Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1. Допуска ли член 107 ДФЕС (по-рано член 87 ЕО) във връзка с член 108, параграф 3 ДФЕС (по-рано член 88, параграф 3 ЕО) национална мярка, според която при придобиване на дялово участие в местно дружество в рамките на груповото данъчно облагане се извършва амортизация на търговската репутация, която намалява данъчната основа и по този начин данъчната тежест, докато в други случаи на подоходно и корпоративно облагане при придобиване на дялово участие такава амортизация на търговската репутация е недопустима?
2. Допуска ли член 49 ДФЕС (по-рано член 43 ЕО) във връзка с член 54 ДФЕС (по-рано член 48 ЕО) законодателство на държава членка, според което при придобиване на дялово участие в местно дружество в рамките на груповото данъчно облагане се извършва амортизация на търговската репутация, докато при придобиване на дялово участие в установено извън страната дружество (по-специално със седалище в друга държава — членка на Европейския съюз) такава амортизация на търговската репутация не може да бъде направена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Може ли член 23, параграф 8 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че когато възлагащият орган определя техническите спецификации на продукта, който е предмет на договора, с позоваване на определена търговска марка, характеристиките на предлагания от оферента като равностоен продукт следва да се сравняват единствено с оглед на техническите спецификации на продукти, чието производство от страна на производителя, чиито продукти са послужили за пример на съответната техническа спецификация, продължава, или тези характеристики могат да се сравняват и със съществуващи на пазара продукти на този производител, чието производство вече е спряно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допустимо ли е Федерална република Германия да обвързва отложеното данъчно облагане на доходите от възмездното прехвърляне на дълготрайни активи с условието тези доходи да бъдат реинвестирани само в активи, намиращи се на германска територия, без да предоставя същото предимство при реинвестиране в други държави членки или държави от ЕИП?
Съвместим ли е този данъчен режим с изискванията за свобода на установяване по член 49 ДФЕС и член 31 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
1) а)
Представляват ли „конкретни и изключителни причини“ по смисъла на член 10 от Директива 2005/36 обстоятелствата, които са определени в следващите хипотези на този член […], или в допълнение към тези обстоятелства трябва да са налице „конкретни и изключителни причини“, поради които молителят не отговаря на изискванията, предвидени в глави II и III от дял III от Директивата?
б) От какво естество трябва да бъдат тези „конкретни и изключителни причини“ във втория случай
Трябва ли да става въпрос за лични причини, като например свързани с личната биография, поради които мигрантът по изключение не отговаря на изискванията за автоматично признаване на полученото от него удостоверение за обучение, предвидени в глава III от дял III от Директивата?
2) а)
Предполага ли понятието „архитект“ по смисъла на член 10, буква в) от Директива 2005/36 мигрантът да е извършвал в държавата членка по произход или след като е завършил обучението си, да е имал правото да извършва наред с технически дейности по проектиране на сгради, упражняване на строителен надзор и изпълнение на строителни проекти и дейности по художествен и икономически дизайн на сгради, дейности по градоустройствено планиране, дори дейности по опазване на паметниците и при необходимост, в какъв обхват?
б) Предполага ли понятието „архитект“ по смисъла на член 10, буква в) от Директива 2005/36 мигрантът да е получил университетско обучение, в което основен елемент е архитектурата в смисъл, че наред с техническите аспекти на проектирането на сгради, упражняването на строителен надзор и изпълнението на строителни проекти обучението включва и аспекти, свързани с художествения и икономически дизайн на сгради, градоустройственото планиране, дори дейности по опазването на паметниците и при необходимост, в какъв обхват?
в) (i)
Зависи ли отговорът на втори въпрос, букви а) и б) от това по какъв начин професионалното звание „архитект“ се използва редовно в други държави членки (член 48, параграф 1 от Директива 2005/36)?
