Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-272/97: Комисия/Германия, Заключение от 17 декември 1998 г.
Нарушение на принципа на колегиалност при приемането на мотивираното становище от Комисията, което води до недопустимост на иска
Неизпълнение на задълженията по Директива 90/605/ЕИО поради неприемане в установения срок на всички необходими мерки за транспониране на директивата в националното право
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/97: Baxter и др., Заключение от 1 декември 1998 г.
1. Противоречат ли членове 52 и 58 от Договора от 25 март 1957 година за създаване на Европейската общност на национално законодателство, прието през 1996 година, което за тази година налага специална такса, чийто размер се определя между 1,5% и 2%, върху оборота преди облагане, реализиран в държавата на облагане между 1 януари 1995 година и 31 декември 1995 година от предприятия, експлоатиращи патентовани лекарствени продукти, възстановими патентовани лекарствени продукти и лекарствени продукти, одобрени за използване от публични органи, и съгласно което разходите, отчетени през същия период, само по отношение на разходи за изследвания, извършени в държавата на облагане, могат да бъдат приспаднати от облагаемата сума?
2. Противоречи ли член 95 от Договора за създаване на Европейската общност на такова законодателство?
3. В случай че на някой от предходните въпроси се отговори отрицателно, следва ли приспадането, което се допуска за разходи за изследвания, извършени в държавата на облагане, да се счита за помощ по смисъла на член 92 от Договора за създаване на Европейската общност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/96: Ambry, Съдебно решение от 1 декември 1998 г.
Противоречи ли член 14 от Декрет № 94/490 от 15 юни 1994 г., приет на основание член 31 от Закон № 92/645 от 13 юли 1992 г., на Директива 73/183, на Координационната директива от 15 декември 1989 г., на член 59 от Договора за създаване на Европейската общност и на член 73б от Договора от Маастрихт, доколкото изисква, когато финансовата гаранция е предоставена в държава членка на Европейската общност, различна от Франция, да бъде сключено споразумение между кредитната институция или застрахователното дружество, установени в тази друга държава членка, и кредитна институция или застрахователно дружество, установени във Франция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-275/97: DE + ES Bauunternehmung, Заключение от 26 ноември 1998 г.
1. Съвместимо ли е с правилата за счетоводство, установени с Четвъртата директива на Съвета (78/660/ЕИО) от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети (ОВ 1978 L 222, стр. 11), съгласно които: - годишните счетоводни отчети трябва да дават вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на дружеството (член 2, параграф 3); - провизиите са предназначени да покриват загуби или дългове, чиято същност е ясно определена и които към датата на баланса е вероятно да бъдат понесени или със сигурност ще бъдат понесени, но са несигурни по отношение на размера или датата, на която ще възникнат (член 20, параграф 1); - провизиите не трябва да се използват за коригиране на стойността на активите (член 20, параграф 3); - трябва да се вземат предвид всички предвидими пасиви и потенциални загуби, възникнали през отчетната финансова година или през предходна, дори ако такива пасиви или загуби станат явни само между датата на баланса и датата на неговото изготвяне (член 31, параграф 1, буква в), подточка bb)); - компонентите на активите и пасивите трябва да се оценяват поотделно (член 31, параграф 1, буква е)); - провизиите не трябва да надвишават необходимите суми (първа алинея на член 42), за строително предприятие, което използва подизпълнители в допълнение към собствените си служители за изпълнение на договорите си, да не прави индивидуална провизия, отчитайки индивидуалните гаранционни рискове, присъщи на конкретни договори, за гаранционни пасиви, които не възникват до след датата на баланса, а да прави глобална провизия, като фиксиран процент от оборота, подлежащ на гаранции?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: При какви предварителни условия, съгласно какви критерии за оценка и до какъв процент, въз основа, ако е необходимо, на оценка от самото предприятие, може да бъде направена такава глобална провизия, като се вземат предвид и евентуалните ограничени права на регрес срещу предприятието, собствените служители и подизпълнителите, и в случай на съмнение относно необходимата сума на провизията, кой носи неблагоприятните последици от това, че въпросът не подлежи на доказване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/96: Gemeente Arnhem и Gemeente Rheden/BFI Holding, Съдебно решение от 10 ноември 1998 г.
