Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-360/96: Gemeente Arnhem и Gemeente Rheden/BFI Holding, Заключение от 19 февруари 1998 г.
1. За целите на тълкуването на член 6 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ 1992 L 209, стр. 1, наричана по-нататък „Директивата“), първата алинея от втората подточка на член 1, буква б) от Директивата, която уточнява, че „орган по публичното право означава всеки орган... създаден с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер“, следва ли да се тълкува като правеща разлика (i) между нужди от общ интерес и нужди с промишлен или търговски характер, или (ii) между нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, и нужди от общ интерес, които имат промишлен или търговски характер?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (i):
а) Следва ли изразът „нужди от общ интерес“ да се разбира така, че не може да става въпрос за задоволяване на нужди от общ интерес, когато такива нужди се задоволяват от частни предприятия?
и
б) Ако е така, следва ли изразът „нужди с промишлен или търговски характер“ да се разбира така, че нужди с промишлен или търговски характер се задоволяват винаги, когато такива нужди се задоволяват от частни предприятия?
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (ii), следва ли разликата между „нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер“ и „нужди от общ интерес, които имат промишлен или търговски характер“ да се определя според това дали (конкуриращи се) частни предприятия задоволяват такива нужди или не?
4. Следва ли изискването органът да е създаден „с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер“ да се тълкува така, че такава „конкретна цел“ може да съществува само когато органът е създаден изключително за задоволяване на такива нужди?
5. Ако не, трябва ли органът да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, почти изключително, съществено, преобладаващо или в някаква друга степен, за да може да отговаря или да продължи да отговаря на изискването да е създаден с конкретната цел да задоволява такива нужди?
6. Има ли значение за отговорите на въпроси 1 до 5 дали нуждите от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, които органът е създаден да задоволява, произтичат от законодателство във формален смисъл, от административни разпоредби, от актове на администрацията или по друг начин?
7. Има ли значение за отговора на въпрос 4, ако отговорността за търговските дейности е възложена на отделно юридическо лице, което е част от една група или обединение, в рамките на което се извършват и дейности за задоволяване на нужди от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/95: Комисия/Германия, Заключение от 17 февруари 1998 г.
Нарушение на принципа на колегиалност при приемането на мотивираното становище и решението за предявяване на иска от страна на Комисията
Непредоставяне на подходящи санкции в случай на неизпълнение на задължението за оповестяване на годишните счетоводни отчети от страна на Федерална република Германия, в нарушение на Директива 68/151/ЕИО и Директива 78/660/ЕИО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/96: Calfa, Заключение от 17 февруари 1998 г.
1) Съвместима ли е разпоредба на националното право с разпоредбите на общностното право, посочени в мотивите на настоящото определение и по-специално с разпоредбите на членове 8, параграфи 1 и 2, 8а, параграф 1, 48, 52 и 59 от Договора за ЕО, разпоредбите на съответните директиви, също посочени в мотивите на настоящото определение, или с която и да е друга релевантна разпоредба на общностното право относно свободното движение на лица и услуги, както и с принципа на равно третиране, закрепен в член 7 от Договора за ЕО, когато такава разпоредба на националното право задължава националния съд, освен ако няма основателни причини, по-специално от семеен характер, да не го направи, да постанови постоянното изключване на гражданин на друга държава членка на Европейската общност по съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, единствено на основание, че гражданинът на друга държава членка, докато законно пребивава в приемащата държава с цел получаване на туристически услуги, е извършил престъпленията придобиване на наркотици за собствена употреба и употреба на наркотици, и когато такова изключване води до правна забрана за връщане в страната — освен ако не бъде разрешено след изтичане на тригодишен срок по преценка на министъра на правосъдието — с цел упражняване на дейностите, предвидени в горепосочените разпоредби на общностното право, и когато в случай на извършване на такова престъпление от гражданин на приемащата държава се налага същото наказание лишаване от свобода, но не и друга аналогична санкция, като ограничение на пребиваването, която се налага на гражданин на приемащата държава само ако е наложено наказание лишаване от свобода за по-тежко престъпление, като търговия с наркотици, и е изцяло по преценка на съда?
