директори и/или акционери в компании, притежаващи и управляващи кораби, право по силата на правото на Общността на обезщетение от тази държава-членка за загубите, които са претърпели в резултат на всички или някои от горепосочените нарушения на Договора за ЕИО?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, какви съображения, ако има такива, изисква правото на Общността националният съд да приложи при разглеждане на искове за обезщетение и лихви, отнасящи се до:
(а) разходи и/или загуба на печалба и/или загуба на доходи за периода след влизането в сила на посочените условия, през който корабите са били принудени да престоят, да търсят алтернативни възможности за риболов и/или да търсят регистрация другаде;
(б) загуби, произтичащи от продажби на занижена стойност на корабите, или на дялове в тях, или на дялове в компании, притежаващи кораби;
(в) загуби, произтичащи от необходимостта да се предоставят гаранции, глоби и съдебни разноски за предполагаеми нарушения, свързани с изключването на корабите от националния регистър;
(г) загуби, произтичащи от невъзможността на такива лица да притежават и експлоатират допълнителни кораби;
(д) загуба на управленски такси;
(е) разходи, направени в опит да се ограничат горепосочените загуби;
(ж) обезщетение с наказателен характер, както е предявено?