1. За целите на тълкуването на член 6 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени услуги (Директивата), първата алинея от втората подточка на член 1, буква б) от Директивата, която уточнява, че „орган, подчинен на публичното право“ означава всеки орган, ... създаден с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, трябва ли да се тълкува като правещ разлика
(i) между нужди от общ интерес и нужди с индустриален или търговски характер, или
(ii) между нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, и нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (i),
(а) трябва ли изразът „нужди от общ интерес“ да се разбира така, че не може да става въпрос за задоволяване на нужди от общ интерес, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
и
(б) ако е така, трябва ли изразът „нужди с индустриален или търговски характер“ да се разбира така, че нужди с индустриален или търговски характер се задоволяват винаги, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (ii), трябва ли разликата между „нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ и „нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер“ да се определя според това дали (конкуриращи се) частни предприятия задоволяват такива нужди или не?
4. Трябва ли изискването органът да е създаден „с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ да се тълкува така, че такава „конкретна цел“ може да съществува само когато органът е създаден изключително за задоволяване на такива нужди?
5. Ако не е така, трябва ли органът да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, почти изключително, съществено, преобладаващо или в някаква друга степен, за да може да отговаря или да продължи да отговаря на изискването да е създаден с конкретната цел да задоволява такива нужди?
6. Има ли значение за отговорите на въпроси 1 до 5 дали нуждите от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, за които органът е създаден да ги задоволява, произтичат от законодателство във формалния смисъл, от административни разпоредби, от актове на администрацията или по друг начин?
7. Има ли значение за отговора на въпрос 4, ако отговорността за търговските дейности е възложена на отделно юридическо лице, което е част от една и съща група или предприятие, в рамките на което се извършват и дейности за задоволяване на нужди от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/97: de Castro Freitas и Escallier/Ministre des Classes moyennes и du Tourisme, Съдебно решение от 29 октомври 1998 г.
Следва ли член 3 от Директива 64/427/ЕИО да се тълкува в смисъл, че когато в държава членка притежаването на специфични знания и умения е условие за достъп и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице в производствената или преработвателната промишленост или в занаятчийството, тази държава членка може ли да изисква от гражданин на Общността, който кандидатства за разрешения за упражняване на професионални дейности в тази държава членка, за които е удостоверено от компетентните органи на държавата му по произход, че ги е упражнявал там, да е изпълнил поотделно, за всяка от професиите, чиито обхват е определен от законодателството на приемащата държава, сроковете, предвидени в този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/97: Awoyemi, Съдебно решение от 29 октомври 1998 г.
1. Противоречат ли разпоредбите на Първа директива 80/1263/ЕИО на Съвета от 4 декември 1980 година относно въвеждането на общностна шофьорска книжка, по-специално член 8 от нея, на това лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и което е могло да получи книжка от приемащата държава в замяна, но не е направило това в предвидения срок, да бъде третирано като лице, което управлява моторно превозно средство без книжка, и по този начин да бъде наказуемо с лишаване от свобода или глоба?
2. Означават ли член 1, параграф 2 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно шофьорските книжки, предвиждащ взаимно признаване на шофьорските книжки, издадени от държавите членки, и правото, предвидено в член 8, параграф 1 от тази директива за замяна на книжките, че лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и има обичайно местопребиваване на територията на друга държава членка, има право, дори при липса на национални разпоредби в това отношение, да се позове на прилагането на тези разпоредби в съдебно производство от 1 юли 1996 година?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, имат ли член 1, параграф 2 и член 8, параграф 1 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно шофьорските книжки обратно действие в смисъл, че изключват възможността лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и което е могло да получи книжка от приемащата държава в замяна, но към 27 юли 1993 година не е направило тази замяна в предвидения срок, да бъде третирано като лице, което управлява моторно превозно средство без книжка, и по този начин да бъде наказуемо с лишаване от свобода или глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/97: Escallier, Съдебно решение от 29 октомври 1998 г.
Допустимо ли е държава членка да изисква от гражданин на Европейския съюз, който кандидатства за разрешение да упражнява няколко професии в същата държава, да докаже отделно за всяка професия изисквания период на действително упражняване на дейност, когато тази дейност вече е удостоверена от компетентните органи на предходната държава по пребиваване?
Променят ли се изискванията за професионален опит по член 3, буква а) от Директива 64/427/ЕИО, когато няколко професии са упражнявани едновременно?
Има ли значение дали между съответните професии съществува връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/97: Комисия/Испания, Съдебно решение от 29 октомври 1998 г.
Допустимо ли е държава членка да изисква частните охранителни дружества да бъдат учредени по националното право и да имат испанска правосубектност, като по този начин се ограничава достъпът на дружества от други държави членки до пазара?
Съвместимо ли е с правото на Съюза изискването директорите и управителите на частни охранителни дружества да пребивават на територията на държавата членка?
Може ли държава членка да изисква охранителният персонал да притежава националност на тази държава, като по този начин се изключват граждани на други държави членки от упражняване на частни охранителни дейности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.