2) Следва ли изключването от приемащата държава по силата на такава разпоредба на националното право (както е описано в т. 1 по-горе) на гражданин на друга държава членка да се счита за съвместимо с горепосочените разпоредби на общностното право, когато във връзка с изключването съдът, който го постановява, не разполага с никаква свобода на преценка, освен що се отнася до важни причини, по-специално от семеен характер, при определяне дали продължаването на пребиваването на нарушителя в приемащата държава може да бъде оправдано, следва ли такава мярка да се счита за нарушение на общностния принцип на пропорционалност, т.е. за непропорционална спрямо тежестта на извършените от това лице престъпления (описани по-горе в т. 1), като се има предвид, че съгласно националното право тези престъпления се разглеждат в първа инстанция и се наказват, както е посочено в мотивите на настоящото определение, или като се има предвид, че изключването, постановено от националния съд, е постоянно, подлежащо на разрешение от министъра на правосъдието по негова преценка за връщане на нарушителя след изтичане на тригодишен срок в приемащата държава, от която е изключен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-367/96: Kefalas и др./Elliniko Dimosio и Organismos Oikonomikis Anasygkrotisis Epicheiriseon, Заключение от 4 февруари 1998 г.
1. Може ли националният съд да приложи разпоредба на националното право (в случая член 281 от Гражданския кодекс на Гърция), за да прецени дали право, предоставено от съответните разпоредби на Общността, се упражнява от притежателя му, или съществуват други принципи на правото на Общността, и ако да, кои, които националният съд може, ако е необходимо, да използва като основание?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, т.е. ако Съдът на Европейските общности си запазва такава компетентност, например поради съображения, свързани с еднаквото прилагане на разпоредбите на Общността, могат ли конкретните обстоятелства, формулирани от ответната държава като възражение, които са били предмет на доказване в решение № 5943/1994 на този съд, или някои от тях, и ако да, кои, да попречат на уважаването на иск, основан на нарушение на член 25, параграф 1 от Втората директива 77/91/ЕИО на Съвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/97: Bellone/Yokohama, Заключение от 29 януари 1998 г.
Съвместима ли е Директива 86/653/ЕИО с членове 2 и 9 от италианския Закон № 204 от 3 май 1985 г., които обуславят действителността на договор за търговско представителство от вписването на търговския агент в съответния регистър?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/96: Corsica Ferries France/Gruppo Antichi Ormeggiatori del porto di Genova и др., Заключение от 22 януари 1998 г.
1. Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство и/или административна практика в държава-членка, която забранява на корабни компании, установени в други държави-членки, да акостират своите кораби при влизане в пристанищата на първата държава или да ги отвързват при отпътуване, освен ако не използват услугите, предоставяни от местно предприятие въз основа на неговата изключителна концесия за акостиране и отвързване, което води до заплащане на такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги?
2. Следва ли Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. във връзка с член 59 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска в държава-членка да се налага изискване услугите по акостиране да са задължителни и на корабни компании, установени в друга държава-членка, да се начисляват тарифи, които не са определени със закон, а само по административна преценка, за пристигането или отпътуването на техните кораби в или от първата държава-членка?
3. Следва ли членове 3, 5, 90, параграф 1, 85 и 86 от Договора, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство и/или административна практика в държава-членка, която предоставя на предприятие, установено в тази държава, изключително право да предоставя услуги по акостиране, така че тези услуги да могат да бъдат направени задължителни, да се начисляват такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги, да се прилагат тарифи, определени по споразумение и/или административна преценка, и да се налагат тарифни условия, които се различават от едно пристанище до друго, дори за еднакви услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/97: Комисия/Германия, Заключение от 22 януари 1998 г.
Неизпълнение на задълженията по член 4, параграф 1 от Директива 68/360/ЕИО и член 4, параграф 1 от Директива 73/148/ЕИО, във връзка със задължението за равно третиране и свободно движение на работници, установяване и предоставяне на услуги, чрез налагане на по-строги санкции на граждани на други държави членки в сравнение с германски граждани при неспазване на задължението за притежаване на валиден документ за самоличност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/95: Комисия/Испания, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.
Изпълнила ли е Кралство Испания задължението си да приеме и въведе в сила в предвидения срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на Директива 92/49/ЕИО относно координацията на законите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с директното застраховане, различно от животозастраховането?
Може ли Кралство Испания да се позове на преходните разпоредби на член 50 от Директива 92/49/ЕИО, за да оправдае непълното или забавено транспониране на определени разпоредби от директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.