(ii) или е достатъчно да се установи по какъв начин професионалното звание „архитект“ се използва редовно в държавата членка по произход и в приемащата държава членка,
(iii) или кръгът професионални дейности, свързвани редовно със званието „архитект“ на територията на Европейския съюз, може да се изведе от разпоредбата на член 46, параграф 1, втора алинея от Директива 2005/36?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Възниква ли основание за прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване вследствие на постановено от Съда решение по друго релевантно дело?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Изисква ли се съдът, отправящ преюдициално запитване, да опише фактическата и нормативната рамка на спора и да изложи причините, поради които е необходимо тълкуване на правото на Съюза, за да бъде допустимо запитването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Изисква ли се националната юрисдикция, отправяща преюдициално запитване, да определи и опише фактическата и нормативната рамка на спора и да изложи мотивите за необходимостта от тълкуване на правото на Съюза, за да се приеме запитването за допустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Приложими ли са разпоредбите на член 25 от [Втора] директива […], определящи легитимираните да обжалват лица, в случая на административен акт, приет при действието на тази директива, или във висящото съдебно производство трябва да се вземат предвид разпоредбите на член 41 от влязлата в сила в хода на това производство [Трета] директива […], като се има предвид член 54, параграф 1, втора алинея от последната, според който тези разпоредби се прилагат, считано от 3 март 2011 г.?
В случай че се прилага [Трета] директива, възможно ли е притежаващият разрешение търговец с икономически интерес като този в настоящия случай да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 41, параграф 17 от посочената директива във връзка с обжалването на решение за одобряване на мрежов кодекс или за определяне на неговото съдържание, или засегната страна е само управителят на мрежата, който има право да поиска одобряването на кодекса?
В случай че се прилага [Втора] директива, обхваща ли се от предвидените в член 25, параграф 5 или 6 хипотези одобряване или изменение на мрежовия кодекс като извършените в настоящия случай, доколкото се отнасят до разглеждането на заявките за разпределение на капацитет?
В случай че става въпрос за хипотеза, обхваната от член 25, параграф 6 от [Втора] директива, възможно ли е притежаващият разрешение търговец с икономически интерес като този в настоящия случай да се счита за „засегната страна“ във връзка с обжалването на решение за одобряване на мрежов кодекс или за определяне на неговото съдържание, или засегната страна е само управителят на мрежата, който има право да поиска одобряването на кодекса?
Как следва да се тълкува член 25, параграф 11 от [Втора] директива, според който оплакванията, упоменати в параграфи 5 и 6, няма да накърнят упражняването на правото на обжалване според правото на [Съюза] и националното законодателство, в случай че предвид отговорите на предходните въпроси се окаже, че националното право обуславя подаването на жалба от изпълнението на по-строги изисквания от тези, които се извеждат от разпоредбите на Директивата или на […] право[то на Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея изброяване на лица, които трябва да се считат за свързани със съответната кредитна институция и на които трябва да се откаже правото на гарантирана компенсация, е изчерпателно?
2) Може ли да се приеме за ръководител на кредитна институция или за друго от лицата, посочени в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, лице, което съгласно длъжностната характеристика за неговата длъжност има правото да планира, координира и контролира част от дейността на кредитната институция или изпълнението на функция, но не дейността на кредитната институция като цяло, и което не разполага с възможността да дава разпореждания или да взема обвързващи решения спрямо други лица
Трябва ли да се вземе предвид обхватът на посочената част от дейността на кредитната институция или на конкретната функция?
3) Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже изплащане на гарантираната компенсация на лице, което, съобразно с правата и задълженията, посочени в длъжностната характеристика за неговата длъжност, не може да се счита за ръководител, но фактически има значително влияние върху решенията на ръководителите на кредитната институция или на лично отговорните за тази институция лица
В този контекст, от значение ли е влиянието, което има само неформален характер и произтича от авторитета, компетентността или познанията на лицето във връзка с дейността на кредитната институция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Допускат ли принципите на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията, съдържащи се в член 49 и сл. ДФЕС, национална правна уредба, която не дава възможност на правоспособен фармацевт, вписан в професионалната колегия, но не собственик на търговски обект, включен в органичния план, да разпространява на дребно, в притежаваната от него дрогерия, и лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „бяла рецепта“ — т.е. които не са за сметка на SSN, а са изцяло за сметка на гражданина — като въвежда и в този сектор забрана за продажба на определени категории лекарствени продукти и ограничение в броя на търговските обекти, които могат да се откриват на националната територия?
2) Трябва ли член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него принцип се прилага без ограничения към професията фармацевт, без характерния за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствените продукти, посочени в първия въпрос по-горе?
3) Трябва ли членове 102 [ДФЕС] и 106 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията фармацевт, доколкото фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор със [SSN], е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от несъмнената специфика на фармацевтичната професия, която се дължи на обществения интерес от опазването на здравето на гражданите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.