Свобода на установяване

1. Съгласно член 190 от Договора за ЕИО, следва ли национална разпоредба, която, макар и да се отнася до въпрос, попадащ „в обхвата на приложение“ на Договорите на Общността, не съдържа никакво изложение на мотивите, на които се основава, да се счита за противоречаща на правото на Общността, с което се стига до резултата, че тази разпоредба, поради липса на мотиви, не може да бъде прилагана от националния съд: този резултат да се ограничава до случаите — какъвто изглежда е настоящият — когато националната разпоредба създава неясна ситуация, като държи заинтересованите лица в състояние на несигурност относно възможностите, които им предоставя правото на Общността?
2. Явява ли се национална разпоредба, която (без да излага мотиви) запазва предоставянето на цяла категория услуги, които са важни, inter alia, от финансова гледна точка, само за „дружества и фирми с нестопанска цел“, противоречаща на член 58 от Договора за ЕИО, доколкото този член прави ясно разграничение между „дружества и фирми с цел печалба“ и „дружества и фирми с нестопанска цел“?
3. Забраняват ли членове 52, 58 и 59 от Договора национално законодателство, което възпрепятства упражняването на стопанска дейност, като налага на предприятие, установено в определена държава членка, което желае да се установи в друга държава членка по смисъла на Договора, алтернативата или да извършва тази дейност на неикономическа основа — в този случай да приеме една от правните форми, които са изчерпателно изброени, но не съвпадат с тези, които улесняват установяването — или — ако възнамерява да извършва дейността на икономическа основа — да приеме тежестта на услуги, които следва да се предоставят за сметка на обществената здравна служба?
4. Забранява ли член 59 от Договора национално законодателство, което, по силата на процедурите, предвидени в националното право, насочва ползвателите на социални услуги — които са упълномощени от същото национално право да избират доставчика — единствено към предприятия, на които, изключително поради тяхната правна структура, държавата възстановява разходите за здравни услуги, които всички упълномощени предприятия са длъжни да предоставят, като по този начин, първо, насочва търсенето на услуги към определени доставчици и, второ, лишава ползвателя от реална свобода на избор?
5. Забраняват ли членове 3, буква ж), 5, 85 и 86, евентуално във връзка с член 90 от Договора, законодателството, предмет на настоящото дело, което по механизма, предвиден в националното право:
(a) позволява само на дружества с определена правна структура да предоставят, без разходи за предприятието, услуги, които са спомагателни към предоставяните от тях срещу заплащане услуги;
(b) им позволява да се представят на пазара като категория предприятия, които, притежавайки сходни качествени и количествени характеристики, се описват пред ползвателите като до голяма степен единна организация;
(c) позволява насочването към предприятията, посочени в буква (b), на търсенето на социални услуги, предоставяни на възрастни хора;
(d) позволява налагането на предприятията на задължението да предоставят за своя сметка услуги, спомагателни към предоставяните от тях срещу заплащане услуги;
(e) поражда механизми, чийто ефект е да наложат на неприемащите участие предприятия задължението да предоставят за своя сметка спомагателни услуги към предлаганата услуга, като прехвърлят разходите върху ползвателите;
(f) по този начин създава необходимостта разходите за такива услуги, които в противен случай, когато ползвателите се възползват от услугите на участващите предприятия, са безплатни, да бъдат прехвърлени върху ползвателите?